Решение № 4136 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14973/2008 г.

Решение № 4136 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14973/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Джонов Каменчов против решение от 7.10.2008 година по адм. дело № 443/2008 година на административен съд - Монтана. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № 1341 от 5.06.2008 година на кмета на община Монтана и е отказано на жалбоподателя признаване право, като ползвател да придобие собствеността върху имот № 1300 по помощния план на зона "Парта", местност "Сулимагина ливада" в землището на град Монтана. Позовава се на противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна Иван Захариев Иванов изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите страни не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК, като не е указал на ползвателя да представи необходимите доказателства за проверка наличието на предпоставките по § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 62, ал. 3 ПМС 456/1997 година. Образувано е по жалба от Иван Захариев Иванов против заповед № 1341 от 5.06.2008 година на кмета на община Монтана. С нея на основание § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ е признато право на ползвателя Георги Джонов Каменов да придобие собствеността върху имот пл. № 1300 в местността "Сулимагина ливада", зона "Парта" в землището на град Монтана. Възразил е, че заповед с такова съдържание веднъж е отменяна от съда и са дадени указания на административния орган, които са задължителни за него, но не са изпълнени. Отделно от това се е позовал на предоставено право на ползване в нарушение на нормативните изисквания. От данните по административната преписка и приложеното адм. дело № 203/2007 година на Монтанския окръжен съд е установено, че ползвателя е подал заявление за предоставяне право на ползване върху имот с площ от 630 кв. м., застроен със стопанска постройка на 2.07.1992 година. Към нея е представил удостоверение № 591 от 22.02.1982 година за предоставено право на ползване върху празно място с площ от 630 кв. м., подписано от председателя на ИК на ОбНС Михайловград. Повторна молба със същото удостоверение е подал и на 30.01.1998 година. Със заповед № 2240 от 26.05.2006 година кметът на община Монтана му е признал право да придобие собствеността върху имот с площ от 760 кв. м. Заповедта е обжалвана от Иван Захариев Иванов, като наследник на починал собственик - Захари Иванов Младенов. Установил е правата си с протоколно решение № 26Х от 15.06.2000 година на поземлена комисия - Монтана. Съдът е разгледал спора по същество и е приел, че протоколът на комисията по § 62, ал. 2 ПЗР на ППЗСПЗЗ не отговаря на законовите изисквания и най-вече не съдържа никакви мотиви относно признаване право на ползвателя да придобие собствеността върху имота. На тази база е приел, че липсват мотиви и към обжалваната заповед на кмета. С решение от 20.06.2007 година е отменил заповедта, като издадена при съществени процесуални нарушения, както и неспазване на изискването по чл. 15, ал. 1 ЗАП и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с тълкуването на закона, дадено от съда в отменителното му решение. При връщането на преписката, кметът на общината изобщо не се е съобразил с тези указания. Вместо това просто е издал нова, но вече мотивирана заповед. Тя отново се базира на протокола на комисията по § 62 ПЗР на ППЗСПЗЗ, който съдът вече е приел, като недостатъчен. Единственото ново обстоятелство, което е установено в първоинстанционното съдебно производство е, че след подаденото искане за изкупуване на имота през 1992 година, ползвателя е получил оценителен протокол, но не е заплатил определената в него цена. При тези данни по делото съдът е приел, че след като ползвателя е упражнил предоставените му законови права през 1992 година и не е довел до край процедурата по трансформация правото на ползване в право на собственост, той не разполага с ново такова право по реда на § 61 и следващите от ПМС 456/1997 година. Цитирал е и съдебна практика в тази насока. По тези съображения е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и я е отменил. По същество е отказал на ползвателя признаване право да придобие собствеността върху имота. Така постановеното решение е правилно. Основният довод в касационната жалба е, че касаторът не е получавал оценителен протокол, поради което е имал право към 1998 година да депозира нова молба за признаване на права. При обсъждането му следва да се отбележи, че не е приложена по делото в цялост административната преписка, образувана в общината по повод искането на Георги Джонов Каменчов от 2.07.1992 година. Единствено е приложена молбата. Ползвателя обаче в проведеното по делото открито съдебно заседание на 1.10.2008 година е заявил ясно и категорично пред съда в присъствие на противните страни, че молбата от 1992 година е подадена от него, а тази от 1998 година от неговата дъщеря. Заявил е още, че след подаване на искането от 1992 година е получил оценка, но не я е заплатил. Доколкото това е признание на факт, който не е в интерес на страната, която го прави, то съдът е длъжен да го приеме, като доказателство, установяващо оценяването на имота, връчване на оценката и съответно неизплащането й в нормативно определените срокове. С това правото на ползвателя да претендира трансформация върху процесния имот е изчерпано и той действително не е разполагал с новата законова възможност по § 61 ПМС 456/1997 година да го предявява повторно. Поради това и всички останали доводи за надлежно предоставяне право на ползване през 1982 година, респективно за доказателствената сила на удостоверение № 591 от 22.02.1982 година са неотносими към конкретния спор и не следва да се обсъждат. Съдът се е позовал изрично на това признание и въз основа на него е направил правните си изводи. Останалите обстоятелства за това дали е налице валидно предоставено право на ползване, спазени ли са специалните изисквания на нормативните атове и спазена ли е процедурата от комисията по § 62, ал. 1 и 2 на ПМС 456/1997 година биха имали значение само ако е налице започната, но недовършена по вина на администрацията процедура през 1992 година. В конкретния случай обаче тя не е довършена по вина на ползвателя, поради което те нямат значение за крайния изход на спора. Съдът, като не ги е изследвал, не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е правилно е следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение