Решение № 12584 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8643/2009 г.

Решение № 12584 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8643/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Подадена е касационна жалба от Димитър Сотиров Райчев от с. Крумово, Пловдивска област, срещу решение от 22.04.2009 г. по адм. д. № 343/2009 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената от него жалба против заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 22035 от 26.09.2008 г. на началник сектор ПП-КАТ към ОДП Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "в" от Закона за движение по пътищата му е отнето свидетелството за управление до успешно полагане на проверочен изпит. Според жалбоподателя, незаконосъобразно е прието от съда, че нарушенията във формата на акта за установяване на нарушение са несъществени и не водят до формална незаконосъобразност на обжалваната заповед, съдът е потвърдил обжалвания административен акт по съображения, които не се съдържат в мотивната част на акта, приел е за установено обстоятелство, което не е установено по надлежния ред - с влязъл в сила акт. Пред РС е обжалвано издаденото наказателно постановление, с което е установено нарушението и административният съд е следвало да спре производството по делото до приключване на преюдициалния спор. Излагат се касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по жалбата не е взел становище. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, административният съд е приел, че от съставения акт за установяване на административно нарушение № 22035 (печатен номер 697337) от 26.09.2008 г. и протокол за ПТП № 1156522 от 26.09.2008 г. се установява, че на същата дата жалбоподателят при завиване наляво за навлизане в друг път не е пропуснал насрещно движещия се автомобил и е причинил пътнотранспортно произшествие. Приети са за неоснователни възраженията, че в препис от акта предоставен на жалбоподателя е отразен само печатния номер, а в представения от административния орган се съдържа и друг номер написан на ръка, след като се касае за един и същ акт, с еднакво съдържание. Изложени са доводи, че в съдебното производство не са установени други факти, които да оборват отразените в протокола за ПТП и в акта за установяване на административно нарушение. Решението е законосъобразно. Съгласно чл. 171 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения. Правилно е прието от съда, че висящото съдебно производство по обжалване на наказателното постановление не влияе върху законосъобразността на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка, тъй като имат различен фактически състав. С наказателното постановление се реализира административнонаказателна отговорност, а принудителната административна мярка се налага за предотвратяване на неправомерно поведение за в бъдеще, до отстраняване на пречките, обосновали прилагането на мярката. Представеното в касационно производство влязло в сила съдебно решение по нахд № 964/2009 г. на РС Пловдив, с което е отменено издаденото наказателно постановление, не води до отпадане на възможността за налагане на принудителна административна мярка. Наказателното постановление може да бъде отменено на различни правни основания, поради нарушение на административнопроизводствените правила и други, а не само при липса на извършено нарушение, поради което подлежи на преценка налице ли е хипотезата на закона даваща основание за прилагане на наложената принудителна административна мярка. Принудителната административна мярка е приложена въз основа на данните в акта за установяване на административно нарушение и протокола за пътнотранспортно произшествие, от които се установява извършено немаловажно нарушение на правилата за движение, причинило пътнотранспортно произшествие. Въпрос на преценка на административния орган е, че нарушението е извършено поради незнание, което е дало основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "в" от Закона за движение по пътищата, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача, до успешно полагане на проверочен изпит. Действително неотносими са посочените в справка на административния орган нарушения на жалбоподателя по ЗДвП извършени на 09.09.2008 г., 26.09.2008 г., 09.12.2008 г, което не е отразило на законосъобразността на акта. Правилни са изводите на съда, че от приложените по преписката писмени документи за ПТП, съставени на място, се установява нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, което е дало основание за налагане на принудителната административна мярка. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е издадена не само по данни от акта за установяване на административно нарушения, но и по данни от протока за ПТП и обясненията на участниците в пътнотранспортното произшествие. В този смисъл неоснователни са доводите в жалбата, че съдът е приел наличие на нарушение въз основа на акт за установяване на административно нарушение, във връченият екземпляр от който не е бил вписан номер и не е отчел допуснато съществено формално нарушение на административния орган. Не са налице касационните основания, посочени в жалбата. При служебна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК не се установяват основания за отмяна на обжалваното решение. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение