Решение № 7378 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11120/2014 г.

Решение № 7378 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11120/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ивайло Стефанов Стоев гр. София против решение № 4645/7.07.2014 г. по адм. д. № 2330/2014 г. по описа на Административен съд - София-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че доказателствата по делото установяват изцяло претенцията. Съдът не му е указал за кои точно обстоятелства не са представени доказателства по делото. Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен предявения иск. Ответникът по жалбата - Областна дирекция на МВР - Бургас, редовно призована, не се представлява. В писмено становище по делото, представено от процесуалния представител Гергана Владимирова, оспорва касационната жалба. Не са налице елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и доказателствата по делото не установяват нито една от законовите предпоставки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Наказателните постановления не са административни актове, поради което вредите, произтичащи от отмяната им не могат да се претендират по реда на ЗОДОВ. Дейността по налагане на административни наказания не е административна дейност. В случая не става въпрос за незаконосъобразни актове, действия и бездействия на държавата, нейни органи или длъжностни лица. Претендираните вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Липсва причинна връзка между състоянието на ищеца и действията на длъжностните лица. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - София-град, е образувано по искова молба от Ивайло Стефанов Стоев срещу ОД на МВР - Бургас за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв, причинени от незаконни действия и бездействия на служители на дирекцията през периода 20.08.2012 г. до 8.11.2013 г. Конкретните действия и бездействия на ответника, посочени от ищеца са: отказано издаване на номер на възражението му по повод съставен АУАН по ЗДвП; несъобщаване на резултата от кръвната проба; издаване на НП, с дата, която видимо е неистинска; цялостното поведение на служители на РПУ - Приморско; налагането му на предварително наказание-лишаване от право да управлява МПС, поради което е останал шест месеца без шофьорска книжка. Изрично в съдебно заседание ищецът е уточнил исковата си молба и е посочил, че не претендира вреди от отмененото със съдебно решение наказателно постановление. Неимуществените вреди, които е претърпял, се изразяват в психически травми и стрес. Установено е по делото, че на 21.08.2012 г. срещу ищеца е съставен АУАН от служители на РПУ - Приморско за извършено от него нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДВП. На 24.08.2012 г. ищецът подал възражение срещу съставения АУАН, в който изразил несъгласието си с констатациите в АУАН. На 18.09.2012 г. срещу ищеца е издадено Наказателно постановление, с което на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДВП е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца. По делото е приложена жалба без номер и подпис от страна на ищеца до Главния секретар на МВР, към която приложил възражението си срещу АУАН. На 4.12.2012 г., Директор ОД на МВР - Бургас с Писмо уведомил ищеца, че по повод неговата жалба е извършена обстойна проверка и не са установени нарушения от страна на полицейските служители относно изготвянето на АУАН и издаденото наказателно постановление. С Решение № 1975/8.11.2013 г., постановено по КАНД № 1675/2013 г. на Административен съд - Бургас е отменено решение № 56/25.04.2013 г., постановено по АНД № 518/2012 г. по описа на РС - Царево и вместо него е постановено друго, с което е отменено наказателно постановление № 346/2012 г. от 18.09.2012 г., издадено от Началник РУ МВР - Приморско. Съдът е отхвърлил предявения иск, като в мотивите е обосновал, че действията по издаване на АУАН и НП не са административна дейност по своя характер, а са действия на правозащитни органи. Приел е, че сочените конкретни действия на служителите на ответника не са доказани. Решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила, но по съображения, различни от изложените в него. Ищецът по делото не е претендирал вреди от отмененото наказателно постановление. Отделните действия на служители на ответника, извършени в хода на подготовката, връчването на АУАН и впоследствие на наказателното постановление по ЗДвП не подлежат на самостоятелен контрол, поради това че са част от производството по подготовка и издаване на крайния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 5 АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на административни актове. Тяхната законосъобразност може да бъде преценена при оспорване на крайния акт, но не и в отделно производство. С оглед на това е ирелевантно по спора, дали някои от тези действия са извършени в нарушение на закона или не, след като по делото ищецът не претендира вреди от отмененото наказателно постановление. Дейността на администрацията по издаване на наказателни постановления е правораздавателна дейност на администрацията съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСК на ГК на ВКС и I и II колегия на ВАС. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Поради това е неоснователно възражението в касационната жалба, че искът е подсъден на гражданския съд, на който е следвало да бъде препратен. Съображенията, изложени от административния съд в тази насока, не намират опора в закона и съдебната практика. Но в останалата част изводите на съда са обосновани и като краен резултат решението е правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,