Решение № 7916 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13581/2017 г.

Решение № 7916 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13581/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие 2007 - 2013 г. ", гр. С., ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 17-19 срещу Решение № 5551 от 03.10.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 4389/2017 г.

С обжалваното решение съдът обявява нищожността на акт, рег. № 99-00-6-4147 от 01.02.2016 г., на заместник-ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие 2007 -2013 г. ", с който на О. С. З. е определена финансова корекция в размер на 10% от разходите по Договор № 2407 от 02.10.2015 г., Договор № 2439 от 12.10.2015 г., Договор № 2406 от 02.10.2015 г., Договор № 2405 от 02.10.2015 г. и Договор № 2408 от 02.10.2015 г., сключени за изпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ за проект "Зелена и достъпна градска среда за жителите на С. З.".

Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие 2007 - 2013 г.", счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът приема, че заместник-ръководителят на Управляващия орган на Оперативната програма няма правомощие да ръководи и организира дейността на Управляващия орган, в т. ч. да подписва документите, пряко свързани с администриране на сигнали за нередности и тяхното приключване, както и с нередности, установени при изпълнение на оперативната програма.

Излага подробно нормативната уредба, действала до влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и се позовава на Заповед № РД-02-14-39 от 12.01.2015 г. на ръководителя на Управляващия орган. Сочи, че с оглед на чл. 9, ал. 2 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС) ръководителите по чл. 2, ал. 2 от закона могат да делегират правомощията си по закона на други длъжностни лица, поради което изводът на съда е неправилен.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Н. Н..

Ответникът по касационната жалба - О. С. З., счита същата за неоснователна. Съдът правилно приема, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган с оглед на чл. 11, ал. 1, т. 1 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (Методологията, отм.), чл. 3, чл. 13, ал. 1 и чл. 30, ал. 1, § единствен, т. 5 и 18 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз (Наредбата). Счита позоваването на чл. 9, ал. 1 ЗФУКПС за неоснователно.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от представител М. Б..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изводът на съда за нищожност на оспорения акт е правилен и обоснован.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 20.05.2013 г. между О. С. З. и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Управляващ орган на Оперативна програма "Регионално развитие 2007 - 2013 г. ", Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие", е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове за проект "Зелена и достъпна градска среда за жителите на С. З.".

1. На 12.01.2015 г., със Заповед № РД-02-14-39, издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА), чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и чл. 9, ал. 1 и 2 ЗФУКПС, министърът на регионалното развитие и благоустройството определя главния директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" за заместник-ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие 2007 - 2013 г. " като му възлага: 1) да ръководи и организира дейността на Управляващия орган; 2) да подписва искания за средства и финансова информация до Министерството на финансите; 3) да подписва документите, пряко свързани с програмата; 4) да подписва документите, пряко свързани с администриране на сигнали за нередности и тяхното приключване, и с нередности, установени при изпълнение на програмата; 5) да подписва искания за плащания.

1. На 23.12.2015 г., с акт, рег. № 99-00-6-4147 (1), заместник-ръководителят на Управляващия орган уведомява О. С. З. за стартиране на процедура по чл. 13 от Методологията във връзка със сигнал за нередност № 1741.

1. На 28.12.2015 г. О. С. З. получава акт, рег. № 99-00-6-4147 (1).

1. На 29.12.2015 г. О. С. З. уведомява заместник-ръководителят на Управляващия орган за становището си по сигнал № 1741.

1. На 01.02.2016 г. у заместник-ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие 2007 - 2013 г. " постъпва доклад във връзка с получена допълнителна информация по сигнал за нередност № 1741 с предложение за "установяване на нередност по т. 9" от Методологията и за "финансово коригиране на бюджета" на договора за безвъзмездна финансова помощ.

1. На 01.02.2016 г., с акт, рег. № 99-00-6-4147 (3), заместник-ръководителят на управляващия орган уведомява О. С. З. за приключването на сигнал № 1741 с "установяване на нередност по т. 9" от Методологията и определяне на финансова корекция в размер на 10% от всички реално извършени и допустими за верифициране разходи по Договор № 2407 от 02.10.2015 г., Договор № 2439 от 12.10.2015 г., Договор № 2406 от 02.10.2015 г., Договор № 2405 от 02.10.2015 г. и Договор № 2408 от 02.10.2015 г.

1. На 15.02.2016 г. О. С. З. представя на заместник-ръководителя на Управляващия орган възражение по приключването на сигнал № 1741.

1. На 01.04.2016 г. заместник-ръководителят на Управляващия орган оставя без уважение възражението на О. С. З..

1. На 06.04.2017 г. О. С. З. подава в съда искане за обявяване на нищожността на акт, рег. № 99-00-6-4147 (3).

1. На 30.05.2017 г., с определение, постановено по административно дело № 4389/2017 г., Административен съд, С. град, конституира страните по делото - жалбоподател О. С. З. и ответник - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие 2007 - 2013 г. "

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че приложим към акт, рег. № 99-00-6-4147 (3), на заместник-ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие 2007 - 2013 г. ", е Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, Методологията и Наредбата. Приема, с оглед на чл. 11, ал. 1, т. 1 и чл. 13 от Методологията, че финансовата корекция се извършва от договарящия орган, а договарящ орган, с оглед на чл. 2 от Постановление № 121 на Министерския съвет от 31.05.2007 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за програмния период 2007 - 2013 г. (ПМС № 121), е управляващият орган, като съгласно § 1, т. 14 и 18 от ПМС № 121 ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията, в чиято структура се намира договарящият орган или оправомощено от него лице. С оглед на чл. 29 от Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството ръководител на Управляващия орган - Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие", е министърът.

При установената нормативно невъзможност за делегиране на правомощието на ръководителя на Управляващия орган да определя финансови колекции на заместник-ръководителя съдът приема, че със Заповед № РД-02-14-39 на заместник-ръководителя на Управляващия орган не могат да бъдат делегирани правомощия за определяне на финансови корекции.

Въз основа на това прави извод за нищожност на оспорения акт и прогласява нищожността му.

Съдебното решение е недопустимо.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон съдът следи служебно.

За да бъде едно съдебно решение невалидно, т. е. нищожно, е необходимо да е постановено от незаконен състав, да са нарушени пределите на правораздавателната власт на съда и изискванията за форма на решението, както и когато волята на правораздавателния орган не може да се изведе и чрез тълкуване поради неразбираемостта на съдържанието на акта.

Решение № 5551 е постановено от законен състав. Съдът е бил сезиран с искане за обявяване на нищожността на акт, рег. рег. № 99-00-6-4147 от 01.02.2016 г. на заместник-ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие 2007 -2013 г. ". Съгласно чл. 164 АПК административният съд разглежда делото в състав от едни съдия. В случая делото е разгледано от един съдия. Съдебното решение е постановено от съдията, който е участвал в съдебното заседание, в което е завършило разглеждането на делото - чл. 235, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

Решение № 5551 е постановено в искана от закона писмена форма и е подписано от съдията.

Решение № 5551 е постановено и в пределите на правораздавателната власт на съда. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК на административния съд са подведомствени исканията за обявяване на нищожност на административен акт. В случая, предмет на искането на О. С. З. е именно обявяване на нищожността на административен акт по чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК.

С оглед на горното обжалваното Решение № 5551 е валидно.

За да бъде едно съдебно решение допустимо трябва да е постановено при наличие на процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство и при липса на процесуални пречки за неговото разглеждане.

Една от процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство е то да е проведено между надлежни страни. Законодателят изрично е определил, които са надлежните страни в производството по оспорване на индивидуален административен акт. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото, в т. ч. и по искане за обявяване на нищожност на един индивидуален административен акт, са оспорващият и органът, издал акта.

Видно от искането, с което първоинстанционният съд е сезиран, издател на акта, обявяването на нищожност на който се иска, е заместник-ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие 2007 - 2013 г. " Именно този орган е посочен като страна в съдебното производство от органа при изпълнение на задължението му по чл. 152, ал. 3 АПК. Именно този орган, като издател на акта, съдът е посочил в мотивите на определението си от 30.05.2017 г., с което е конституирал страните по делото и е насрочил открито съдебно заседание. Независимо от това с определението си съдът е конституирал като ответник не заместник-ръководителят на Управляващия орган, а ръководителят.

По делото не се твърди, няма никакви доказателства, в т. ч. и индиции за наличието на доказателства, че след издаване на акта органът е закрит или компетентността му е отнета, с оглед на което правомощието за издаване на процесния акт да е само и единствено принадлежащо на ръководителя на Управляващия орган. Такива доводи и доказателства не се сочат и в касационното производство.

Дори тогава, когато един орган упражнява компетентност въз основа на делегиране, именно той, а не делегиращият орган е страна в съдебното производство по оспорване на акта, в т. ч. и по искане за обявяване на неговата нищожност, до тогава, докогато делегираната компетентност не му е отнета от титуляра на правомощието.

Първоинстанционният съд като не е изпълнил правилно задължението си по чл. 153, ал. 1 АПК за конституиране на надлежните страни е провел недопустимо съдебно производство и постановил недопустимо съдебно решение. Това налага обжалваното решение да бъде обезсилено и делото върнато на съда за ново разглеждане от друг състав с участието на надлежните страни.

Поради недопустимостта на съдебното решение доводите на страните за неправилност и правилност на съдебното решение не следва да бъдат обсъждани.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 3 АПК Върховният административен съд