Решение № 8168 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13677/2017 г.

Решение № 8168 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13677/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Владимиров, в качеството му на член на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против решение № 4632 от 11.07.2017 г., постановено по адм. дело № 4596/2017 г. на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отменено негово решение № ДОИ-24 от 05.04.2017 г. обективиращо отказ за достъп до обществена информация по заявление с вх. № ДОИ-17 от 13.03.2017 г., подадено от Л. Чакалов. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че е налице хипотезата на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), тъй като с предоставянето на исканата информация за съдържанието на разпоредителната част на лицензията на дружеството "Енерго-Про Продажби" АД заявителят би могъл да си състави мнение за условията, при които съответното дружество осъществява дейността си, но не може да се направи извод за дейността на задължения субект -КЕВР, т. е. не е налице надделяващ обществен интерес. Освен това КЕВР се произнася с решение в случаите на чл. 21, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), като решенията се публикуват на интернет страницата на Комисията, а лицензиите се вписват в публичен регистър на издадените лицензии, в който фигурират данни за лицензианта, лицензиите и други обстоятелства, с което се удовлетворяват изискванията на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Иска се отмяна на решението и настоящият състав да се произнесе по същество на спора като отхвърли жалбата на Л. Чакалов против оспореното решение за отказ за достъп до търсената информация. Ответникът - Л. Чакалов, в писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Д. Димитров оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатски хонорар за осъществената от адв. Димитров безплатна адвокатска помощ в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че оспореното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на решение № ДОИ-24 от 05.04.2017 г. по описа на КЕВР, с което е отказан достъп до обществена информация, поискана със заявление с вх. № ДОИ-17 от 13.03.2017 г., подадено от Л. Чакалов. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, обсъдил ги е и правилно и точно е установил фактите по спора, като по фактическите му установявания не се спори понастоящем. Приел е за установено, че със заявление вх. № 17 от 13.03.2017 г. до КЕВР Чакалов е поискал предоставяне на обществена информация за разпоредителната част на всички лицензии, издадени на "Енерго-Про Продажби" АД, с която се определят специалните условия за осъществяване на лицензионната дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания. В заявлението е уточнено, че под "разпоредителната част на лицензията" следва да се има предвид съдържанието по чл. 49, ал. 1, т. 9 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3/2013 г.), като е посочена и предпочитаната форма за предоставяне на информацията - на хартиен носител. Издателят на акта - В. Владимиров - член на КЕВР е определен да разглежда постъпилите искания по ЗДОИ и да взема решения за предоставяне или отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, с решение на КЕВР по т. 10 от протокол № 165/28.07.2016 г., на основание чл. 35, ал. 4 и чл. 24, ал. 3, т. 3, б. "г" и "д" от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация, във вр. с чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. С писмо изх. № ДОИ-17 от 20.03.2017 г. от лицензианта на основание чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ е поискано съгласие за предоставяне на търсената информация, относима към дейността на дружеството. В отговор, с писмо с вх. № ДОИ-17/30.03.2017 г. дружеството е изразило несъгласие за предоставяне от КЕВР на исканата информация. Упълномощения член на КЕВР е получил и доклад вх. № О-ДК-235/05.04.2017 г. от дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" и дирекция "Правна", в който е изразено мнение за постановяване на отказ поради липса на изрично съгласие от третото лице, за което се отнася търсената информация. С оспорения акт е постановен отказ на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, като същото е мотивирано с липсата на изрично съгласие на титулярите на лицензиите за предоставяне на информацията, както и с довода, че същата не попада в приложното поле на § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ, и заявителят е следвало да докаже наличието на надделяващ обществен интерес, което не е направено. При така установеното от фактическа страна, съдът е изградил извод от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената в закона форма, тъй като е издаден от лице, определено от колективния орган да разглежда и да се произнася по заявления за достъп до обществена информация, съгласно чл. 28, ал. 2, предл. 2 от ЗДОИ, във вр. с решение по т. 10 от протокол № 165/28.07.2016 г. на КЕВР, съответно отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, във вр. ал. 3 от АПК и чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. Съдът е приел, че оспореното решение е постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Това е така, тъй като независимо от изпълнението на процедурата по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ, при което дружеството е изразило изричното си несъгласие за предоставяне на информацията, задълженият субект следва да предостави исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информация, която се отнася до третото лице. Основанията за несъгласие от третото лица са две: когато информацията съдържа лични данни или когато представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци. В първата хипотеза, органът предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице, а във втората хипотеза се изисква установяване на обстоятелството, че действително информацията представлява търговска тайна. Такъв анализ не е направен в оспореното решение. Не е направен и анализ дали не е налице изключението от общия принцип, съгласно чл. 17, ал. 2, пр. последно и чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ, а именно задължение за предоставяне на информацията, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. Такъв интерес се предполага до доказване на противното в случаите на § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ, като въведената презумпция, обръща тежестта на доказване - не заявителят, а органът следа да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес. В обжалваното решение, след цитиране на текстовете на § 1, т. 5 и 6 от ДР на ЗДОИ, декларативно е посочено, че не са налице предвидените хипотези, но липсва аргументация, защо конкретно търсената информация не попада в обхвата на хипотезата на § 1, т. 5 и 6 от ДР на ЗДОИ. Съдът е приел, че от искането става ясно, че търсената информация попада в приложното поле на § 1, т. 5, б. "г" и б. "е" от ДР на ЗДОИ, тъй като сведенията и данните са свързани със стопанската дейност и засягат условията, правата, задълженията, санкциите, сроковете, определени в договор, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 от закона и разкриват корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. Съдът е отхвърлил възражението на ответника, че тъй като издадените от КЕВР лицензии се публикуват в публичен регистър, се удовлетворява изискването на § 1, т. 5 и 6 от ДР на ЗДОИ, като е посочил, че разпоредителна част на лицензията, с която се определят специалните условия за осъществяване на лицензионната дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания, в т. ч. за координатор на балансираща група, определени в действащите нормативни, общи и индивидуални административни актове, не се публикува в публичните регистри. Съгласно чл. 51 от Наредба № 3/2013 г. специалните условия по лицензията се определят в зависимост от лицензионната дейност и включват без ограничение: 1. задължение за проучване на енергопотреблението, прогнозиране, планиране и развитие на производствените мощности, съответно на преносните и разпределителните мрежи; 2. задължение за ефективно използване на енергията и енергийните ресурси в съответствие с нормите и стандартите, свързани с енергийната ефективност и опазването на околната среда; 3. задължение за сключване на застраховки - видове, покрити рискове и размер на застрахователното покритие; 4. правила за снабдяване и норми за качество на предоставяната енергия и/или услуги, утвърдени от комисията; 5. изисквания към изграждането на енергийния обект, когато лицензията е издадена преди неговото изграждане; 6. изисквания за извеждане от експлоатация на енергиен обект. Посочените данни правилно са приети за официална по смисъла на чл. 10 ЗДОИ информация, но незаконосъобразен е изводът в обжалваното решение, че достъпът следва да се откаже. По тези съображения, съдът е постановил отмяна на отказа и доколкото делото не може да се реши по същество е върнал преписката на органа, за постановяване на ново решение, при дадените указания. Така постановеното решение е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно наличието на компетентност на издателя на акта и съответствието му с изискванията за форма, по което не се спори. Настоящият състав счита, че са правилни и изводите на съда за незаконосъобразност на постановения отказ за предоставяне на търсената информация. Поискана информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, в която законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е свързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. В случая, поисканата информация касае именно упражняването на правомощията на КЕВР, във връзка с разрешаването на съответните лицензионни дейности и специалните условия на същите, по смисъла на легалната дефиниция, дадена в чл. 51 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. Същите уреждат възложените задължения на лицензиантите и имат пряко отношение към упражняването на дейността на КЕВР, поради което предоставянето на информацията, ще позволи на молителя да си създаде собствено мнение за дейността на задължения субект. Обосновани са и правните изводи относно неизвършване от органа на преценката за наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Посочената правна норма съдържа три юридически факта, които се намират в различно отношение - двата трябва да бъдат налице кумулативно, но тяхното действие се проявява само ако не е налице третият юридически факт. Двата юридически факта, които трябва да бъдат налице кумулативно са "достъпът засяга интересите на третото лице" и "няма неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация". По делото е безспорно, че исканата информация засяга интересите на третото лице - лицензиант, тъй като именно с тази му дейност е исканата обществена информация като притежател на съответната лицензия. Безспорно е също, че към момента на подаване на искането и постановяването на оспорения административен акт е било налице неговото изрично писмено несъгласие за предоставяне на същата. Но за да настъпи правопрекратяващото действие на тези два юридически факта по отношение на правото на достъп до обществена информация, е необходимо да липсва надделяващ обществен интерес. Тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. В случая, правилно съдът е приел, че в постановения отказ липсва анализ относно наличието на хипотезите на § 1, т. 5 и 6 от ДР на ЗДОИ. В тежест на задължения субект е да обоснове наличие на основанията от фактическа и правна страна, за да обори презумпцията за надделяващ обществен интерес. Такива доводи не са развити, поради което правилно съдът е приел, незаконосъобразност на отказа. В производството пред АССГ, а и понастоящем с касационната жалба, касаторът се опитва да мотивира обжалвания отказ, като развива съответните доводи за наличие на основания за отказ, което правилно е прието от първоинстанционния съд за недопустимо, а и в настоящото производство не може да служи за отменително основание за отмяна на решението на първостепенния съд. Правилно са отхвърлени от съда и възраженията, че чрез спазване на задължението по чл. 13, ал. 7 от ЗЕ и чл. 38, ал. 4 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация - на интернет страницата на Комисията да се публикуват решенията й, както и че същата поддържа публичен регистър за издаваните лицензии, се удовлетворява изискването на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ за осигуряване на публичност. Съдът е извършил коректен анализ на фактите - иска се информация за разпоредителната част на лицензията, което изрично е уточнено, че е със съдържанието на това понятие, съгласно чл. 49, ал. 1, т. 9 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г., както и на приложимите норми. Съгласно цитирания текст това е частта от лицензията с която се определят специалните условия за осъществяване на лицензионната дейност, както и специалните изисквания, информацията за които попада в приложното поле на § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ и която информация не се публикува в публичните регистри. Подробните съображения на съда в тази насока напълно се споделят от настоящата инстанция. Оспореното решение за отказ за предоставяне на обществена информация правилно е отменено като незаконосъобразно. Правилно съдът е върнал преписката за ново произнасяне на компетентния орган, с оглед указанията като бъде извършена преценка за наличието на надделяващ обществен интерес или друго основание за отказ, съответно за предоставяне на исканата информация. По изложените съображения решението на АССГ като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на пълномощника на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство - хонорар за осъществено процесуално представителство по силата на договор по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) за осъществена безплатна правна помощ на друг юрист по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Представени са доказателства за качеството на ответника по касация, като "друг юрист", като на адв. Д. Димитров следва да бъдат присъдени 500 лева - минимално адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,