Решение № 303 от 1.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2081/2015 г.

Решение № 303 от 1.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2081/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д., представлявана от М. на ф., против решение № 14/19.01.2015 г., постановено по гр. д. № 232/2014 г. от състав на Апелативен съд - Велико Търново. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа становището си, чрез своя процесуален представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 601/05.05.2015 г. на състава на ВКС, в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, кой е началният момент на погасителната давност за връщане на даденото по нищожен договор - моментът, в който са осъществени престациите по нищожния договор или моментът на влизане в сила на съдебното решение, с което се прогласява нищожността на договора. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия приема следното: Нищожния договор не поражда правни последици, като безспорно в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че даденото по нищожен договор е престирано при начална липса на основание. Доколкото липсва основание за престацията, изискуемостта на вземането, основано въз основа на престиране по нищожен договор, настъпва от момента на самото престиране. В тази насока е налице задължителна съдебна практика, отразена в т. 7 на ППВС № 1/1979 г., която се споделя и от настоящия състав. Искът за плащане без правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се погасява в пет-годишен срок, който започва да тече от момента, в който длъжникът получи нещо без основание. Това е така, защото от този момент вземането на кредитора става изискуемо. При нищожност има специално правило - чл. 34 ЗЗД - според което връщане на полученото се дължи, когато договорът бъде признат за нищожен. Всъщност правото на възстановяване възниква още с осъществяване на фактическия състав - изпълнение на задължение по нищожна сделка. Запазването на текста на чл. 34 ЗЗД има оправдание при промяната на режима през 1993 г., за да се подчертае отмяната на съществувалата по-рано възможност за отнемане в полза на държавата на даденото между страните в някои случаи на недействителност. Правото на възстановяване по нищожните сделки възниква от получаване на изпълнението и не се влияе от момента на съдебното прогласяване на нищожността. Съдебното решение има установително действие, но не е елемент от фактическия състав на чл. 34 ЗЗД. При нищожност на сделката, поради противоречие на закона, е налице начална липса на основание, а даденото от страните подлежи на връщане по правилото на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Освен посоченото по-горе ППВС, по този правен въпрос съществува еднозначна съдебна практика - р. № 607/2009 г. на III г. отд, по гр. д. № 402/2008 г. и др., която напълно се споделя от настоящия състав. По касационната жалба, състава на ВКС приема следното: Искането е за възстановяване на платената продажна цена по прогласен за нищожен договор за покупко - продажба. Съдът е приел, че действително това право на възстановяване трябва да се упражни в рамките на общата 5-годишна погасителна давност, но е приел също така, че тази давност обаче започва да тече от признаването на сделката за нищожна с влязло в сила съдебно решение, като докато няма такова решение, не може да се търси по съдебен ред възстановяване на даденото. В случая, съдът е приел, че съдебното решение, с което процесният договор е прогласен за нищожен, е решение № 155 от 08.03.2013 г., по Гр. д. № 780/2012 г. на Русенския окръжен съд и същото е влязло в сила на 18.04.2013 г., като необжалвано. Поради това, съдът е приел, че към 09.10.2013 г., когато е подадена исковата молба за възстановяване на ищеца на платената от него останала неприсъдена част от продажната цена по същия договор от 02.10.2007 г., обявен за нищожен, не е била изтекла 5-годишната погасителна давност и предявеният иск по чл. 34 от ЗЗД не е погасен по давност. Съдът е приел, че на основание чл. 34 от ЗЗД когато договорът бъде признат за нищожен или унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна, всичко което е получила от нея и тъй като ищецът по настоящото дело е върнал владението на имота, ответникът следва да върне на ищеца заплатената продажна цена изцяло, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, при приетото от въззивния съд, че исковата претенция не е погасена по давност. Решението на въззивния съд е неправилно, поради неправилното прилагане на материалния закон. Безспорно е между страните по делото, че съдебното решение, с което процесният договор е прогласен за нищожен, е решение № 155 от 08.03.2013 г., по Гр. д. № 780/2012 г. на Русенския окръжен съд и същото е влязло в сила на 18.04.2013 г., като необжалвано. Безспорно е също така, че плащанията на цената по нищожния договор е извършено на два пъти - на 21.08.2007 г. и на 28.09.2007 г. Исковата молба е предявена в съда на 09.10.2013 г., т. е. към този момент е изтекла общата погасителна петгодишна давност. Горния извод се налага с оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, предвид извода, че даденото по нищожен договор е дадено при начална липса на основание и от момента на престирането настъпва и изискуемостта на вземането. Безспорно е, че силата на пресъдено нещо по предявения частичен иск за част от вземането обхваща от обективна страна единствено частта от вземането, за която е предявен частичния иск, като прекъсва давностния срок само по отношение на предявената част, а по отношение на непредявената част няма обвързваща със сила на пресъдено нещо, както и не се прекъсва давността. Предвид изложеното, предявения иск, макар и основателен, следва да се отхвърли, като погасен по давност. Доколкото не са налага извършването на нови процесуални действия по делото, след отмяна на въззивното решение, следва да се постанови ново решение, в горния смисъл. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по иска следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 15 000 лева юрисконсултско възнаграждение за три инстанции. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия