Решение № 5727 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7705/2014 г.

Решение № 5727 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7705/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Кедър-1994-Р" ООД, подадена чрез адв. Балкански против решение № 1064/17.04.2014 г., постановено по адм. д. № 1619/2012 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 161105282/4.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, частично потвърден с решение № 381/10.04.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /понастоящем "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който е начислен ДДС за периода от м. 05.2008 г. до м. 12.2009 г. общо в размер на 368 313.74 лева и лихва за забава в размер на 111 975.46 лева, както и за определената по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. /загуба/ съответно 206 430.91 лв. и 395 826.51 лв. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че изводите на съда противоречат на всички събрани по делото доказателства, които не са обсъдени в тяхната съвкупност и правна стойност, съдът не е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото и не е разпределил правилно доказателствената тежест. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт в потвърдената част. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Д "ОДОП" Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от дружеството. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на разглеждане пред административния съд е бил ревизионен акт № 161105282/4.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден частично с решение № 381/10.04.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който е начислен ДДС за периода от м. 05.2008 г. до м. 12.2009 г. общо в размер на 368 313.74 лева и лихва за забава в размер на 111 975.46 лева, както и за определената по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. /загуба/ съответно 206 430.91 лв. и 395 826.51 лв. С обжалваното решения административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против РА. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд безкритично е възприел изводите на органите по приходите, при което е отхвърлил жалбата. Съдът е изложил кратки мотиви, възпроизвеждащи фактическите и правни изводи на приходните органи, нарушил е правилата за разпределяне на доказателствената тежест. Касационният съд, в настоящия си състав, намира за неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния и закон решението на АС-Пловдив. Административният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност, ценил е избирателно доказателствата. Като е допуснал тези нарушения съдът не е установил правилно фактическата обстановка по спора, в резултат на което е достигнал до правни изводи в противоречие с материалния закон. С оглед обстоятелството, че всички относими към спора доказателства са събрани, без да са допуснати процесуални нарушения, не се налага събирането на нови доказателства, след отмяна на незаконосъобразното съдебно решение, касационната инстанция следва да реши спора по същество. Същината на спора е относно наличието или липсата на предпоставките за провеждане на процесната ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК като са взети предвид представените от Илия Вълчев /съдружник към моментът на ревизията в дружеството - касатор/, данни за наличие на укрити приходи от страна на "Кедър-1994-Р" ООД. Същите са обективирани в сигнал вх. № 94-00-9459/17.11.2010 г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за установено наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за извършване на ревизия при особени случаи и за определяне на основата за облагане с данъци по реда на чл. 122 ДОПК. При мотивирането на решението си съдът се е позовавал на представени данни от Вълчев упоменати в сигнал до приходната администрация, придружен от заверени копия ПКО, РКО, ДнПО, ведомости за заплати, общо 812 страници. Последните са били надлежно оспорени от страна на касатора. В хода на съдебното производство е била назначена съдебно-графологична експертиза заключението, по която е дало основание на съда да приеме, че представените ведно със сигнала документи изхождат от ревизираното лице, поради което е счел, че са налице укрити приходи, чието счетоводно отразяване липсва. Не са взети предвид свидетелските показания и заключенията приетите по съдебно-счетоводна и съдебно-техническата експертизи. Видно от заключението на приета счетоводна експертиза е, че общият размер на помесечно реализираните обороти от продажба на стоки през ревизираните периоди не се различават общата стойност на осчетоводените приходи от продажби. Освен това по преписките и в счетоводството на ревизираното лице не са открити приходни касови ордери и фактури подписани от управителя на дружество, които дават основание да се твърди, че са налице неотчетени приходи от продажби в тези периоди. Не е съобразено от съда, че представителната власт на дружеството е принадлежала на управителя, какъвто не е бил Илия Вълков, чийто подпис е фигурирал върху представените от него документи. Това обстоятелство налага извода, че не следва да се ползват с доказателствена сила неистински документи, а още повече да служат като основание за провеждане на процесната ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК. Съдено-техническата експертиза от своя страна също установява, че не се съдържат записи на приложените към сигнала дневни парични отчети. Още една особеност отбелязана от техническия експерт е, че са налице различия между използвания счетоводен софтуер от "Кедър-1994-Р" ООД и този, на който са били възпроизведени оспорените документи. Вещото лице дава заключение, че не може да се твърди, че приложените към сигнала на Вълков документи изхождат от счетоводната програма на "Кедър-1994-Р" ООД. В конкретния случай, доказателствената тежест е принадлежала на органа по приходите. Последният не е представил и не е ангажирал достатъчно доказателства, за да обоснове твърдението си за наличие на укрити проходи и доходи и липса на представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Безспорно е, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени процесуални правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави според материалния закон. Разпоредбите на чл. 122, ал. 1 - 124а от ДОПК представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. Съдържанието на чл. 122, ал. 1 и следващите от ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. При липсата или непълнотата на доказване на обстоятелствата, послужили на приходната администрация да определи основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на ревизионния акт не се ползват с доказателствена сила, обвързваща съда. В този смисъл въпреки, че по принцип недоказването на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК лишава акта от тази доказателствена сила, без да го прави непременно незаконосъобразен, в конкретният случай администрацията е начислила корпоративен данък и ДДС върху счетени от нея за укрити приходи, което означава, че в нейна тежест е да установи и всички предпоставки за начисляването на данъка - настъпването на данъчно събитие. В случая органа по приходите се е възползвал от събирането на информация за приходите, от сигнал подаден от лице и приложения към него както и посредством документи от румънската данъчна администрация за осъществени вътреобщностни доставки. Във връзка с последните не са ангажирани достатъчно доказателства от страна на ревизиращите, които да доказват реалното извършване на сочените за осъществени доставки на територията на Република Румъния. В този смисъл липсва доказване за формирането на различна от отразената в счетоводството на търговеца данъчна основа по извършените от него доставки, поради което приходната администрация е постановила незаконосъобразен акт. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорения от "Кедър-1994-Р" ООД РА да бъде отменен като незаконосъобразен. С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на жалбоподателя. Предвид отправеното искане в полза на касатора и жалбоподател пред АССГ следва да се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции. Съгласно доказателствата за договорени и заплатени разноски, както и представения списък на разноски в първата инстанция, в тежест на бюджета на ответника се присъжда сума в размер на 10 975 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,