Решение № 7728 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14764/2017 г.

Решение № 7728 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14764/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Д. И." АД, представлявано от изпълнителния директор С. К., против решение № 2092 от 23.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2761/2017 г. по описа на Административен съд-В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане и/или възстановяване № 5303000007/26.07.2017 г., издаден от орган по приходите при О. Б., потвърден с решение № 3/30.08.2017 г. на директора на Дирекция "ФБМДТ" на община Б., в частта относно определения размер на подлежащата на възстановяване лихва за недължимо платена такса битови отпадъци /ТБО/ за 2011 г. и 2012 г. в размер на 859,34 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се оплаквания за неправилност на съдебното решение. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени Акт за прихващане и/или възстановяване № 5303000007/26.07.2017 г., издаден от орган по приходите при О. Б.. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "ФБМДТ" община Б. в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил Акт за прихващане и/или възстановяване № 5303000007/26.07.2017 г., издаден от орган по приходите при О. Б., потвърден с решение № 3/30.08.2017 г. на директора на Дирекция "ФБМДТ" на община Б., в частта относно определения размер на подлежащата на възстановяване лихва за недължимо платена такса битови отпадъци за 2011 г. и 2012 г. в размер на 859,34 лева. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че административния орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 6, изр. 2 от ДОПК. Първоинстанционният съд правилно е определил спорния по делото въпрос - от кой момент се дължи законна лихва върху недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1-4 на чл. 129 от ДОПК, както е приел административния орган или за изтеклия период, когато сумите са внесени или събрани въз основа на акт на органа по приходите, каквато е поддържаната теза от касатора. Обсъдени са двете хипотези на чл. 129, ал. 6 ДОПК - по изречение първо -недължимо внесени или събрани суми въз основа на акт на орган по приходите, които се възстановяват със законната лихва за изтеклия период и по изречение второ - в останалите случаи /извън първата хипотеза/ - със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 до 4. Приел е, че тъй като сумата за ТБО е внесена във връзка с подадена от дружеството декларация за собственост на недвижими имоти, то не е налице хипотезата на чл. 129, ал. 6, изр. първо от ДОПК. Сумата за ТБО следва да бъде възстановена със законната лихва от момента на възникване на основанието за това по реда на чл. 129, ал. 6, изречение второ ДОПК. В случая производството прихващане или възстановяване е започнало с подадено от "Д. И." АД искане вх. № МДТ-В-20/09.03.2016 г. и именно от тази дата се дължи законната лихва. С обжалвания АПВ е определена законна лихва от 19.03.2016 г. до 26.07.2017 г./дата на издаването на АПВ/. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че преценката относно началния момент, от който се дължи законна лихва, при възстановяване на недължимо внесена ТБО, следва да бъде извършена според правилата на чл. 126, ал. 6, изр. 2 от ДОПК. Законосъобразен е и изводът на съда, че ТБО, която е прихваната с АПВ, не е била внесена или събрана въз основа на акт на компетентен орган по приходите /съобщение № 2600-79-16/14.08.2017 г. няма характер на такъв/, поради което не следва да се възстанови със законната лихва за изтеклия период, съгласно чл. 129, ал. 6, изр. първо от ДОПК, а със законната лихва от деня, в който е следвало да бъде възстановена, съгласно чл. 129, ал. 6, изр. второ от ДОПК. В редица свои решения ВАС е приел, че втората хипотеза на чл. 129, ал. 2 от ДОПК изисква реализиране на административно производство по възстановяването, което се инициира от заинтересованото лице. В случая такова производство е инициирано от жалбоподателя и законната лихва се дължи от датата на подаденото на искането /09.03.2016 г./. По изложените съображения решението на АС-В. като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от ответната страна по делото, поради което такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение