Решение № 1249 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8424/2015 г.

Решение № 1249 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8424/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на И. С. А., в качеството й на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б., срещу решение № 985 от 5.06.2015 г. по адм. дело № 1570 по описа за 2014 г. на административния съд - Б. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, включително и в частта за присъдените разноски, и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата срещу оспорения ревизионен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "А." ООД оспорва същата с депозирано становище по нея по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от адв. М. Д. Съдебни разноски не се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на съдебен контрол пред административния съд - Б. е бил ревизионен акт № 021302783 от 31.03.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 191 от 3.07.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия на "А." ООД по прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 1.09.2011 г. до 31.08.2013 г. и на ЗКПО за отчетните 2011 г. и за 2012 г. В хода на ревизията е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което тя е осъществена по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. С нея на ревизираното дружество са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност в размер на 52 842.41 лв. и на 5 616.28 лв. лихви за просрочие, и за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 5 527.29 лв. за довнасяне и лихва за просрочие. Ревизираното дружество е осъществявало стопанска дейност в нает обект - бистро "К. Л.", гр. П. през ревизирания период. В мотивите на съдебното решение е изложена подробно фактическата страна по спора, обсъдени са събраните писмени и гласни доказателства, както и доказателствените средства - съдебно-техническа експертиза с основно и допълнително заключения, анализирани са приложените разпоредби от ДОПК по повод специалното производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и по повод формирането на облагаемата данъчна основа, респ. определяне по размер на допълнителните задължения за данък върху добавената стойност и за корпоративен данък, както и лихвата за забава. Направена е и преценка на действителността на оспорения ревизионен акт, а именно, че същият не е нищожен. Административният съд - Б. е анализирал основните спорни моменти относно фактическата обстановка по спора и тези относно приложените правни норми, което е направил при спазване на съдебнопроизводствените правила и норми, и при отчитане на облагането по специалния ред по двете категории данъци - косвен и пряк. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основните спорни моменти от фактическа и правна страна са правилно отграничени от административния съд и това са тези относно наличието на основание за облагане по специалния ред, и дължимостта на двата данъка - за данък върху добавената стойност, съответно и определянето им по размер. По повод на първия спорен момент относно наличието на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно на "данни за укрити приходи или доходи", то даване на точен отговор дали това е направено законосъобразно, се предхожда от събраните доказателства в административното и съдебното производство. По делото не се оспорва, че с протокол № 1309572 от 11.12.2013 г. са приобщени доказателства събрани с протокол № 0080287 от 13.08.2013 г. за извършена проверка на търговския обект и с протокол № 0005871 от 13.08.2013 г. да предприети действия за обезпечаване на доказателства. Събраните така доказателства, подробно описани в мотивите и отнасящи се до въведената практика за обслужване на клиентите в обекта чрез посочения програмен продукт, предмет и на преценка от изслушаната и кредитирана съдебно-техническа експертиза, с основно и допълнително заключения, неоспорени, както и събраните гласни доказателства - разпит на свидетеля К. К., сервитьор, обосновават извода, направен и от съда за липсата на основание за осъществяване на ревизията по особения ред. Това е така, понеже по категоричен начин се установява по делото, че програмният продукт LIMS, и данните от компютъра на обекта и от него, освен че не са манипулирани при и след изземването им, не са създадени за обслужване на счетоводството на ревизираното лице. То е използвало програмата "Булмар офис" в счетоводството си, като и административният орган е посочил че е водено текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството. Те служат за организиране на работата в обекта, видно и от обясненията на управителя му, и не отчитат оборота. Правилно е анализирал административният съд разпоредбите на чл. 50 и чл. 54, ал. 3 от ДОПК. Също така правилно е отчетен от съда и факта, че няма констатации за извършени продажби без да бъде издаван касов бон, няма данни ревизираният субект да е получател по неосчетоводени фактури или да е разполагал с по-голямо количество от продукти. Не е налице фактическото основание за осъществяване на ревизията по специалния ред затова, като не са установени и допълнителни приходи, които да не са били обложени, респ. основания за облагане по общия ред с данък върху добавената стойност. По повод на другия спорен момент за установено задължение за данък върху добавената стойност за данъчен период м. 02.2012 г., на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, поради установени липси на стоки към 23.02.2012 г. в размер на 10 119.17 лв., правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за корекция на данъчен кредит. В хода на производството не се установява ревизираното дружество - жалбоподател не е ползвало право на данъчен кредит, какъвто довод е направен. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение