Решение № 728 от 24.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на МЕДАРКО 2020 ЕООД, със седалище и адрес на управление- гр. София, представлявано от управителя Л. Ковачева, чрез пълномощник адв. Бораджиев, против решение 616 от 04.02.2022 г., постановено по адм. дело 6263/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Претендира разноски. Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тренчева, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо за отказ за финансиране на заявление за подпомагане по "Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2020-2022 година", издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 3, чл. 33, ал. 1 и 34, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба 10 от 13.12.2019 г. за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма по пчеларство за периода 2020 2022 г. (Наредбата), земеделския производител - дружеството "Медарко 2020" ЕООД е уведомен, че заявлението му за подпомагане с УИН 22/041120/02644 от 04.11.2020 г., получава пълен отказ за подпомагане. С обжалваното решение, предмет на настоящия инстанционен контрол, решаващият състав на АССГ, след като е изяснил фактическа обстановка по случая и е извършил анализ на приложените доказателства, е приел оспорването за неоснователно, като го е отхвърлил и е осъдил касатора да заплати на ДФЗ сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът, при извършения анализ на основанията за законосъобразност на акта по чл. 146 от АПК, е достигнал до извод, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административно производствените правила, в съответствие с материално правните разпоредби и с целта на закона. Приел е, че в настоящия случай са налице обективни и субективни елементи в поведението на кандидата, като целта е била получаване на облага в противоречие с целите на схемата на подпомагане по смисъла на Решението на СЕС по дело С-434/2012 г. за тълкуването на чл. 4, т. (параграф) 8 от Регламент (ЕО) 65/2011. Приел е, че в обхвата на горните изводи попадат освен дружеството - жалбоподател, така и Ж. Ковачев, Л. Ковачева, , "Хъни Про ЕООД", Пчеларко 2020" ЕООД, "Жоки инв" ЕООД и "От пчелина" ЕООД, подали еднообразни заявления по отношение на дейностите и заявената с тях финансова помощ, предвид установените лични, икономически и правни връзки между тях. Според съда, от доказателствата по делото се установява, че заявленията са подадени от едно и също упълномощено лице - Ж. Ковачев, който е син на Л. Ковачева, едно и също лице е управител на юридическите лица - Л. Ковачева, двамата кандидатствали и в лично качество, пчелините са създадени по едно и също време, регистрирани са четирите ЮЛ на една и съща дата, идентичен е броят на пчелните семейства - 153, заявителите имат общ адрес, телефон, имейл, заявени са идентични дейности за подпомагане, прехвърляне на пчелни семейства между кандидатите и прехвърляне на пчелини. Видно от заявленията по мярка А "Техническа помощ" са заявени общо 2 бр. центрофуги, 2 бр. помпи за мед, 2 бр. сушилни за прашец, 2 бр. шнекова преса за восъчни разпечатки, 2 бр. вана за разпечатване и по 1 бр. матуратор и сепаратор за прашец, а пчелините се намират в едни и същи землища - по два в с. Богданово, община Нова Загора, обл. Сливен, с. Злати войвода, общ. Сливен, област Сливен и с. Скалица, община Тунджа, област Ямбол. По отношение мярка А "Техническа помощ" и мярка В "Рационализиране на подвижното пчеларство" във всяко от заявленията са включвани само по 153 бр. пчелни семейства, което дава основание да се направи обосновано заключение, че в случая е доказано наличие на функционална несамостоятелност, дефинирана в § 1, т. 18 от Наредбата. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че с подаване на няколко заявления се преодоляват въведените ограничения с Наредбата - забраната за финансиране на не повече от 50 бр. кошери и отводки, тъй като видно от заявените дейности "Закупуване на кошери", "Закупуване на отводки" и "Закупуване на пчелни майки", по всички заявления са включени еднакъв брой кошери и отводки - по 50 бр., което налага извод, че се касае за един общ проект, който е разделен на по-малки проекти с цел получаване на по-високо индивидуално подпомагане, предвид лимита на финансовите средства, който е предоставен от Съюза, и който не може да бъде надвишаван, ако проектът е само един. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства, които е обсъдил и установил вярно и точно фактите по спора, като е извел и обосновал съобразени с материалния закон правни изводи. Безспорно е установено, че за периода 26.10.2020 г. 06.10.2020 г. в ДФЗ са приети 6 броя заявления за подпомагане по Националната програма по пчеларство за периода 2020-2022г., от цитираните по-горе физически и юридически лица, между които и това на касатора, подадени чрез пълномощник Ж. Ковачев, получили отделни УРИ. На подадените заявления са извършени административни проверки по реда на чл. 31, ал. 1 от Наредбата, включително допълнителна проверка в дирекция "Противодействие на измамите" относно съмнения за изкуствено създаване на условия за получаване на предимство при получаване на помощта при приема на заявления за подпомагане по Националната програма по пчеларство за периода 2020-2022 г. Според резултатите от проверките се касае за идентични заявени дейности, поискана финансова помощ за подпомагане по няколко дейности по мерки, предвидени в чл. 4 от Наредбата, в това число купуване на активи и техническо оборудване. Констатирано е наличие на едно и също лице, контролиращо всички пет дружества, създаване на пчелините, предмет на финансова помощ по едно и също време, с идентичен брой пчелни семейства по всяко от заявленията, еднообразност по отношение заявените дейности и финансова помощ, като датите на създаване на процесните юридически лица и пчелините съвпада с обявените приеми на заявления за подпомагане през 2018 г. и 2020 г., а пчелините се намират в едни същи землища. С обжалвания административен акт е отказано финансиране на касатора поради установени спрямо него изкуствено създадени условия за подпомагане, включително функционална несамостоятелност с оглед предимство за получаване на помощта, обосноваващо хипотезата на неизплащане на финансова помощ, предвидена в чл. 36, ал. 2 от Наредбата, и постановяване на пълен отказ за финансиране съгласно чл. 34, ал. 2 т. 5 от Наредбата поради несъответствие с изискванията на чл. 9, т. 3 от Наредбата - кандидатът е създал изкуствено условия за получаване на предимство при получаване на помощта в противоречие на целите на програмата и чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306 от 17 декември 2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98(ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347 от 20.12.2013 г.) и поради забраната на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, според която един кандидат може да получи само еднократно подпомагане в рамките на една финансова година за всяка от дейностите по чл. 4 от Наредбата. Правилно първоинстанционния съд е извършил преценката за наличие в конкретния случай на "изкуствено създадени условия", предвид насоките, дадени в решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/12 за изследване на наличието на обективен и субективен елемент в поведението на кандидата. Съответен на тези насоки и законосъобразен е изводът на съда за доказано наличие на функционална несамостоятелност по смисъла на §1, т. 18 от Наредбата и съответно правилно е приет за законосъобразен и отказа на административния орган за финансиране на касатора, на основание чл. 33, ал. 1, чл. 34, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Безспорно по делото се установява наличие на изкуствено създаване на условия от касатора по смисъла на легалната дефиниция на това понятие в §1, т. 4 от ДР на Наредбата, препращаща към клаузата относно заобикаляне на разпоредби по чл. 60 от Регламент (ЕО) 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., визиращ всяко създадено от кандидат за финансово подпомагане условие, необходимо за получаване на предимства, което е изкуствено създадено, в противоречие с целите на приложимото специфично секторно законодателство в областта на селското стопанство, противно на твърденията изложени в касационната жалба. Неоснователни са доводите в касационната жалба. Оспореното уведомително писмо не почива на предположения, а на установени в проведеното административно производство факти. Противно на възраженията на касатора обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е разпределил тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на оспореното съдебно решение и същото следва да се остави в сила. При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на 150 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,