Решение № 71 от 2.2.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002101587/2023 г.

Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на П. С. Х. за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 328/12.07.2019 г. по в.гр.дело № 285/2019г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което след отмяна на решение от 21.02.2019г. по гр.д. №1886/2018г. на Районен съд – Горна Оряховица, е отхвърлена молбата на П. С. Х. с правно основание чл.73, вр. чл.45, ал.1, т.8, пр.1 и т.7 ЗГР и чл.19, ал.1 ЗГР за допускане на промяна на вписаните в съставения за него акт за раждане №204 от 30.04.1998г. на Община Горна Оряховица данни за гражданско състояние относно пола на лицето, ЕГН и имена. С молбата се представя решение от 27.09.2022г. на Европейския съд по правата на човека, по жалба №46509/20, по дело „П.Х. срещу България“, /както и превод на същото решение на български език/, в което е установено нарушение на чл.8 ЕКЗПЧОС, произтичащо от липсата на анализ на индивидуалното положение на молителя и от нарушаване на баланса между личните му интереси и т.нар. обществен интерес. Претендират се разноски. Производството, по което съдът разглежда такава молба, е охранително. Производството за отмяна по чл.303 ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение №3491 от 13.11.2023г. на основание чл.303, ал.1, т.7 ГПК, след като друг състав на Върховния касационен съд, ІІІг.о. с определение №3251 от 27.10.2023г. по ч.гр.д.№4171/20123г. се е произнесъл обвързващо по настоящото дело, че молбата за отмяна е допустима на основание чл.307, ал.1, т.7 ГПК. Ответникът по молбата Община Горна Оряховица не изразява становище по молбата за отмяна. Прокуратура на РБългария, чрез прокурор Дечева от Върховна прокуратура, в открито съдебно заседание, взема становище за неоснователност на молбата за отмяна предвид постановените Решение № 15/26.10.2021 г. по к. д. № 6/2021 г. /Обн., ДВ, бр. 93/09.11.2021 г./ на Конституционния съд на Република България, с който е дадено задължително тълкуване на понятието „пол“ и Тълкувателно решение №2 от 20.02.2023г. по тълк.д.№2/2020г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното: С влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлена молбата на П. С. Х. с правно основание чл.73, вр. чл.45, ал.1, т.8, пр.1 и т.7 ЗГР и чл.19, ал.1 ЗГР за допускане на промяна на вписаните в съставения за него акт за раждане №204 от 30.04.1998г. на Община Горна Оряховица данни за гражданско състояние относно пола на лицето, ЕГН и имена. Молбата за отмяна е основателна. Съгласно чл.303, ал.1, т.7 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950г. /ратифицирана със закон – ДВ, бр.66 от 1992г./ /ДВ, бр.80 от 1992г.; изм. с Протокол№11 от 1994г./ или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците на нарушението. Първата от предпоставките е по допустимост, а втората предпоставка е за основателност на молбата за отмяна на посоченото правно основание, които предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се уважи молбата за отмяна. Както се посочи, за първата предпоставка е прието, че е налице. Настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай следва да се приеме, че е налице и втората предпоставка на цитирания текст за отмяна на постановеното въззивно решение, т.е. че за да бъдат отстранени последиците от констатираното с решението на ЕСПЧ нарушение на чл.8 ЕКЗПЧОС, произтичащо от липсата на анализ на индивидуалното положение на молителя и от нарушаване на баланса между личните му интереси и т.нар. обществен интерес, е необходима отмяна на влязлото в сила решение и възстановена висящността на производството. Задължението да се отстранят последиците от нарушението на ЕКЗПЧОС, изисква реално възстановяване на предишното положение, когато това е възможно, или обезщетяване, респективно други мерки според обстоятелствата на конкретния случай. В случая признатото нарушение не може да бъде поправено по друг начин предвид вида и характера му и приетата за допустима молба за отмяна следва да бъде уважена. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, а претендираните от него разноски в производството по отмяна следва да се присъдят с решението по него, съгласно т. 4 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд.