Решение № 3597 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10309/2020 г.

Решение № 3597 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10309/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. и Н. Д., подадена чрез адвокат Ц. М., против Решение № 3995/20.07.2020 г., постановено по административно дело № 13490/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата им срещу изменение на данни в Кадастралния регистър за поземлени имоти с идентификатори: 04234.6915.3246 и 04234.6915.3247, обективирано в Писмо с изх. № 24-28141/15.10.2019 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – София град. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се твърде, че събраните доказателства не били преценени цялостно, което довело до съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и незаконосъобразност на правните изводи. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт. Касационната жалба се поддържа от адвокат М. посредством депозирана по делото писмена молба. Ответните страни – Началникът на СГКК – София град и "Велта – БГ" ЕООД, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е изменение по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, представляващо записването на "Велта БГ" ООД като собственик на поземлен имот с идентификатор 04234.6915.3246, заедно с Н. Д. и на поземлен имот 04234.6915.3247, заедно с И. Д., извършено без издаване на изрична заповед в съответствие с чл. 53а, във връзка с чл. 53 ЗКИР. Тази промяна в кадастралния регистър е извършена по повод подадено заявление от оспорващите, с което са поискали дружеството "Пикасо" ЕООД да бъде отписано от регистъра, тъй като не е собственик на посочените имоти, заедно с тях, а било собственик на съседен имот. Въз основа на надлежен документ за собственост – Нотариален акт за покупко-продажба № 15/25.02.2008 г., видно от който "Пикасо" ЕООД е прехвърлило правото на собственост на недвижим имот на "Велта БГ" ООД, административният орган е извършил процесното изменение в регистъра. Първоинстанционният съд е извършил цялостна и задълбочена преценка на събраните доказателства, обсъдил е подробно всички факти и обстоятелства от значение за случая и е формирал обоснован и правилен извод за това, че в конкретният случай са налице документи, удостоверяващи дублиране на носителите на правото на собственост, поради което е налице основанието на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, което го е мотивирало да потвърди процесното изменение. По делото е установено посредством специални знания че, части от имот № 064034 по КВС, с площ от 5 000 кв. м., находящ се в землището на с. Бистрица, който е придобит от "Велта БГ" ООД през 2008 г., попадат в части от процесните два имота, като се застъпва с тях, съответно с площ от 248 кв. м. и 204 кв. м., което застъпвано е отразено с жълт цвят на комбинираната скица, изготвена от вещото лице. При това установяване, правилен е изводът за наличие на хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, тъй като са налице документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост за един и същ имот, при която в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Административният орган е изпълнил предвиденото в закона задължение да актуализира кадастралния регистър на недвижимите имоти, което е бил длъжен да стори, независимо, че е бил сезиран от оспорващите, а не от дружеството, придобило посочения по-горе имот. Постановеното изменение е извършено в съответствие с материалния закон, има единствено декларативно действие, не поражда и не погасява вещни права по отношение на вписаните лица, които ако имат вещно-правни спорове следва да ги разрешат по общия исков ред, а не в настоящото производство. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, правилно е приложен материалния закон, възприети са мотивирани и логически издържани правни изводи, както и не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,