Решение № 889 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4366/2012 г.

Решение № 889 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4366/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решение № 53 от 14.02.2012 г. по адм. дело № 560 от 2011 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, с което е бил отменен издаденият от този орган акт № 01-6500/3473 от 12.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) в размер на 56 175,85 лв. по отношение на "Планета-98" ЕООД със седалище с. Писарево, община Горна Оряховица, Великотърновска област, във връзка с подаденото от дружеството общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер (УИН) 04/280509/20843. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Планета-98" ЕООД със седалище с. Писарево, чрез процесуалния си представител - адв. Е. Йончева, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендират се разноски по настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд - трето отделение, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че "Планета-98" ЕООД със седалище с. Писарево е подало до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г., регистрирано с УИН, посочен по-горе, като заявило за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ 1104,69 хектара земеделска земя по Схемата за единно плащане на площ. При извършването на кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в интегрираната информационна система е било установено, че част от заявените за подпомагане площи са допустими за подпомагане, поради което на заявителя били оторизирани суми в размер на 170 859,69 лв. по Схемата за единно плащане на площ. Впоследствие Министерството на земеделието и храните извършило допълнителни анализи и проверки на коректността на данните в заявленията за директни плащания за 2009 г., резултатите от които били предадени на Държавен фонд "Земеделие" с писмо № 02-0409/3554 от 9.12.2010 г. В резултат на постъпилата нова информация отпуснатата сума за подпомагане, получена от "Планета-98" ЕООД със седалище с. Писарево, била счетена за недължимо платена, поради което заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издал посочения по-горе АУПДВ - предмет на делото. От правна страна съдът приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, на който било възложено да издава актове за установяване на публични държавни вземания съгласно решение от 7.04.2011 г. на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" и заповед № 01-РД-1288 от 12.04.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Съдът преценил административния акт като незаконосъобразен, тъй като при издаването му били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Не било спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс за излагане на фактически и правни съображения в подкрепа на взетото решение. Извън посочените факти, липсвало изложение на конкретните обстоятелства, които обуславяли преценката на административния орган за недопустимост за подпомагане на заявените от "Планета-98" ЕООД със седалище с. Писарево земеделски земи. Кръстосаната проверка от м. декември 2010 г., в резултат на която било открито несъответствие в обявените за допустими за подпомагане земеделски земи, противоречала на чл. 24, § 2 от Регламент (EO) № 796/2004 г., задължаващ компетентните власти да направят и други подходящи проверки, включително проверка на място. Административният орган нарушил задължението си да извърши други проверки, да предостави доклад на земеделския производител и да поиска от него допълнителни пояснения. Органът не спазил и задълженията, предвидени в чл. 26, 28, 35 и 36 от Административнопроцесуалния кодекс, като не уведомил жалбоподателя за започването на производството, не събрал служебно необходимите доказателства, не изяснил всички обстоятелства и не предоставил възможност за възражения от страна на заинтересованата страна. Според съда оспореният административен акт противоречал на разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент (EO) № 796/2004 г., тъй като недължимото плащане било извършено поради грешка на администрацията, която производителят не можел да установи по разумен път. Той бил добросъвестен и от него не би могло да се очаква да прецени, че определени площи са недопустими за подпомагане. Поради това административният съд отменил оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Върховният административен съд - трето отделение, приема, че при постановяването на решението не са били допуснати твърдените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът обосновано приел, че от страна на административния орган не е била извършена проверка, посредством която да се изяснят спорните обстоятелства и да се съберат нужните доказателства. Обстоятелството, че Министерството на земеделието и храните е извършило допълнителни анализи и проверки на коректността на слоя площи, подходящи за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ, както е записано в изпратеното до изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" писмо № 13-9735 от 9.12.2010 г., не обосновава направения от административния орган извод, че отпуснатата субсидия е недължимо платена. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г. е следвало да се интерпретира заедно с индивидуално направени констатации, основани на релевантните за конкретния случай факти и обстоятелства. В тази насока са и дадените в писмото на Министерството на земеделието и храните указания, според които актуализираните "бази данни следва да бъдат използвани за извършване на кръстосана проверка на данните от заявленията за директни плащания за 2009 г. и по резултатите от нея да се извърши оторизация на плащанията". Съставянето на акт за установяване на публично държавно вземане, който не се предхожда от проверка на компетентните органи, както и липсата на фактически и правни основания на акта представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както е приел административният съд. Допуснатите от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила са съществени и обуславят незаконосъобразността на административния акт. Те не могат да бъдат санирани със събирането на доказателства в съдебното производство, в частност с позоваването на заключението на допуснатата по делото техническа експертиза. В случай че плащането е било извършено, макар да не е следвало да бъде оторизирано, тъй като не са налице условията за подпомагане на земеделския производител, предвидени в националното и европейското законодателство, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз (чл. 27 ЗПЗП). Неправомерно получените суми подлежат на възстановяване, освен ако компетентните органи не са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския стопанин (чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004.) За да се приеме, че получената сума е недължимо платена и подлежи на възстановяване, актът следва да съдържа както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаването на заявлението от страна на земеделския производител. При отсъствието им административният съд законосъобразно е приел, че сумата не подлежи на възстановяване, тъй като намира приложение изключението от общото правило за възстановяване на недължимо платената сума по чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Поради това касационната инстанция приема, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответната страна се дължат направените разноски. Настоящият състав, като взе предвид възражението за прекомерност, направено от касатора, и сложността на делото, приема, че следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - трето отделение,