Решение № 652 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10260/2009 г.

Решение № 652 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10260/2009 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на юрк. Сибинова, процесуален представител на началника на Столична РДНСК, подадена срещу решение № 16/29.05.09 г. по адм. д. № 6694/08 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Петър Стоименов Балабанов , представляван от адв. Тончева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, представя писмена защита, претендира присъждане на разноски. Ответниците Малина Стойова Балабанова, Виолета Иванова Ляпчева, Благой Емануилов Лапчев, Таня Божидарова Стоянова, Константин Иванов Шишков и ДНСК - София не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорването по жалбата на Петър Стоименов Балабанов, подадена с вх. № С7-353-03-277/7.07.08 г. е Заповед № ДК-04-101/22.11.07 г. на началника на Столична РДНСК, с която в производство по чл. 216, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е отменено Разрешение за строеж № 168/21.12.06 г. на гл. архитект на р-н "Оборище", СО. При правилно, с оглед разпоредбите на чл. 216, ал. 2, ал. 5 и ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 8 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол (УПДНСК), конституиран с разпореждане от 12.12.08 г. ответник в лицето на началника на Столична РДНСК, в нарушение на цитираните норми с протоколно определение от 22.01.09 г. първоинстанционният съд е заменил тази страна с ДНСК - София. Следващите процесуални действия - допускане на съдебно техническа експертиза и назначаване конкретно посочен от оспорващия експерт, изслушване и приемане на писменото заключение, ход на съдебните прения и пр., съдът е провел без участието на органа, издал оспорения административен акт (при ненадлежно конституиран ответник по оспорването), предвид което касационната жалба, депозирана в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК се явява допустима в хипотезата на чл. 210, ал. 2 АПК. При служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд констатира, че същото е процесуално недопустимо. Разпоредбата на чл. 216 ЗУТ предвижда задължителна административна процедура за обжалване на определена категория индивидуални административни актове по устройство на територията, с предоставена на началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол компетентност да се произнасят по законосъобразността на тези актове с нарочни заповеди, подлежащи на съдебен контрол по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ. С оглед така очертаната регламентация на специалната процедура по чл. 216 ЗУТ и предоставения с разпоредбата на чл. 8 УПДНСК териториален обхват на действие на територията на съответната област на регионалните дирекции за национален строителен контрол, налага се извода, че общата норма на чл. 215, ал. 4 ЗУТ не намира приложение. Ето защо надлежен ответник в съдебното оспорване на заповеди по чл. 216, ал. 5 ЗУТ е началникът на съответната регионална дирекция за национален строителен контрол, издал обжалваната заповед. Проверката на първоинстанционното решение сочи, че съдебноадминистративното производство е проведено при ненадлежно конституиран ответник по оспорването, без участие на органа, издал обжалвания индивидуален административен акт, от което следва недопустимост на постановения в това производство съдебен акт. Следва този акт да бъде обезсилен и делото върнато на съда по същество. При новото разглеждане новият състав на първоинстанционния съд следва да конституира като ответник в производството началникът на Столична РДНСК, а по същество има предвид, че преценката за законосъобразност на административната заповед, респ. на оспореното разрешение за строеж следва да бъде извършена при съобразяване одобрения инвестиционен проект, представляващ неразделна част от разрешението за строеж (чл. 148, ал. 8 ЗУТ), а не с оглед реализирания вече такъв. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,