Решение № 3914 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1926/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. М. Д. от гр. София, чрез адв. В. Радославов от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу решение № 39073/24.11.2025 г., постановено по адм. д. № 8535/2025 г. по описа на Административен съд - София - град, с което на основание чл. 256, ал. 3 от АПК е отхвърлил исковата молба на настоящия касационен жалбоподател срещу бездействие на кмета на район "Възраждане", Столична община. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - кмета на район "Възраждане" – Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. И. Керемедчиев, с представен писмен отговор на касационната жалба, изразява становище за нейната неоснователност. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила обжалваното решение на Административен съд – София-град. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в касационната жалба оплаквания и становищата на страните във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София - град е започнало по подадена искова молба от Ц. М. Д. от гр. София с посочено правно основание по чл. 256, ал. 1 от АПК срещу бездействие на кмета на район " Възраждане ", Столична община, да завърши висяща пред него процедура по продажба на общинско жилище, инициирана със заявление вх. №РВЕ22-ГР94-1655 от 30.11.2022г., като изпрати мотивирано предложение към кмета на Столична община. Жалбоподателят е посочил, че е налице неоснователно бездействие на кмета за когото е съществувало задължение да изпрати преписката за закупуване на общинското жилище на кмета на Столична община и Столичен общински съвет по цитираното по-горе заявление. С обжалваното решение съдът е приел, че за ответника не е възникнало твърдяното от жалбоподателя нормативно установено задължение да изпрати преписката за закупуване на общинско жилище и липсва неоснователно бездействие по смисъла на Глава ХV, Раздел II от АПК, поради което на основание чл. 256, ал. 3 от АПК е отхвърлил исковата молба на настоящия касационен жалбоподател. За да постанови обжалваното решение, съдът обсъдил претенциите на жалбоподателя в контекста на разпоредбата на чл. 256 АПК и приел, че жалбата е неоснователна поради липса на конкретно защитимо от закона субективно право на настоящия жалбоподател. Решението е правилно по следните съображения: Производството по реда на чл. 256 АПК цели да осигури защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията в хипотезата, когато административните органи са задължени да извършат предписани от закона или от нормативен акт действия. В конкретния случай тези предпоставки не са налице. Правилно е прието от съда, че продажбата на общинско жилище, уредено в разпоредбата на чл. 47 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО), включват издаването на поредица от административни актове от нормативно определените административни органи: заповед за назначаване на комисия, списък - предложение за продажба, доклад и други актове. Правилен е изводът на административния съд, че твърденията в искането не могат да бъдат квалифицирани като бездействия на кмета на район "Възраждане" Столична община по смисъла на чл. 256 АПК. В подкрепа на горното съдът е разгледал представените доказателства по делото. Кметът на район "Възраждане" е осъществил правомощията си по чл. 40 от НРУУРОЖТСО по подаденото от Ц. М. Д. заявление с вх. № РВЕ22-ГР94-1655/30.11.2022 г. Комисията назначена от кмета на района (протокол от 05.12.2022 г.) е разгледала нейното заявление, като въз основа на решение си, кметът на район "Възраждане " е изготвил списък-предложение за продажба до кмета на Столична община, изпратен с писмо № РВЕ22-ВК08-1705/06.12.2022 г. Именно това писмото представлява акт на кмета на район „Възраждане" по чл. 40, ал. 2 НРУУРОЖТСО, с което той изчерпва правомощията си в административното производство образувано по горепосоченото заявление. Независимо от издаденото писмо № РВЕ23-ВК08-1866/15.12.2023 г., кметът на район "Възраждане“, с което е поскано да се издаде разпореждане основание чл. 3, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от НРУУРОЖТСО и документите по преписките с предложения за продажба на общински имоти, да бъдат изпратени обратно в Столична Община – Район "Възраждане", не води до възстановяване на правомощията на кмета на района, за преразглеждане на преписката. Съгласно чл. 42 от НРУУРОЖТСО, производство е преминало на друг етап, които са в правомощията на кмета на Столична община, който е компетентният орган. Действията, които касационния жалбоподател желае да бъдат извършени от ответната страна не могат да бъдат наложени по реда на чл. 256 АПК, тъй като не произтичат пряко от закона или от нормативен акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община разноски за юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 102,26 евро, равняващи се на 200 лв., който размер е определен съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,