Решение № 55 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6116/2007 г.

Решение № 55 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6116/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. Д. като пълномощник на П. Д. срещу решението на Софийски градски съд, постановено на 17.05.2007 г. по гр.д. № 260/06 г. Изложени са оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по касация С. о., р. "Т" не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I г.о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, намира: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 10.12.2003 г. по гр.д. № 8360/97 г., с което е отхвърлен предявеният от П. Д., представлявана от адв. А. Д. срещу С. о. иск за ревандикация на недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. С., ул. "х" № 77, на първи надпартерен /втори етаж/, със застроена площ от 95.90 кв. м., състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, разположен срещу стълбището, оцветен в синьо на скицата, приложена към молбата за уточнение на иска от 15.04.1998 г. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е достигнал да извод, че ищцата П. Д. се легитимира като собственик на процесното жилище, но е отхвърлил иска за ревандикацията му по съображения, че не е установено същото да се владее от ответника. Въззивното решение е правилно по резултат, но по други съображения. Законът за собствеността на гражданите /ДВ, бр. 26/1973 г., отм./ въвежда ограничителен режим за придобиване право на собственост и други вещни права върху недвижими имоти. Съгласно чл. 16 от същия продажбата на недвижими имоти и на вещни права върху тях се извършва ч. ОбНС по местонахождението на имота, който определя цената и купувача, освен в предвидените в закона изключения. Този ред за прехвърляне на вещни права изключва прякото договаряне между продавача и купувача. Съгласуването на техните волеизявления, направени в писмена форма, се извършва от ОбНС. Собственикът на недвижим имот, който иска да го продаде, отправя писмено искане до ОбНС за определяне на цената - чл. 32, ал. 1 ППЗСГ. Тя се определя с решение на председателя или определен от него зам. председател на ИК на ОбНС. Решението се съобщава писмено на собственика, който може да го обжалва. След като решението за определяне на цената влезе в сила, собственикът прави писмено предложение до ОбНС за продажбата, към което представя необходимите документи за правото си на собственост. Предложението не може да бъде оттеглено от собственика. Лицата, които желаят да закупят имота, отправят също писмено искане до ОбНС. Купувачът се определя с решение на председателя на ИК на ОбНС съобразно критериите и начина, посочени в закона - чл. 40 ППЗСГ. След влизане в сила на това решение купувачът внася определената цена в ДСК по сметка на собственика, след което председателят на ИК прави писмено искане до нотариуса за издаване на нотариален акт. Същият е основанието за преминаване на собствеността у купувача, когато той е физическо лице, тъй като нотариалната форма е задължителна за валидността на сделките за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти между граждани. По аргумент от чл. 18 ЗС за придобиване на недвижим имот от държавата е достатъчна обикновена писмена форма. В случая от събраните по делото доказателства е безспорно установено, а и в този смисъл са твърденията на ищцата, че през 1985 г. същата ч. пълномощник е направила писмено искане за оценка на процесния недвижим имот за продажба по реда на ЗСГ. Такава е определена с решение от 28.04.1987 г. на председателя на ИК на Благоевски РНС, съобщена е на пълномощника, който е изразил съгласието си с нея. На 22.06.1987 г. е направено предложение от него за продажба на имота. С писмо от 17.09.1987 г. Министерството на финансите е дало съгласие по чл. 26 ЗСГ за закупуване на процесния апартамент от Благоевски РНС за сумата 8 750 лв., която е преведена по сметка на ищцата в ДСК с платежно нареждане от 06.10.1987 г. Имотът е актуван като държавен с АДС № 9* от 14.12.1987 г. При така установените факти по делото неправилно въззивният съд е приел, че не е завършен фактическия състав на продажбата, тъй като между страните не бил сключен писмен договор, както изисква чл. 75 НДИ (отм.). Не е задължително волеизявленията на страните по сделката да са изразени в един документ. След като е налице съвпадение на насрещните волеизявления на продавача и купувача, изразени в предвидената от закона форма и последователност, макар и в различни документи, следва да се приеме, че необходимата за действителност на сделката писмена форма е спазена. Изводът е, че фактическият състав на продажбата по реда на Глава II от ЗСГ е осъществен и тя е произвела присъщото си вещноправно действие, като е прехвърлила собствеността в патримониума на държавата в лицето на ОбНС. Ищцата не се легитимира като собственик на процесния апартамент, поради което предявеният от нея иск за ревандикация правилно е отхвърлен. По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът