Решение № 12297 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3567/2015 г.

Решение № 12297 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3567/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Враца, срещу решение № 34 от 29.01.2015 г. по адм. д. № 618/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Враца, IV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение, с което жалбата срещу решението на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Враца, да бъде отхвърлена, а алтернативно - след отмяна на съдебното решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответницата - Йонета Георгиева Василева от гр. Бяла Слатина, не е взела отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 34 от 29.01.2015 г. по адм. д. № 618/2014 г., Административен съд - гр. Враца, IV състав е отменил решение № 92 от 21.10.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Враца, и потвърдено с него разпореждане № О-06-999-02-00026761 от 15.09.2014 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при Териториално поделение на НОИ - гр. Враца, и е върнал преписката на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Враца, който след влизане в сила на решението, да извърши указаните действия, съобразно мотивите на решението. Съдебното решение, предмет на касационен контрол, е правилно като краен резултат, макар и по съображения различни от изложените в него. По първоначалното дело не е било спорно, че Йонета Георгиева Василева е в трудово правоотношение с осигурителя "Ен-Пропъртис" ЕООД, както и че цитираният осигурител е представил пред Териториално поделение на НОИ - гр. Враца болничен лист № 5537300, серия А-2012 от 8.04.2014 г. за периода от 8.04.2014 г. до 21.04.2014 г. Този болничен лист е обжалван от Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Враца, до лекарска консултативна комисия (ЛКК). Предвид нормата на чл. 112, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), регламентираща заинтересованите лица и органи, това обжалване е в рамките на правата на административния орган, а представлява и негово правомощие, произтичащо от разпоредбата на чл. 29, т. 8 от Правилника за организацията и дейността на НОИ. Съгласно този текст, директорът на териториалното поделение на НОИ контролира и координира контролната дейност по експертизата на временната неработоспособност. С решение № 181 от 26.06.2014 г. на ЛКК при "МБАЛ - Бяла Слатина" ЕООД, процесният болничен лист е анулиран, поради нарушение на чл. 13, ал. 1 от Наредбата за медицинската ескпертиза (НМЕ). Правилно първоинстанционният съд е отбелязъл в мотивите към решението си, че в цитираното решение на ЛКК е отразено, че се изпраща на РЗИ гр. Враца, без да са налице данни за получаването му от Василева. В тази връзка следва да се добави, че ако е решението е получено при редовна процедура, трябва да бъде установено на коя дата е станало това. Цитираните обстоятелства са съществени с оглед нормите на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗЗ и чл. 63, ал. 4 ПУОРОМЕРКМЕ, които визират като начален момент, от който тече срока за обжалване на решението на ЛКК пред ТЕЛК датата на получаването на решението на ЛКК. Последната не е установена от органите на НОИ. В тази връзка запитването от тяхна страна дали е образувано производство по обжалване и отговорът на РЗИ - гр. Враца, че такова не е образувано, не дава пълна представа относно изтичане на срока за обжалване. Казаното се отнася и до писмо изх. № КД-04-3291 от 6.01.2014 г. на директора на РЗИ - гр. Враца, представено по първоначалното дело. Въпросът дали даден административен акт е влязъл в сила е правен и изводът трябва да бъде направен само въз основа на конкретните доказателства, посочени по-горе. В разпореждане № О-06-999-02-00026761 от 15.09.2014 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при Териториално поделение на НОИ - гр. Враца, не се съдържат констатации относно влизане в сила на решение № 181 от 26.06.2014 г. на ЛКК при "МБАЛ - Бяла Слатина" ЕООД. В оспореното решение № 92 от 21.10.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Враца, се приема, че цитираното решение на ЛКК е влязло в сила, без конкретно посочване към кой момент е станало това. Според чл. 103, ал. 2 ЗЗ, експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК. Съгласно чл. 13, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза, когато болничният лист е издаден в нарушение на ал. 1 и 2, въпросът за временната неработоспособност се решава по реда на чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ). Следователно въпросите относно експертизата на временната неработоспособност не са от компетентността на органите на НОИ, които са страна в производството. В тази връзка неправилно в решение № 92 от 21.10.2014 г., Директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. Враца, е взел отношение относно пороците на процесния болничен лист. Наред с изложеното, същият не е съобразил, че в жалбата с вх. № 3594 от 26.09.2014 г. срещу разпореждане № О-06-999-02-00026761 от 15.09.2014 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите се съдържа и оспорване на решение № 181 от 26.06.2014 г. на ЛКК при "МБАЛ - Бяла Слатина" ЕООД. В случай, че това решение не е било влязло в сила към момента на подаването на тази жалба и Василева е узнала за решението на ЛКК едва в момента на получаване на разпореждането, то при условията на чл. 31, ал. 5 АПК, тя е следвало да бъде уведомена, че по това нейно искане трябва да се произнесе ТЕЛК. В този случай по отношение на сроковете се прилага разпоредбата на чл. 31, ал. 3 АПК. Като не са изяснили въпросите относно получено ли е от Василева решение № 181 от 26.06.2014 г. на ЛКК и на коя дата е станало това, органите на НОИ са постановили актовете си в нарушение на нормата на чл. 35 АПК, която ги задължава да издадат индивидуалния административен акт едва след като изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, както правилно е приел първоинстанционния съд. Цитираното съществено нарушение на административнопроизводствените правила съставлява отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд относно допуснати от административния орган нарушения на чл. 10, ал. 2 във връзка с чл. 33, ал. 1 и 3 АПК. Както бе посочено по-горе в тези мотиви при оспорването на болничен лист № 5537300, серия А-2012 от 8.04.2014 г., Директорът на ТП на НОИ - гр. Враца, е упражнил свое законово право по чл. 112, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето и правомощие по чл. 29, т. 8 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, но той не е решаващия орган в това производство и влезлите в сила актове на органите на медицинската експертиза на работоспособността са задължителни за него. Участието му в производството по оспорване на болничния лист като страна, не го лишава от правомощието му по чл. 117, ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "е" КСО, тъй като в двата случая цитираният административен орган действа в различно качество и осъществява по силата на закона различни свои правомощия. Това не означава заинтересованост по смисъла на чл. 10, ал. 2, предложение първо АПК. В тази връзка изводите на първоинстанционния съд за заинтересованост на Директора на ТП на НОИ - гр. Враца, и необходимостта от отвод по чл. 33 АПК, както и дадените указания, са лишени от правно основание. Стигайки до окончателния извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения, се оставя в сила. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,