Решение № 4565 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9570/2009 г.

Решение № 4565 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9570/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Анна Кирилова Стефанова от гр. София, против решение от 30.04.2009 г. постановено по адм. дело № 7593/2008 г. по описа на Административен съд - София град, Второ отделение, 37 - ми състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РЛ - 167/20.11.2008 г. на областен управител на област София. Изложени са съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това касаторът моли съда да го отмени и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи жалбата, подадена в първоинстанционното производство. Ответната страна - областен управител на област София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ангелов, моли съда да отхвърли касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, но неоснователна поради следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Анна Кирилова Стефанова срещу заповед № РЛ - 167/20.11.2008 г. на областен управител на област София, с която по заявление вх. № 91 РЕ/8/22.02.2007 г. подадено от жалбоподателката, като наследник на репресирания Кирил Ангелов Стефанов, е отказано изплащането на еднократно парично обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/. Административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу горепосочената заповед, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон или неговата цел. Предвид данните по делото относно фактите, които са от значение за преценката на спорното право, постановеното решение е правилно. Въз основа представените по делото доказателства, наследодателят на жалбоподателката е бил в затвора за периода 03.09.1954 г. - 03.10.1961 г. в изпълнение на присъда № 679/02.09.1954 г. постановена по наказателно дело № 634/1954 г. на ВС на РБ - за престъпление по чл. 247, ал. 2 във връзка с чл. 51 и чл. 61, т. 2 от Наказателния закон /стар, в сила до 13.03.1951 г./, а оттам и деянието, за което е осъден Кирил Ангелов Стефанов не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПГРРЛ. Противно на наведените от жалбоподателката твърдения, осъждането по чл. 247 НЗ /стар - отм. по ДВ бр. 13/13.02.1951 г., в сила от 13.03.1951 г./ е на основание попадащо в глава в ХVI от същия закон - "Лишение от живот", която е извън кръга на тези, визирани от чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПГРРЛ, за осъждане по които е предвидено право на еднократно обезщетение. Наред с горното, правилно съдът е приел, че в случая не са наведени твърдения, нито са представени доказателства, Кирил Стефанов да е бил реабилитиран по съдебен ред, деянията му да са амнистирани или присъдата му да е отменена по реда на прегледа по реда на надзора, а оттам и че в случая не е налице и още една от визираните в чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПГРРЛ, материалноправни предпоставки за уважаване на искането за признаване на право на еднократно обезщетение за изтърпяна репресия. Предвид изложеното, обоснован и правилен се явява направеният от решаващия състав извод, че заповедта на областния управител е изцяло съобразена с материалния закон. Тъй като не се установява наличието на никое от релевираните касационни основания, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение