Решение № 687 от 27.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 523/2008 г.

Решение № 687 от 27.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 523/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационни жалби на Т. Ж. Т., град В., А. Н. В., Д. Г. Т., В. Г. И., всички от град С. и Ж. Т. Т., град С., срещу въззивно решение № 381 от 28.12.2003 г. по гр. дело № 304/2003 г. на Старозагорския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Според касаторите въззивният съд неправилно е приел, че собствеността върху процесния имот не им е възстановена на основание чл. 1 ЗВСОНИ. Ответниците по касационната жалба община С. З., държавата, представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството и "М" ЕАД, не са заявили становище по жалбата. Ответникът "Диагностично к. ц. I - С. З. " ЕООД оспорва жалбата. Жалбите са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Старозагорският окръжен съд е оставил в сила решение № 156 от 08.01.2003 г. по гр. д. № 2574/2001 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен искът на касаторите за признаването ми за собственици на дворно място от 655 кв. м., включено като част от имот пл. № 1622, за който е отреден парцел **** - б. в кв.42а по действащия регулационен план на град С., целият от 3 380 кв. м. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта относно произнасянето по иск с право основание чл. 109 ЗС и делото е върнато на Старозагорския районен съд за произнасяне по иска за предаване владението на същия имот. Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на бившия собственик М. Н. Г., който е притежавал дворно място в град С., с площ 665 кв. м. Имотът е бил отчужден по ЗОЕГПНС и предоставен за нуждите на градската болница. В момента там са изградени постройки от павилионен тип, които се ползват за нуждите на болницата и поликлиниката. По тази причина собствеността върху процесния имот не им е възстановена на основание чл. 1 ЗВСОНИ. Правилен е изводът на съда, че след отчуждаването процесният имот е предоставен за нуждите на болницата и е застроен. Намиращите се в него постройки са част от целия болничен комплекс, изграден в УПИ * I. Липсата на редовни строителни книжа на сградите към момента на влизане в сила на ЗВСОНИе без значение за възможността за реституция, тъй като целта на закона е да възстанови собствеността върху имотите само доколкото те съществуват реално като самостоятелни обекти на собственост. След като в случая отчужденият по ЗОЕГПНС имот е изгубил своята самостоятелност и не съществува реално, то и собствеността върху него не може да бъде възстановена. Като е направил този извод въззивният съд е съобразил разясненията, дадени в ТР № 1/17.05.1995 г. на ОСГК на ВС. Правилно е прието и, че първоинстанционият съд се е произнесъл по непредявен негаторен иск, поради което решението на Старозагорския районен съд е обезсилено в тази част и делото е върнато за разглеждане на предявения иск за ревандикация. Обжалваното решение е обосновано и в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.