Решение № 940 от 8.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1618/2008 г.

Решение № 940 от 8.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1618/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с пар. 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. Е., Ж. А. Е. и И. А. Е. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр. д. № 1674/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответниците по жалба П. В. и К. Г. не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен искът на касаторите срещу ответниците по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД - за обявяване относителната недействителност спрямо ищците /като кредитори на отв. Василев/ на продажбата на негов недвижим имот - етаж от жилищна сграда, посочен по делото и в решението, на ответницата Г с договор по нот. акт № 140/7.06.00 г. Прието е, че ищците имат качеството кредитори на ответника В; след възникване на вземането им от непозволено увреждане към него, той се разпоредил с имота си; това разпореждане намалява имуществото му и уврежда кредиторите, но те не са установили знанието на лицето, с което е договарял - отв. Г., за увреждането. Затова искът им е неоснователен. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: С влязла в сила присъда от 24.06.03 г. по нохд № 232/03 г. на ВКС ответникът В. е осъден на осн. чл. 45 от ЗЗД да заплати на ищците, като законни наследници на убития от него И. А. Е., сумата от общо 34 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на смъртта -04.00 г. С договор по нот. акт № 140/7.06.2000 г. длъжникът В., чрез пълномощника си Б. В. /негова съпруга/ продал на ответницата Г свой личен недвижим имот - втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. Б., за сумата от 3000 лв., при данъчна оценка от 2 578 лв. На 19.06.00 г. е вписана възбрана върху имота, допусната като обезпечение на иска на кредиторите А. Е. Продажбата, извършена след възникване на дълга, но преди възбраняване на имота /чл. 347 от ГПК, отм./ е противопоставима на и уврежда кредиторите на продавача като намалява имуществото му, служещо за тяхно общо обезпечение. При възмездността на увреждащото действие /сделка/ обаче е необходимо да се докаже и знанието за увреждането на лицето, с което длъжникът е договарял - чл. 135, ал. 1, пр.2 от ЗЗД. Доказателствената тежест за това е на ищците, тъй като това лице в случая не е от посочените в ал. 2, за които знанието се презумира. Знанието за увреждането у лицето, с което длъжникът е договарял следва да се докаже с конкретност и сигурност, а не общо и по предположение - като ноторно известен от пресата факт за жителите на Банкя и особено на кв. Вердикал, където се намира имотът, според твърдяното в тази връзка от ищците - т. 4 от исковата молба/. Ответницата е с а. в кв. Обеля, което и принципно намалява вероятността да знае поместно известни в Банкя обстоятелства. Няма данни да е запозната и със сигнала на Кмета на Банкя от 27.04.00 по повод молбата на Б. В., като пълномощник на задържания към тази дата за убийство отв. В., за издаване скица за имота. Обясненията на ответницата Г по реда на чл. 114 от ГПК не съдържат признание за неблагоприятни за нея факти за знание за увреждането и затова не го установяват. Представена е нейна искова молба от 1.06.00 г., с която предявява иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД срещу ответника В съпругата му Б. В., основан на предварителен договор за продажба от 24.04.00 г. на два имота - процесният и празно дворно място от 1000 кв. м. също в гр. Б. за посочената общо сума от 17 000 лв. Предварителният договор не е приложен по делото. Дори да се приеме, че е сключен на посочената в исковата молба дата /което се оспорва от отв. Г. и св. Б. В./ и цената на имота в нот. акт е симулирана /категорични данни за което, при непредставяне на предварителния договор, също няма/ пак не се установява несъмнено знание у купувача за кредиторите и увреждането им чрез сделката и цената й. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.