Решение № 5376 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2169/2014 г.

Решение № 5376 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2169/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Лидл България ЕООД Енд Ко" КД /ЛИДЛ/, чрез процесуален представител, срещу решение № 6948/12.11.2013 г. по адм. дело № 3158/2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против акт за забрана № 001391/27.11.2012 г. и разпореждане за насочване за унищожаване на суровини от животински произход № 000219/27.11.2012 г., издадени от официален ветеринарен лекар при Областна дирекция по безопасност на храните - гр. София /надолу "ветеринарен лекар"/. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, иска отмяната му и претендира разноски. Ответникът по касационна жалба - Официален ветеринарен лекар гл. инспектор при Областна дирекция по безопасност на храните, чрез процесуален представител в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ приема за установено, че оспорените пред него акт за забрана № 001391/27.11.2012 г. и разпореждане за насочване за унищожаване на суровини от животински произход № 000219/27.11.2012 г. са издадени с правно основание чл. 253, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗВМД от ветеринарен лекар. Производството по издаване на актове е било образувано по сигнал на потребител за закупена пакетирана кайма в опаковка от 500 гр. на конкретен месокомбинат и след отваряне на опаковката е констатирано, че същата не е била годна за консумация. Въз основа на сигнала е била направена проверка от административния орган и впоследствие издадени горецитираните акт за забрана и разпореждане. Съдът приема, че същите са издадени в изискуемата форма, от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Нормата на чл. 252, ал. 1 от ЗВМД императивно разпорежда при съмнение за отклонение от изискванията за безопасност на суровини и храни от животински произход или на продукти, получени от странични животински продукти, официалните ветеринарни лекари да налагат писмено временна забрана и оставят на отговорно пазене суровините и храните от животински произход и продуктите, получени от странични животински продукти, в склада на собственика или на получателя им, което в случая е сторено, като е присъствал и служител на търговеца. Съгласно разпоредбата на чл. 253, ал. 2 от ЗВМД официалният ветеринарен лекар е компетентен да наложи принудителна административна мярка с характера на описаната като в съответствие с нормата на чл. 253, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗВМД насочването за унищожаване на храни от животински произход е извършено с разпореждане. Последното е в писмена форма и в него са посочени правното и фактическо основание за издаването му. Неоснователни са доводите на касатора, че е следвало органът да осъществи лабораторен анализ преди налагането на ПАМ. Решаващият съд правилно посочва, че при открити продукти с видими белези на развала, същият следва да бъде забранен за продажба и насочен за унищожаване в съответствие с разпоредбата на чл. 253, ал. 1 от ЗВМД при правилно съобразена степен на нарушението. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение