Решение № 10509 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2405/2012 г.
ВАСПетчленен състав17.07.2012 г.докладчик Бисерка Цанева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата/ наименована жалба/ на "Рефорс" ЕООД град Сандански, представлявано от управителя Георги Андонов за отмяна на Определение № 13604 от 24.10.2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 10843/2011 г., с което е оставено в сила Определение № 706 от 18.05.2011 г. на Административен съд - Благоевград по адм. д. № 247/2011 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10509 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2405/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано по жалба на "Рефорс" ЕООД гр. Сандански, чрез управителя Георги Иванов Андонов за отмяна на Определение № 13604 от 24.10.2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 10843/2011 г. на ВАС, с което е оставено в сила Определение № 706 от 18.05.2011 г. на Административен съд Благоевград по адм. д. № 247/2011 г., с което е оставена без разглеждане искова молба, наименована жалба на "Рефорс" ЕООД град Сандански против Главна инспекция по труда град София. Ответникът по искането за отмяна -Главна инспекция по труда град София не взема становище по искането. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, поради което е допустимо. С определение № 13604/24.10.2011 г., постановено по адм. дело № 10843/2011 г. на ВАС, тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, в производство по чл. 229 от АПК е оставил в сила определение № 706 от 18.05.2011 г., постановено по адм. дело № 247 по описа за 2011 г. на Административен съд - Благоевград. За да остави в сила определението на АС град Благоевград, касационния състав на ВАС е приел, че правилно първостепенният съд е стигнал до извода, че въпреки дадените указания за уточняване на основанието на иска по чл. 1 от ЗОДОВ, жалбоподателя не ги е изпълнил. не е посочил точно на какво основава исковата си претенция, не е уточнил кой е отменения акт, от който са настъпили твърдяните от него вреди, не е извършил и обосноваване на административния характер на същия. Исковата молба, наименована жалба не отговаря на формалните изисквания на чл. 127 от ГПК, доказателствените искания не са формулирани ясно и недвусмислено. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че подадената жалба съдържаща искане за отмяна е неоснователна. Действително, формално е изписано като основание чл. 239, ал. 1, т. 5 от АПК. Никъде обаче в жалбата и уточненията впоследствие не са посочени конкретни основания за отмяна от визираните в чл. 239, ал. 1, т. 5 АПК. Следва да се посочи, че в по- голяма част от изложението в отправеното искане са изложени доводи и съображения за неправилност на постановеното определение и по същество на спора, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, поради това че определението, чиято отмяна се претендира е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд в производство по реда на чл. 229 и сл. АПК и не подлежи на обжалване. В искането се поддържа, че съдът неправилно е интерпретирал определени факти от значение за делото, както и неправилно е тълкувал закона. Посочените доводи представляват по естеството си твърдения за необоснованост и погрешно приложение на материалния закон, които представляват касационни основания, но не и основания за отмяна от предвидените в чл. 239 АПК. От съдържанието на искането е видно, че не се твърди наличието на нито една от посочените в закона хипотези, нито се излагат доводи в този смисъл. Не се сочат конкретни данни за това страната да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана, нито пък са посочени неотстраними препятствия за явяването и лично или чрез повереник. Затова, макар и страната да твърди, че са нарушени правата й, очевидно няма предвид нарушаване на правото й на защита и на участие по делото по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Ето защо не би могло да се приеме, че са налице предпоставките и на чл. 239 от АПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове по чл. 237 и сл. АПК е извънреден способ за контрол на неправилни актове, но само на лимитативно посочените в разпоредбата на чл. 239 основания. В случая, като не се сочи нито едно такова основание, молбата за отмяна е неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия