Решение № 13485 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15310/2008 г.

Решение № 13485 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15310/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Райна Стойкова Танева от с. Железница, район "Панчарево" - СО, против решение № 56 от 5.06.2007 г., постановено по адм. дело № 3482 от 2003 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 83, т. 2, по протокол № 24 от 30.03.2001 г. на Столичния общински съвет за одобряване на проект за застроителен, кадастрален и регулационен план на с. Железница в частта му, касаеща регулацията на парцел II-328, 330, в кв. 12. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което се иска отмяната му и вместо него - постановяване на друго, с което да се отмени решението на СОС в обжалваната му част. Ответникът председател на Столичния общински съвет не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Останалите ответници - физически лица, също не се явяват и не изразяват такова становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - второ отделение, след като обсъди наведените касационни основания и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Софийският градски съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Райна Стойкова Танева против решение № 83, т. 2, по протокол № 24 от 30.03.2001 г. на Столичния общински съвет в частта му с която е одобрен регулационният план на с. Железница, район "Панчарево" - СО, по отношение на УПИ II-328, 330 в кв. 12. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалваното решение по отношение на УПИ II е законосъобразно, тъй като отговаря на изискванията за образуване на парцели по ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.) , в сила към датата на издаване на оспореното решение, поради което не са налице основания за отмяната му. При цялостен анализ на събраните по делото доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза, е изведен извод, че при образуване на парцел II-328, 330, кв. 12 на с. Железница не е нарушен чл. 57, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), тъй като регулацията на парцела минава по имотни граници и е съобразена със съществуващите в имота три паянтови стопански сгради с режим на запазване на една от тях при липса на заварени масивни сгради. Това се отнася и за регулационната граница със съседния парцел (УПИ) I-329, която също минава по имотни граници. Поради това и съвпадението на имотните граници с предходния план е прието, че не е налице грешка в кадастралния план. Така постановеното решение е правилно. Законосъобразни са изводите на съда за отсъствие на нарушения при образуването на парцел (УПИ) II-328, 330, кв. 12 по плана на с. Железница, в който касационната жалбоподателка е съсобственик, съобразно правилата и разпоредбите на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.). По делото е установено, че с обжалвания план регулацията на парцел II, кв. 12 на с. Железница минава по имотни граници, които са заснети правилно и без грешки спрямо предходния кадастрален план. Установено е също така, че регулацията на този парцел със съседния му парцел I-329 по действащия ЗРП, одобрен със заповед № РД-50-09-128 от 24.03.1983 г., не е приложена на място поради неуредени регулационни сметки. При това положение административният орган е имал правото да одобри регулационната линия между тези два парцела да минава по имотната граница на имоти пл. № 328, 330, която е по стената на запазената в тях паянтова сграда, откъм улица. С това не се нарушават изискванията за лице по чл. 54, ал. 3 от ППЗТСУ (отм.), тъй като парцел II е с лице към две улици. Като е извел извод, че оспореното решение на СОС е законосъобразно и не са налице основания за отмяната му, съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е и оплакването, че съдът неправилно тълкува разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ППЗТСУ спрямо съществуващите в имота сгради. Разпоредбата визира изискване за най-малко отстояние на регулационната линия от лицевата страна на парцела спрямо заварени масивни сгради (извън второстепенни, временни и стопански постройки) при урегулиране на пълномерни имоти с режим на свободно застрояване. По аргумент от нея и поради отсъствието на доказани в имота масивни сгради такива отстояния в случая не се изискват. Изложеното обуславя крайния извод за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - второ отделение,