Решение № 9950 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4432/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на министъра на енергетиката чрез процесуалния му представител ст. юрк. Станева против решение № 718 от 07.01.2026 г., постановено по адм. д. № 8137/2025 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отменена заповед № ЧР-П-19/22.07.2025 г. на министъра на енергетиката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл във връзка с Постановление № 119 на Министерски съвет от 2025 г. за приемане на Устройствения правилник на Министерството на енергетиката (обн., ДВ, бр. 56 от 2025г.) и утвърденото длъжностно разписание на министерството (МЕ), в сила от 22.07.2025г., е прекратено служебното правоотношение на В. Д., на длъжност: директор на дирекция, дирекция “Енергийни проекти и международно сътрудничество", специализирана администрация, Министерство на енергетиката, с придобит I старши ранг, считано от 22.07.2025г.. Причина за прекратяването на служебното правоотношение е „Едностранно прекратяване от органа по назначаването с предизвестие при съкращаване на длъжността". С решението Министерството на енергетиката е осъдено да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда съображения, че е неправилен изводът на съда за материална незаконосъобразност на заповедта поради липса на реално съкращение на длъжността. Напротив излага мотиви, че поради неправилно тълкуване на правните норми, съдът е достигнал до неправилно решение, тъй като заеманата от В. Д. длъжност е престанала да съществува както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът - В. Д., чрез процесуалния си представител адв. Ганчева, оспорва касационната жалба, излага съображения в подкрепа на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство, за които представя списък. Постъпила е и частна жалба от В. Д., чрез процесуалния си представител адв. Ганчева, срещу определение № 4405/03.02.2026 г., постановено по адм. д. № 8137/2025 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е оставена без уважение молбата й, основана на чл. 248 ГПК, за допълване на посоченото по-горе решение в частта за присъдените разноските. Ответникът по частната жалба – министърът на енергетиката оспорва същата. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната и частната жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. По касационната жалба: Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е акт, с който е прекратено служебното правоотношение на държавен служител на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл – поради съкращаване на заеманата длъжност. Съдът е отменил заповедта, развивайки подробни и обосновани мотиви за материалната й незаконосъобразност, които се споделят от настоящата инстанция, тъй като са съобразени с установените факти и приложимия закон. Основният спор по делото е свързан с преценка на обстоятелството налице ли е реално съкращаване на длъжността, която е заемала В. Д.. Съдебният състав подробно е анализирал събраните по делото писмени доказателства, в това число и приетата по делото без възражение от страните съдебно-икономическа експертиза, съпоставил и сравнил е структурните звена, такива каквито са били преди и след извършената промяна. Въз основа на този анализ и сравнение, съдът е достигнал до верния извод за това, че в случая не са изпълнени законоустановените изисквания за реално съкращаване на длъжността, която е заемал служителя. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице материално-правните и кумулативно изискуеми предпоставки на фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Реалното съкращаване на длъжността по смисъла на тази норма изисква наличието на две кумулативни предпоставки: 1) премахване на длъжността като нормативно определена позиция и 2) прекратяване на системата от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика за длъжността, респективно тяхното изменение да е толкова съществено, че да обуславя наличие на качествено нова длъжност. Следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броя на служителите, които изпълняват тази длъжност. По делото не е установена втората посочена по-горе предпоставка за съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Няма спор, че в новото длъжностно разписание процесната длъжност вече не съществува в резултат на извършеното преструктуриране в администрацията на министерството, при което с утвърденото длъжностно разписание на Министерство на енергетиката, в сила от 22.07.2025 г., е закрита дирекция „Енергийни проекти и международно сътрудничество" с щатна численост от 24 бр. и са създадени дирекция „Изпълнение на проекти в енергетиката" и дирекция „Връзки с обществеността, протокол и международно сътрудничество”. След извършено обстойно сравнение между функциите, задачите и задълженията на новата длъжност директор на новосъздадената дирекция „Връзки с обществеността, протокол и международно сътрудничество” и съкратената длъжност директор на дирекция “Енергийни проекти и международно сътрудничество” съдът правилно е установил, че 12 от общо 25 на брой функции на новосъздадената дирекция "Връзки с обществеността, протокол и международно сътрудничество" са идентични или сходни във формулировката си с функции на закритата дирекция "Енергийни проекти и международно сътрудничество". Между функциите на директор на дирекция "Изпълнение на проекти в енергетиката" по новия Устройствен правилник на Министерството на енергетиката и тези на заеманата от В. Д. длъжност, правилно е прието от съда, че е налице идентичност или сходство в 9 от общо 14 на брой функции на новосъздадената дирекция "Изпълнение на проекти в енергетиката”. Съдът позовавайки се на приетото заключение по допуснатата СИЕ и след обстойно сравнение на длъжностните характеристики правилно е установил почти пълно припокриване. При сравнение на преките задължения на двете длъжности става ясно, че по съдържанието им не е налице съществена разлика, а такава се открива в начина на формулирането им и конкретизирането им, като директорът на дирекция "Енергийни проекти и международно сътрудничество" има повече задължения от тези на директора на дирекция "Изпълнение на проекти в енергетиката", тъй като част от тях са преминали към директора на дирекция "Връзки с обществеността, протокол и международно сътрудничество". В тази връзка обосновано и в съответствие със събраните доказателства, които е оценил в тяхната съвкупност, първоинстанционния съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, съответно, че не е налице съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя. Съответен на закона в тази връзка е изводът за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Въз основа на изложените мотиви, неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материални норми. Същото е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Не са допуснати и нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на съдебния акт, въпреки обратните твърдения в касационната жалба. При този изход на спора основателна се явява заявената в срок пред настоящата съдебна инстанция претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение от ответника В. Д.. По отношение претендираното в това производство адвокатско възнаграждение от този ответник обаче се явява основателно направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касационния жалбоподател, поради и което настоящата инстанция определя тази сума в размер на 511.29 евро (1000 лева) с ДДС, за осъществено процесуално представително пред настоящата инстанция, определено в съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа, доколкото претендираното е прекомерно с оглед характера на касационното производство, както и предвид обема на осъществената правна помощ, изразяваща се само в изготвянето на писмен отговор по касационната жалба и явяване в едно съдебно заседание. Частната жалба на В. Д., чрез адв. Ганчева, срещу постановеното по делото по реда на чл. 176а АПК определение № 4405 от 03.02.2026 г., с което е оставена без уважение молбата й за допълване на решението в частта на присъдените разноски, е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: За да постанови този резултат съдът, с оглед тълкуването, дадено в т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г., по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е приел, че жалбоподателката не е заявила в срок до приключване на последното открито съдебно заседание по делото претенция за заплащане на възнаграждение за вещо лице по допуснатата съдебна експертиза. Определението е правилно. Правилно съдът посочва, че съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г., по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Безспорно е обстоятелството, че в открито съдебно заседание по делото, проведено на 10.12.2025 г., в дадения ход по същество, процесуалния представител на жалбоподателя е отправил искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък (л. 322) като в същия е посочен единствен разход „адвокатски хонорар за един адвокат – 1500 лв.“. Съдът се е произнесъл по отправеното искане за разноски с диспозитив в решение № 718 от 07.01.2026 г. в рамките на претендираните в съдебното заседание суми, доказани с договор за правна защита и съдействие и представения списък по чл. 80 ГПК. Безспорно е също, че претенцията за заплащане на възнаграждение за вещо лице по допуснатата съдебна експертиза е направена за първи път с молба от 21.01.2026 г. за допълване на решението в частта за разноските. Именно поради това обосновано първоинстанционният съд е приложил т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г., по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, приемайки че искането направено с молбата от 21.01.2026 г. е преклудирано. Предвид горното обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение