Решение № 3794 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15409/2011 г.

Решение № 3794 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15409/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Георгиев Димитров, гр. Варна, чрез проц. представител адв. Таня Иванова, против Решение № 1874/18.07.2011 г., постановено по адм. д. № 1019/2011 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Димитър Димитров против Заповед № ДК-02-СИР-33/14.02.2011 г. на Началника на РДНСК Североизточен район за премахване на незаконен строеж в УПИ I-2, кв. 444 по плана на 1-ви м. р., гр. Варна, представляващ - ремонт и надстройка на таванско помещение, находящо се в подпокривното пространство на жилищна сграда на ул. "Цар Асен" № 38, гр. Варна. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Основен касационен довод е нарушаване на процесуални правила касателно невръчване на Димитров на изготвен Констативен акт за незаконното строителство. Съгласно трайната практика на този съд дори да беше налице нередовност при връчването на КА - то това е порок от рода на несъществените, тъй като жалбоподателят е имал възможност да изтъкне всички възражения, които би направил против КА в производството по обжалване на Заповедта, издадена на база същия този КА, т. е. не е нарушено правото му на защита срещу обжалвания административен акт. Безспорно е установено, че извършените от жалбоподателя СМР съставляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който няма изискуемите от Закона строителни книжа. Това го прави незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав