Решение № 850 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3571/2008 г.

Решение № 850 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3571/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба на П. И. П. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 3 от 12.03.08 г. по гр. д. № 736/07 г. на ВКС, V ГО. Молбата се основава на твърдение, че след приключване на делото, молителят е открил ново писмено доказателство - нотариален акт № 41, т. 17, рег. № 9471, н. д. № 1740/07 г., който е от съществено значение за правилното разрешаване на правния спор. Ответникът в производството З. "Я." [населено място], Р. област оспорва молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира молбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Съображенията за това са следните: С атакуваното решение състав на Върховния касационен съд е оставил в сила решение № 712 от 08.12.06 г. по гр. д. № 1055/06 г. на Русенския окръжен съд, с което е било потвърдено първоинстанционното решение - признат е за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД договор за продажба, оформен с нот. акт № 111, т. ХIV, рег. № 6156, н. д. № 1033/2005 г., с който ищецът З. "Я." е продал на ответника П. И. П. ремонтна работилница с площ от 372 кв. м. в [населено място], Р. област. В. съд е приел, че продажбата по нот. акт № 111/05 г. е извършена в нарушение на чл. 26, ал. 3 от ЗК, съгласно който председателят на кооперацията извършва сделки на разпореждане по чл. 15, ал. 3, т. 10 от ЗК въз основа на предварително решение на общото събрание. В случая такова предварително решение е било взето с протокол от 09.12.05 г., но то е нищожно и не поражда правно действие, тъй като при свикването на общото събрание и при вземане на решението са били нарушени изискванията на чл. 16, ал. 1 от ЗК и чл. 18, ал. 2 от ЗК. Представеното в настоящото производство писмено доказателство - нотариален акт № 41, т. 17, рег. № 9471, н. д. № 1740/07 г. не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, т. 1 от ГПК, тъй като то е създадено след приключване на делото във въззивната инстанция, а чл. 303, т. 1 от ГПК има предвид доказателства, които са съществували при висящността на спора в инстанциите по същество, но не са били известни на страната и въпреки доброто водене на делото, тя не е могла да узнае за тях или да се снабди с тях и да ги представи пред съда. По-важното в случая обаче е това, че "новото" доказателство няма никакво значение за постановяване на правилно решение по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Предмет на делото е била валидността на продажбата по нот. акт № 111/05 г. Последващата продажба по нот. акт № 41/07 г., с който З. "Я. " се е разпоредила със същия имот в полза на друго лице, няма никакво отношение към повдигнатия правен спор за валидността на предходната продажба. Дори втората продажба да е също нищожна, както твърди молителят, това обстоятелство по никакъв начин не се отразява на нищожността на предходната продажба, която е била предмет на правния спор, разрешен окончателно с атакуваното съдебно решение на ВКС. Не следва да се обсъждат оплакванията за неправилност на атакуваното решение, тъй като те не могат да бъдат предмет на производство по молба за отмяна на влязло в сила решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение