Решение № 15268 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10047/2020 г.

Решение № 15268 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10047/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационни жалба на "Еко Хелио продукт" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна и от Главния архитект на Община Варна, подадени чрез процесуалните им представители срещу Решение № 722/18.06.2020 г. постановено по адм. д. № 2222/2019 г. по описа на Административен съд-Варна. В касационните жалби се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на закона, съществено нарушение на процесуалните норми и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се и че съдът е постановил недопустимо съдебно решение, тъй като процесния административен акт не подлежи на самостоятелен контрол, както и че жалбоподателите не попадат в кръга на лицата по чл. 131 ЗУТ. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че оспорената заповед не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Оспорва се извода на съда относно несъответствието на предложения проект за изменение на ПУП-ПРЗ с ОУП на гр. Варна. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение, след което да се постанови ново, с което жалбата срещу заповедта на Гл. архитект на Община Варна да се отхвърли. Алтернативно се прави искане за обезсилване на съдебното решение. Касаторите претендират заплащане на съдебни разноски. По делото е депозирана от В. Желева, С. Миланова и К. Станчева частна жалба по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК срещу Определение № 1434/2.07.2020 г. постановено по адм. д. № 2222/2019 г. по описа на Административен съд-Варна. Сочи се, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на закона, тъй като жалбоподателите са представили по делото всички платежни документи за извършени разходи и са направили своевременно искането си за тяхното заплащане. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново, с което Община Варна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите всички разноски за първата инстанция, както и тези за настоящото обжалване. В съдебно заседание касационните жалбоподатели редовно призовани не се явяват и не се представляват. Чрез процесуалните им представители са постъпили отговори, в които поддържат оплакванията си по касационните жалби. Ответниците и частни жалбоподатели В. Желева, С. Миланова и К. Станчева се явяват лично и с процесуалният си представител. Същите представят и писмен отговор по касационните жалби, в който оспорват основателността им. Поддържат депозираната частна жалба. Претендират заплащане на разноски. Останалите ответници редовно призовани не се явяват и не се представляват. От Община Варна чрез процесуалния й представител е постъпил писмен отговор, в който поддържа оплакванията по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби и сочи че не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Върховият административен съд, Второ отделение в настоящия си състав приема касационните жалби и частната жалба за процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в законовите срокове по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК, срещу съдебни актове подлежащи на касационен контрол. Разгледани по същество касационните жалби и частната жалба са неоснователни. По касационните жалби: Производството пред Административен съд-Варна е образувано по жалба от В. Желева, С. Миланова и К. Станчева срещу Заповед № 314/5.06.2019 г. издадена от Гл. архитект на Община Варна с която на осн. чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и представена скица по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ е разрешено изработването на проект за изменение на Подробен устройствен план/ПУП/-План за регулация и застрояване /ПР3 за УПИ I-общ. и УПИ II-общ. В кв. 46 по плана на "25 ти м. р. ", одобрен със Заповед №Г-265/4.08.1994 г. на Кмета на Община Варна. С обжалваното решение оспорената заповед е отменена. За да постанови този резултат съдът приема, че жалбата е допустима като подадена от лица с пряк и непосредствен интерес от оспорването в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Обосновава извода, че административния акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и закона. Сочи, че не е спазено изискването за мотивиране на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като липсват фактически обстоятелства за издаването му. Излага съображения, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в състава на ЕСУТ е участвал арх. Р. Рашев, единият от проектантите на предложеното изменение на ПУП-ПРЗ. Обоснована материалната незаконосъобразност на административния акт с обстоятелството, че предложените устройствени показатели по проекта за изменение на ПУП-ПРЗ не са съобразени и противоречат на ОУП на гр. Варна и на установените в чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. на МРРБ устройствени показатели за устройствена Жс. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели за произнасяне на съда по недопустима жалба. Видно от скицата-предложение и заключението на вещото лице предмет на изменението са съществуващи два имота-УПИ I- "за обществено обслужване" И УПИ II-за обществено обслужване", като се обособяват съответно УПИ VII-405 "за жилищно строителство" и VIII-405 "за обществено обслужване"От новообразуваните два УПИ се отнемат площи за улици, като към ПИ с идентификатор завършващ на 401 се придават 205 кв. м. за реализиране на улица и към ПИ с идентификатор завършващ на 406 се придават 135 кв. м. за реализиране на улица от о. т. 3729 до о. т. 3730, а от о. т. 3727 до о. т. 132 се придават към УПИ VII-405 110 кв. м. С изменението новосъздадения УПИ VIII-405 запазва предназначението си "за обществено обслужване4, но се променя предназначението на останалата част от съществуващия УПИ II-за обществено обслужване, като част от ПИ с идентификатор завършващ на 406 за първи път се отрежда за улица. По делото не се спори, че жалбоподателите са собственици на апартаменти в жилищна сграда, находяща се в УПИ III-801, 807, ПИ с идентификатор 10135.2553.1851, съгласно представените титули за собственост, и като такива са носители на ограничени вещни права в посочения имот. От заключението на в. л. и на представените скици се установява че УПИ III-801, 807, граничи непосредствено с УПИ I –общ. И УПИ II-общ., които са предмет на предложеното изменение. Както се посочи, част от тези имоти е ПИ с идентификатор 10135.2553.406 по КККР на гр. Варна, като с предложеното изменение се променя неговото предназначени. От такъв за"обществено обслужване"в за "движение и транспорт/улица/". С разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ законодателят изчерпателно посочва кръга от субектите, които имат качеството на заинтересовани страни в производството по одобряване на подробните устройствени планове и техните изменения. Приложима за определяне на правния интерес от оспорване на административния акт в случая е разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, както правилно е приел административния съд, според която заинтересованите лица при промяна предназначението на имотите-предмет на плана са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху съседни имоти. Следователно за жалбоподателите безспорно е налице правен интерес от оспорване заповедта на Гл. архитект на Община Варна. Активната процесуална легитимация се определя от чл. 131 АПК в изброените хипотези, който е специален спрямо общата разпоредба на чл. 147, ал. 1 АПК. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател "Еко Хелио продукт"ООД за недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 1 АПК. Неправилни са твърденията, че оспорената заповед е решение по чл. 124 а ал. 2 ЗУТ. Видно от самата заповед като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 135, ал. 2 ЗУТ, а от текста на същата се установява че е такава по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. С нея е разрешено да се изработи план за изменение на ПУП-ПРЗ. Актът по чл. 124 а ал. 1 и ал. 2 ЗУТ касае първоначално разрешаване на изработване на ПУП, а не изменение на вече действащ. Актът по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с който се разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана подлежи на съдебен контрол, включително и след приемане на разпоредбата на чл. 124 б ЗУТ/в сила от 26.11.2012 г. /В ал. 4 на чл. 124 б ЗУТ е предвидено, че решенията и заповедите по чл. 124 и чл. 124 а ЗУТ не подлежат на оспорване. Доколкото обаче в чл. 135 от ЗУТ не е предвидено изрично препращане към цитираните текстове, то разширително тълкуване на ограничителна норма не може да се прави. Разпоредбата на чл. 135, ал. 7 ЗУТ препраща към нормата на чл. 124 б ал. 2 ЗУТ само относно реда за съобщаване на заповедите по ал. 3 на заинтересованите лица. За прецизност следва да се посочи че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, при наличие на разрешена от закона делегация. Видно от Заповед № 4785/25.11.2015 г. Кмета на Община Варна на осн. § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ във вр. с чл. 44, ал. 1, т. 13 и ал. 2 от ЗМСМА е предоставил на главния архитект на общината част от правомощията си по ЗУТ, между които и тези по чл. 135, ал. 3 от същия закон. Правилни са изводите на административния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Правното основание за издаването на заповедта е чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, която разпоредба изисква съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и на носителите на ограничени вещни права в имотите, за които се отнася проекта за изменение. В случая тази норма не е спазена. Видно от заключението на вещото лице ПИ с идентификатор 10135.2553.405 е част от УПИ I-общ. II-общ., които са предмет на проекта за изменение на плана. Административният орган е представил с административната преписка Справка за собствениците на сочения поземлен имот/стр. 208/. От доказателствата по делото се установява че заявлението по чл. 135, ал. 1 ЗУТ е подадено само от част от тях. В същото време липсват доказателства останалите съсобственици- С. Саркисян, Х. Агопова и А. Саркисян да са дали съгласието си за това изменение. При това положени липсва условието на визираното в заповедта правно основание на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ във вр. с чл. 131 ЗУТ, а именно съгласие на всички заинтересовани собственици. Дори само на това основание е достатъчно да бъде отменена процесната заповед. Правилен е извода на съда, че тъй като се касае за искане по чл. 135, ал. 1 ЗУТ с представена скица-предложение по ал. 2 на разпоредбата на преценка стои съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място. Във връзка с това съдът, въз основа на представената скица-предложение е установил предвидените устройствени показатели за новопроектирания УПИ VII-405 "за жилищно строителство", съпоставил ги е с тези с допустимите показатели за устройствена зона Жс, съгласно действащия за гр. Варна ОУП и Специфичните правила и норми по прилагането му, общодостъпни на интернет адреса на Община Варна и чл. 19 от Наредба № 7/22.12.2003 г. на МРРБ и е стигнал до обоснован извод за тяхното несъответствие. С представения проект за изменение се предвиждат значително завишени устройствени показатели относно плътност на застрояване и занижени относно изискването за минимално озеленяване. Неоснователно е позоваването от страна на касаторите на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Правила и норматива за прилагане на ОУП на гр. Варна във вр. с чл. 27, ал. 3 ЗУТ в приложимата редакция, както и на § 7 от ПЗР на Наредба № 7/2003 г. на МРРБ. Нито в заповедта, нито в доказателствата към административната преписка е посочено, че предлаганото изменение е при условията на сочените нормативни разпоредби. Към представената скица-предложение, както правилно е посочил административния съд липсва и текстова част-обяснителна записка както изисква чл. 48, ал. 5 от Наредба № 8/2001 г. на МРРБ, от която би могло да се направи извод за прилагане на специфични правила и нормативи/чл. 48, ал. 5, т. 4 от Наредбата/. Настоящата инстанция не споделя извода на административния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт за допуснати съществени нарушения на процедурата поради участието в ЕСУТ, разгледал заявлението за допускане изменение на ПУП на арх. Рашев, който същевременно е и пълномощник на заявителите. Разпоредбата на чл. 135 ЗУТ не изисква при издаване на разрешение за изменение на ПУП да има становище на ЕСУТ. Кои са органите които дават становище при издаването на заповедите по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е посочено в разпоредбата на ал. 4 от същата разпоредба и между тях не е ЕСУТ. Безспорно участието като член на експертния съвет на пълномощника на заявители съставлява нарушение на административните правила и на Професионалния кодекс на Камарата на архитектите, както е посочил административния съд, но не е съществено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, но този извод не променя крайния такъв за незаконосъобразност на оспорената заповед. Отсъствието на поддържаните касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение сочат на неоснователност на касационните жалби, поради което обжалваното решение на Административен съд-Варна следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото по подадените касационни жалби, следва да се уважи своевременно направеното искане от ответниците В. Желева, С. Миланова и К. Станчева за присъждане на разноски, като касаторите Община Варна и "Еко Хелио продукт" ООД бъдат осъдени да заплатят сумата 300 лв. съставляваща адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна помощ и Списък по чл. 80 ГПК. По частната жалба С Определение № 1434/2.07.2020 г. постановено по адм. д. № 2222/2019 г. по описа на Административен съд-Варна е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели за допълване на Решение № 722/18.06.2020 г. постановено по делото в частта за разноските. Съдът е посочил, че за да се уважи искането за присъждане на разноски следва да са налице кумулативно следните предпоставки: да са представени доказателства за направени разноски: искането за присъждане на разноски да е направено в срок и да е представен списък на разноските. По същество е приел че искането за присъждане на разноски не е направено в срок, а именно до приключване на последното съдебно заседание. Определението е правилно. Видно от данните по делото искането за присъждане на разноски е направено едва с писмените бележки представени по делото на 2.06.2020 г. Т. е след последното по делото съдебно заседание проведено на 27.05.2020 г., на което видно от протокола от същото е присъствали процесуалния представител на жалбоподателите и лично жалбоподателката В. Желева. Процесуалния представител в хода по същество е изложил становището на жалбоподателите, но до приключване на устните състезания не е направил искане за присъждане на разноски. От текста на чл. 80 ГПК приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, следва че страната следва да направи искане за присъждане на разноски до приключване на устните състезания и представяне на списък. В настоящия случай е заявено искане за присъждане на разноски от упълномощения процесуален представител на оспорващите след приключване на устните състезания-с писмена защита, предоставена по делото след определения от съда срок. Действително нормата на чл. 149, ал. 3 ГПК дава възможност страната да развие правната си теза в писмена защита, но с това се изчерпва ролята на същата в процеса. В писмената защита е недопустимо да се заявяват нови искания, включително и присъждане на разноски. С оглед на изложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното определение на Административен съд -Варна издадено на осн. чл. 248, ал. 1 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение в настоящия си състав