Решение № 14767 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5579/2010 г.

Решение № 14767 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5579/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Касационното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Илия Иванов Маткунски от гр. Асеновград против решение № 279 от 26.02.2010 г. по адм. дело № 1787 от 2009 г. на Административния съд - Пловдив, като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил исковете на Илия Иванов против Агенцията за социално подпомагане за претендирани имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 15 994,24 лв., причинени от незаконосъобразни откази за неполучени помощи по чл. 9 от ППЗСП за периода от 1.01.2004 г. до предявяването на исковете. Съдът е изложил съображения, че не е установен незаконосъобразен отказ за отпускане на социални помощи за исковия период, тъй като такива се отпускат по молба на лицето за всяка календарна година, като такива са отпускани за годините 2004, 2005, 2006 и 2007, като в тази насока се е позовал на писмените заключения на съдебно-счетоводната експертиза. Относно претендираните неимуществени вреди - твърдените заболявания и преживени унижения и ограничения в интелектуалния му живот поради липса на средства да купува ежедневно преса и възможност да гледа телевизия, съдът се е позовал на писмените заключения на двете медицински експертизи, които сочат липсата на твърдените от ищеца заболявания. Решението е правилно. Съдът е установил правно релевантните за спора факти - липсата на предпоставките на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно е установено, че жалбоподателят е подавал молби за социални помощи за исковия период от 2004 до 2007 г. включително, които са били уважени, и той е получавал такива за същия период от време. В тази насока е писменото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, от което е видно, че е имало спиране на отпуснати социални помощи за времето извън исковия период - от 01.05 до 31.12.2003 г., в общ размер на 544 лева. Същите са изплатени със заповед № А-08 от 19.01.2006 г. след отмяната по съдебен ред на заповед № СП-4709 от 30.05.2003 г. с влязло в сила решение по адм. дело № 981 от 2003 г. на Пловдивския окръжен съд. Безспорен е фактът, че за исковия период ищецът е получавал отпуснатата му социална помощ календарно за всяка година. От писмените заключения на двете медицински експертизи е безспорно установено, че не са констатирани твърдените от ищеца заболявания, както и изживян психически тормоз от невъзможност да си купува вестници и да гледа телевизия. След като не са доказани отменен незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на сочения административен орган, законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че не е налице фактическият състав на непозволеното увреждане, визирано в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,