Решение № 7794 от 30.8.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Корриери, чрез адв. В. Скочев срещу решение 5316 от 03.09.2021г. постановено по адм. дело 7768/2020г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлен искът му срещу Българската народна банка за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 117 997,51 лева, която сума представлява разликата между вложенията на ищеца в Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/ и изплатения гарантиран депозит. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за основателност на иска и се иска решението да бъде отменено. В съдебно заседание Л. Корриери редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба - Българска народна банка в писмен отговор излага доводи за нейната неоснователност, претендира разноски, включително възнаграждение за един адвокат. По делото е подадена и частна жалба от Българска народна банка срещу определение 10294 от 22.12.2021г. по адм. дело 7768/2020г. по описа на Административен съд - София-град, с което е оставено без уважение искането на Българска народна банка за изменение на постановеното по делото решение 5316 от 03.09.2021г., в частта за разноските, по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски, съответно с отхвърлената част на исковата претенция. Ответната страна Л. Корриери, чрез адв. Скочев оспорва частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Счита, че при постановяване на решението съдът е изложил мотиви, които кореспондират с установените по делото факти и с приложимата нормативна уредба, чиято съвкупна преценка разкрива наличието на предпоставките за отхвърляне изцяло на исковата претенция за присъждане на вреди. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба от Л. Корриери, представляван от адв. Скочев, срещу Българска народна банка за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на гарантираните вземания за периода от 30.06.2014г. до 04.12.2014г. върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лева - 8 627,97 лева, законната лихва върху вземането, считано от датата на образуване на делото до окончателното изплащане, както и сумата от 117 997,51 лева, представляваща разликата между размера на вложенията на вложителя в Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/ и изплатения му гарантиран депозит. Първоначално Административен съд - София-град се е произнесъл с решение 454 от 23.01.2017г. по адм. дело 1619/2016г., с което отхвърлил изцяло иска на Л. Корриери срещу БНБ и го осъдил да заплати на Българска народна банка сумата от 3796 лева, представляващи разноски по делото. С решение 10095 от 22.07.2020г. по адм. Дело 5693/2017г. по описа на ВАС, решението на АССГ е отменено в частта му, с която е отхвърлен искът на Л. Корриери против БНБ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624,38 лева, както и в частта за разноските като осъжда БНБ да заплати имуществени вреди в размер на 5624,38 лева, а в частта, с която е отхвърлен искът на Л. Корриери против БНБ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 117 997,51 лева - разлика между размера на вложенията в Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/ и изплатения му гарантиран депозит делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град. Отменено е и определение на Административен съд София-град по същото дело, с което е отхвърлена молба на БНБ за изменение на решението в частта за разноските. При повторното разглеждане на делото с предмет искът на Л. Корриери против БНБ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 117 997,51 лева - разлика между размера на вложенията в Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/ и изплатения му гарантиран депозит и във връзка с дадените указания от ВАС административният съд е дал възможност на ищеца да уточни исковата молба по размера на вредите, предявени на основание допуснато нарушение на правото на ЕС и на националното право и по доказателствата. Съдът приел от фактическа страна за доказано, че ищецът е имал открити сметки в Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/ и вземане от търговската банка след изплащане на гарантирания размер на депозитите му. На 01.10.2010 г. между Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/ от една страна и ищеца, от друга страна, е сключен Рамков договор за платежни услуги за потребители, към който са сключени и два анекса: За периода от 30.06.2014г. до 06.11.2014г. на ищеца са начислени и възнаградителни лихви - по сметката в щатски долари - 1 169,19 щатски долара, а по сметката в евро - 3,84 евро. След дадените уточнения от страна на ищеца, съдът приел от правна и фактическа страна за установено, че ищецът в качеството си на депозант в Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/, има вземане в размер на размер на 117 997,51 лв., което включва както главници така и начислени лихви по депозити и възнаградителни лихви към 06.11.2014г. За вземането си в посочения размер ищецът има качеството на кредитор в производството по несъстоятелност на Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/. Същото вземане ищецът претендира и от държавата като обезщетение за вреди. От събраните доказателства за частта от исковата претенция до размера на 42 623,07лв., ищецът в едно и също качество претендирал сумата на двойно основание - като обезщетение за вреди (деликт) от Държавата, и същевременно по силата на договорно (облигационно) правоотношение, в качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност, същият най-малкото е поканен да получи плащане на сумата. За остатъка от сумата до пълния размер на поцесния иск - в размер на 75 374,44 лв., ищецът продължава да бъде кредитор в производството по несъстоятелност на Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/. Съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на които отхвърлил твърдението на ищеца, че актовете на БНБ имали ретроактивно действие, тъй като представлявали актове на надзорен орган за спазване на пруденциалните изисквания от кредитна институция. По отношение на претендираното от ищеца настъпване на имуществени вреди от нарушение на правото на ЕС, съдът приел, че ищецът посочил като правно основание на исковата си претенция чл.1, ЗОДОВ за всички основания както за вреди от нарушение на правото на ЕС, така и по предявения иск при условията на евентуалност за вреди от нарушение на националното право. Съдът приел, че на основание чл. 203, ал. 3 от АПК се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. Относно допустимостта на иска съдът е приел, че същият е допустим. Административният съд отхвърлил твърденията на ищеца за нарушение на чл. 63 - 65 Договора за функциониране на ЕС /ДФЕС/ с мотивите, че по същество се оспорва преценката на БНБ за предприемане на мерки за осъществяване на банков надзор, които целят да се приеме незаконосъобразност на решението за отнемане на лиценза на Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/, което решение не е оспорено пред съд и е влязло в сила. Всички факти и обстоятелства, посочени в мотивите му, не могат да бъдат преразглеждани затова дали са верни или не, нито преценявани за съответствието им със закона - в това число и за съответствие с международни счетоводни стандарти. Решението за отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/ бил акт на упражнено правомощие за надзор над кредитна институция, същото се основавало на чл.103, ал. 1, т. 1 , ал. 2, т. 25 от ЗКИ, озаглавен Надзорни мерки, освен това правото на ЕС и конкретно защитата на вложителите в банки, предвидена по чл.7, параграф 6 от Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14, не давало основание да се счита, че посоченият вложител има право на обезщетение за вредата, поради недостатъчния надзор от страна на националните компетентни органи над кредитната институция, чийто депозити са станали неналични. Съдът възприел, че били налице обективни предпоставки за предприемане на съответните действия на надзорния орган - БНБ, като не било възможно да бъдат приложени по-леки мерки за банков надзор от тези по ограничаване на достъпа на вложителите до депозитите им. Въпреки това съдът изтъкнал, че ищецът не само бил кредитор с вписано вземане, равно по размер на сумата, претендирана по делото като вреда от нарушение на правото на ЕС, но ефективно са му разпределени суми по четирите частични сметки от осребряване на имуществото на банката, т.е. възможността да получи вземанията си до посочения размер била реална. Съдът приел, че по правото на ЕС отговорността на държавите членки към вложителите в кредитни институции била уредена единствено в чл.7 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 11 март 2009 година, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 година, видно от която вземанията на вложителите от кредитните институции следвало да се удовлетворят в производството по несъстоятелност на съответната кредитна институция. При тази правна регламентация, членове 63-65 ДФЕС или чл.120 ДФЕС били неотносими към правното положение на ищеца, тъй като нямали за цел да предоставят права на вложителите в кредитни институции, обявени в несъстоятелност. Разпоредбите били относими към дейността на кредитните институции и не засягали правата на вложителите в кредитните институции и вземанията им към тях. Налице било право на вложителите да получат вложенията си в кредитни институции до гарантирания от държавата размер, над който удовлетворяването на вземанията зависело само от наличието на достатъчна ликвидност и имущество на кредитната институция. След като интересите на вложителите се основавали единствено и се свеждали до правата, които произтичат от договорните им правоотношения с кредитната институция, то в ситуация на прекратяване на дейността на кредитната институция имали единствено правото и интереса да получат размера на вложенията си, съобразно договореното. Поради това вложителите в кредитна институция, сред които и ищеца, нямали правен интерес нито да оспорват нито да претендират вреди от каквито и да са решения, касаещи дейността на кредитната институция, нито на банковия надзор върху тази дейност. Липсвало пряко и лично засягане на вложителите от актовете, свързани с надзора на кредитната институция. Съдът приел, че останали недоказани два от елементите на основанията по правото на ЕС за извъндоговорната отговорност на държавата членка за вреди, а именно не се доказали твърденията на ищеца за незаконосъобразност на действията на БНБ, изразяващо се в ретроактивно действие на решенията на УС на БНБ, както и че претендираните от ищеца за нарушени правни норми от правото на ЕС, не предоставяли права на частноправни субекти. На следващо място, административният съд, по отношение на предявения в условията на евентуалност иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от бездействие на БНБ - бездействие на подуправление Банков надзор на БНБ в нарушение на норми на националното право, отхвърлил иска като неоснователен, като приел, че същия не се основава на фактическо бездействие на подуправителя на управление Банков надзор по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК и за съда било невъзможно да установи незаконосъобразност на такова действие. Поради това не разгледал останалите елементи по чл. 1, ал. 1 вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вреди във връзка с чл. 204, ал. 4 от АПК, по които на ищеца била изрично дадена възможността да изрази становище. В мотивите си за отхвърляне на иска на това основание съдът е приел, че ищецът не е уточнил правните разпоредби, по силата на които за банковия надзор са възникнали конкретни задължения за фактическо действие, а само е изброил формално нормативни актове. Ищецът не посочил конкретна, предвидена в закона мярка за въздействие и санкция, която следвало да бъде приложена прямо Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/ в периода 2012-2014г. (съвпадащ с периода на одитния доклад на Сметната палата). Прилагането на мерки за банков надзор не било фактическо, а правно действие, тъй като съгласно чл.103, ал.4 ЗКИ, мерките за банков надзор се прилагали с акт, който има незабавно действие, а банковият надзор се изразявал в прилагането на мерки за въздействие и санкции, съгласно чл.20, ал. 3 ЗБНБ. В изпълнение на дадените указания с Решение 10095/22.07.2020г. по адм.д.5693/2017г. на ВАС, административният съд е изискал уточнение от ищеца по поставените въпроси във връзка с размера и основанието на исковата претенция. В решението подробно са обсъдени елементите от фактическия състав на отговорността по чл.1 ЗОДОВ и на отговорността за нарушаване на правото на ЕС, като е подробно изяснен въпроса дали нормите на националното право и на правото на ЕС, посочени в исковата молба, са нарушени, а във връзка с ангажиране отговорността за нарушаване на правото на ЕС е извършена преценка и дали е налице особено съществено нарушение, съгласно изведените в практиката на Съда на Европейския съюз критерии. Решението е правилно. Съдът правилно е разгледал приложимите по конкретния казус нормативни разпоредби, от които недвусмислено е извел извода за неоснователност на искането на Л. Корриери за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Действително ищецът няма достъп до депозираните от него суми в кредитната институция, но по делото безспорно е доказано, че вземането на Л. Корриери в размер на 117 997,51 лева, което представлява разликата между изплатеното от фонда за гарантиране на вземания в размер на 196 000 лева и останалата част от депозита на ищеца, е включено в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност на приетите от синдика на Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/ вземания, по които не са направени възражения и е обявен по партидата на дружеството с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 от Закона за банковата несъстоятелност. Съдът правилно с обжалваното решение е отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, в размер на 117 997,51 лева като неоснователен и недоказан. За да постанови резултат съдът е приел, че неплатежоспособността на Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/произтича от управлението на банката а не от дейността на надзорния орган БНБ. По делото не се установяват незаконосъобразни бездействия на ответника произтичащи от неприлагане на националното законодателство и правото на Европейския съюз от които да произтича в пряка причинна връзка твърдяната за причинена вреда. Не са налице вреди и с оглед обстоятелството,че вземането на ищеца към Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/ не е погасено. Същото е прието и по него е получил плащания в размер от 42 623,07 лева. От доказателствата по делото се установява, че невъзможността на ищеца да получи от Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/ депозираните си в банката парични средства, се дължи на изпадане на банката в неплатежоспособност. На Л. Корриери са изплатени част от депозираните парични средства. Дори и да бъде категорично установено, че БНБ не е извършвала ефективен контрол върху дейността на Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/, то това обстоятелство не е довело до неплатежоспособност от страна на Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/. Липсва пряка и непосредствена причинна връзка между посочените от ищеца действия, респективно бездействия от страна на БНБ и вредите, които се претендират. Начинът на удовлетворяване на кредиторите в производство по несъстоятелност и в частност при несъстоятелност на банка е законово регламентиран и в него не участва БНБ, поради което не би могла да отговаря за това кога, как и колко от вземането на кредиторите на банката ще бъде изплатено. Законодателят е регламентирал процедура по удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност и БНБ не участва в това производство, поради това БНБ не може да взема решение кога и как да бъдат изплатени средствата на ищеца. Не са налице претърпени от Л. Корриери вреди, тъй като претендираната сума по част от неизплатения депозит подлежи на възстановяване по предвидения в закона ред. Анализът на правната уредба води до извод, че редът за обезпечаване на вземанията на вложители от кредитна институция, обявена в несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл. 9, ал.1 от Закона за гарантиране на влоговете на банките и чл. 2, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност. Правилно административният съд е приел, че не налице предпоставките на чл.1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на суми, представляващи вложени средства в кредитна институция. Вредите, обосновани от ищеца в исковата молба, са причинени от дейността на търговското дружество, а не са резултат от административната дейност на държавни органи и институции. Въз основа на изложеното до тук следва, че касационната жалба на Л. Корриери е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд София-град е отхвърлил молбата на БНБ от 18.02.2016 г. за изменение на решението в частта за разноските. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че това следва от пар.6, ал.1 на ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, обн. ДВ брой 94/2019г. от 29.11.2019г., според която разпоредба този закон се прилага за предявените искови молби след влизането му в сила. В казуса по делото исковата претенция е предявена на дата 18.02.2016г., пред АССГ. По тези съображения чл.10, ал.4 ЗОДОВ, нова разпоредба, приета с посоченото изменение на закона, не е приложима, а е приложима правната уредба до приемането на изменението на чл.10 ЗОДОВ със ЗИД на ЗОДОВ с ДВ брой 94/2019г. Изводите на първоинстанционния съд относно недължимостта на претендираните разноски са правилни, подробно и изчерпателно изложени в обжалваното определение. Разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ (нова ДВ, бр. 94 от 2019 г.), според която ищецът дължи на ответника възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се прилага за дела, заведени след приемането й. Законодателните промени в чл.10 от ЗОДОВ действат занапред, на основание §6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ. Поради това, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Поради изхода на спора, разноски за касационното производство не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение