Решение № 6424 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2470/2010 г.

Решение № 6424 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2470/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Дана Махмуд Абдулла, гражданин на Ирак, против решение № 1161 от 28.01.2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение по адм. дело № 11317/2009 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 301 от 22.07.2009 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Поддържа доводи за неправилност на решението при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК с искане за отмяната му по съображенията, че съдът неправилно приел, че няма обжалване в частта за отказа за предоставяне на хуманитарен статут. Доказателствата по делото и доводите в жалбата сочат на друг извод, че оспорва решението на ДАБ изцяло. Оспорват се мотивите на съда и в частта за отказа да му бъде предоставен статут на бежанец поради което се иска отмяна на решението и предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут - закрила. Ответникът, Държавна агенция за бежанците, представлявана от юрисконсулт Кулинова взема становище за е неоснователност на жалбата по съображения изложени в писмен вид. Представителят на Върховната административен прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Неоснователен е доводът за материална незаконосъобразност на решението по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, изведен от общоизвестната информация за потенциална опасност за сигурността в Ирак, поради наличие на вътрешен въоръжен конфликт, предвид липсата на кумулативно - необходимия признак: наличие на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на касатора като гражданско лице. Такива данни по делото няма. Няма данни бащата на касатора да е убит в резултат на действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Населеното място, в което е живял чужденецът преди да замине и в което продължават да живеят роднините му е град Киркук, намиращ се в Северен Ирак и попадащ в автономен регион Кюрдистан. Нуждата от международна закрила, правилно е преценена индивидуално, при което обосновано е прието, че чужденецът не се нуждае от закрила. Неоснователен е доводът за липса на обсъждане на обстановката в Ирак и позоваването на липса на актуалност на информацията, предвид приложените по делото и обсъдени в мотивите справки, последната, от които от 20.07.2009 г. съдържаща данни за очертаваща се тенденция към подобряване на обстановката в Северен Ирак, укрепване на иракските органи за сигурност и намаляване на актовете на насилие и терор, поради което не може да се направи извод за наличие на реална опасност касаторът да претърпи заплаха поради самия факт на присъствието си там. Върховният административен съд, Петчленен състав намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 87 от ЗУБ, образувано по жалба на Дана Махмуд Абдулла срещу решение № 301/22.07.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България в частта му с която се отказва предоставяне на статут на бежанец. Съдът е разгледал по същество възраженията за незаконосъобразност на решението и при установените факти по делото е приел, че спрямо молителя не са налице материално правните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец от страна на Република България. Съгласно чл. 8 от ЗУБ статут на бежанец се предоставя на чужденец който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Установените поделото факти не сочат на признаците по чл. 8 от ЗУБ при които може да се предостави закрилата поради което съдът е извел правен извод за неоснователност на жалбата, а в частта за отказа от предоставяне на хуманитарен статут съдът не се произнесъл поради липса на жалба в тази част. Решението е правилно. Видно от жалбата на касатора срещу решение № 301/22.07.2009 г. на председателя на ДАБ същият го обжалва само в частта, с която му се отказва предоставяне на статут на бежанец и искането е за отмяна на това решение в частта, с която се отказва предоставянето на статут на бежанец. При тези данни поддържаните доводи, че е обжалвал цялото решение на ДАБ и съдът се ограничил в контрола за законосъобразност в разрез с искането в жалбата са неоснователни, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото. При тези констатации доводите за нарушения на съдопроизводствените правила не намират фактическо и правно основание, тъй като съдът се е произнесъл по съществото на жалбата като е обсъдил всички факти от значение за правилното решаване на спора и в съответствие с приложимите материално правни норми. Поддържаните доводи за необоснованост на решението също са неоснователни тъй като съдът е извел правните си изводи за отсъствие на материалните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец в съответствие с всички доказателствата по делото. Съгласно хипотезата на чл. 8 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Бежанската история на касатора не разкрива нито един от признаците, описани в хипотезата на правната норма като материални предпоставки за предоставяне на статут на бежанец както правилно е приел и тричленния състав на ВАС. Възраженията против изводите на съда са, че не е обсъдил и взел предвид предпоставките в хипотезата на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, но както се посочи по горе съдът не е имал такова задължение при условие че решението на председателя на ДАБ не е било обжалвано в тази част. Решението е постановено при отсъствие на сочените пороци като касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав