Решение № 10235 от 26.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1849/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мелиса 78 ЕООД гр. Котел срещу решение 301/12.01.2023 г., постановено п о адм. дело 328/2022 г. по описа на Административен съд гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АУПДВ 01 2600/2166#1 от 10.08.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) за установено за възстановяване публично държавна вземане, представляващо недължимо вземане за платена сума по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и мярка 3.1 по заявление за подпомагане за кампания 2018 г. в размер на 5 378,07 лв., ведно със законната лихва. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел за неоснователно оплакването за допуснати процесуални нарушения при издаване на оспорения акт, като счита, че е нарушен чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК във връзка с чл. 59, ал.1 АПК поради немотивирането му, а това е императивно задължение, законово въведено. Твърди се от касатора, че единственото фактическо основание в мотивната част на акта е след приключване на проверката на подаденото от Мелиса 78 ЕООД заявление е констатирана разлика в допустимата за подпомагане площ, но в нея по никакъв част не се коментира как точно е извършена твърдяната проверка, какви факти и обстоятелства са изследвани при същата и въз основа на кои от последните, административният орган е достигнал до извода за извършено недължимо плащане. В тази връзка е въведено и оплакване, че не е установено кои фактически действия и бездействия на касатора са квалифицирани като неправомерни и подлежащо на санкция поведение, т.е. кои конкретни факти са намерили или не са намерили проявление, за да може съдът да упражни ефикасен контрол върху незаконосъобразността на властническото волеизявление. Цитира се съдебна практика на ВАС и първоинстанционни решения, подробно посочени в касационната жалба. Излага се и оплакване, че съдът не е обсъдил заключението на съдебно техническата експертиза, както и, че констатациите на експерта по никакъв начин не установяват материалната законосъобразност на оспорения акт. Подробни съображения за неправилност на решението, респ. за незаконосъобразност на оспорения от касатора акт поради неговата немотивираност, са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на административния акт или след отмяната на обжалваното решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Сливен. Претендират се и направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. С. Георгиева. Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие гр. София в депозиран по делото писмен отговор на юриск. Брайкова, я оспорва с искане да се остави в сила обжалваното решение и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че такова се претендира. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение, като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Мелиса 78 ЕООД първоинстанционният съд е приел оспорения акт за законосъобразен. Според съда актът АУПДВ, цитиран по горе е мотивиран и неговото съдържание съответствало на императивните изисквания на чл. 59, ал. 2 АПК, противно на твърдяното в жалбата. Посочено е в обжалваното решение, че актът съдържа фактическите и правни основания, обосноваващи постановения краен резултат. В мотивите на обжалваното решение е прието, че актът е издаден с правно основание чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 ДОПК, чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 809/2014 г. на Комисията, както и чл. 27, параграф 1 от Регламент (ЕС) 908/2014 г. на Комисията. От обстоятелствената част на акта съдът е направил извод, че исканата сума по подмярка 13.1 в размер на 13 000 лв., след приложени намаления в размер на 3 094,10 лв., е оторизирана сума за подпомагане в размер на 9 906,10 лв., а по СЕПП исканата сума е в размер на 10 197,53 лв. с приложени намаления от 2 543,10 лв., като е оторизирана сума в размер на 7 654,43 лв. Посочено е в обжалваното решение, че уведомителното писмо не е обжалвано от дружеството и е влязло в законна сила, като от доказателствата, в частност от съдебно техническата експертиза, е установено, че недопустимостта за подпомагане на парцел 5138 585 93 1 с площ от 4,96 ха е възприета в заповед РД 09 229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите за одобрен окончателен слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018 г., като този парцел не бил включен в слоя Площи, допустими за подпомагане. Посочената заповед съдът е посочил, че не е обжалвана от жалбоподателя чл. 33, ал. 6 ЗПЗП, нито е оспорена законосъобразността на акта в частта, касаеща изключването на цитирания парцел. Съдът е приел, че оспорващият е имал възможност да оспори по административен, респ. по съдебен ред, както заповед РД - 09 229 /01.03.2019 г., така и уведомително писмо, изх. 02 200 2600/7162/31.03.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. След като жалбоподателят не се е възползвал от възможността да оспори посочените актове, съдът е направил извод за неоснователност на жалбата, а оспореният акт е приел за законосъобразен. Обжалваното решение е правилно постановено. Безспорно е установено по делото, че в хода на административното производство са извършени проверки по повод на заповед РД 46 504 от 12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен предварителния специализиран слой и заповед РД 09 229 от 01.03.2019 г. за окончателния специализиран слой. Въз основа на тях е установено, че процесният парцел е приет за недопустима площ в размер на 4,96 ха.Това е установено с извършените проверки в хода на административното производство. Видно от приетата съдебно техническа експертиза в съдебното производство, вещото лице инж. П. Златев категорично е установил колко са заявените площи за подпомагани от Мелиса 78 ЕООД общо 52,10, находящи се в с. Жеравна, с. Медвен и с. Нейково. Както вече се посочи при одобряване от министъра на окончателния специализиран слой за кампания 2018 г. парцел 51398 585 93 1 е приет за недопустим за подпомагане съгласно заповед РД09 229 от 01.03.2019 г. Правилно ответникът по касация сочи, че в оспорения пред съда индивидуален административен акт АУПДВ изрично се сочи, че дружеството не е обжалвало посочената заповед, нито уведомителното писмо на ДФЗ, поради което не е опровергано от дружеството,че посочената площ е недопустима за подпомагане чл. 33 и чл. 33а ЗПЗП Неоснователно е оплакването от касационния жалбоподател, че съдът не е обсъдил съдебно техническата експертиза. Изрично в обжалваното решение е налице обсъждане на тази експертиза и именно от нея е направен извод от съда, че от всички заявени площи за подпомаган, само парцел 51398 585 93 1 от 4,96 ха не е включен в окончателния специализиран слой съгласно заповед РД 09 229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Въз основа на това съдът е приел, че оспорващото дружество е имало възможност да оспори по административен и съдебен ред посочената заповед на министъра, а също и уведомителното писмо от 31.03.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2018 г., но не се е възползвал от това право. Вещото лице също е потвърдило кои площи са одобрени и кои не, вследствие извършената от него проверка в ДФЗ. Посочил е също така, че след извършена проверка на сборната таблица към заповедта на министъра за одобряване на окончателния специализиран слой за кампания 2018 г. Както вече се посочи заповедта на министъра на земеделието, храните и горите за одобряване на окончателния слой е влязла в сила акт, съобщен на адресатите, но касационният жалбоподател не го е обжалвал, поради което следва да се приеме, че определеното за възстановяване публично .държавно вземане с процесния АУПДВ е издаден като последица от предходните заповеди, посочени по горе с издател министъра на земеделието, храните и горите. В този смисъл правилно в оспорения от Мелиса 78 ЕООД индивидуален административен акт е посочено основанието на чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол министърът на земеделието, храните и горите одобрява или изменя със заповед окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане. В случая тази заповед е обнародвана в ДВ, публикувана е на интернет - страницата на министерството и е имало възможност и касационния жалбоподател, който е кандидатствал чрез заявлението си за директно плащане, да я обжалва. Необжалването на тази заповед, която е влязла в сила е послужила за основание да се определи публичното държавно вземане за възстановяване по СЕПП и мярка 13.1. Възражението на касатора срещу откритото административно производство по чл. 26, ал.1 АПК без представяне на съответните доказателства правилно съдът е приел за неоснователно и е направен обоснован извод за неоснователност на жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са налице посочените в нея отменителни основания, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация в депозирания по делото писмен отговор срещу касационната жалба, на ДФЗемеделие следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение