Решение № 3384 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11087/2020 г.

Решение № 3384 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11087/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Н. З., чрез адв. З. като процесуален представител и главния архитект на Столична община, чрез юрк. Р. като процесуален представител, срещу решение № 3622 от 7.07.2020 г., постановено по адм. дело № 12583/2019 г. по описа на Административен съд София - град. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се потвърди заповедта за изменение на ПУП – ПРЗ. Първият касатор твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът се произнася по оспорване, насочено единствено срещу целесъобразността на издадения административен акт, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. Касаторите претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Б. Т., чрез пълномощника си адв. П., в писмени отговори и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Ответниците – Столична община, Ц. Г. и З. М. не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са основателни. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № РА50-798/18.10.2018 г. на главния архитект за Столична община, с която на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 136, ал. 1, чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ във вр. с § 24 и § 2, ал. 3 ПЗР ЗУЗСО е одобрен проект за: 1. Изменение на план за регулация на местност "с. Лозен", район "Панчарево", кв. 143 а, представляващо изменение границите на УПИ I - "за озеленяване, магазин и трафопост" за създаване на нов УПИ VI-3165 "за жилищно строителство", ПИ с идентификатор 44063.6229.3165 и свързаното с това създаване на нова граница на УПИ I - "за озеленяване, магазин и трафопост" по кафявите линии, цифри, текст, зачертавания и щрихи, съгласно приложения проект и 2. План за застрояване на нов УПИ VI-3165 "за жилищно строителство" без допускане на намалени разстояния към вътрешно регулационните граници, съседни имоти и/или сгради, включително през улица съгласно приложения проект. С обжалваното решение заповедта е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия от кмета на Столична община, в установената форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неговата материална незаконосъобразност. Излага съображения, че главният архитект на Столична община се произнася без да изясни всички относими по случая факти и обстоятелства в нарушение на чл. 35 АПК, както и при липса на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Сочи, че от органа не са изследвани въпросите относно заявителя и действителния собственик на ПИ с идентификатор 44063.6229.3165, кой е действащият РП за ул. "Ибровица", кога е влязъл в сила, кои са актуалните номера на осови точки източно от имотите, предмет на изменението, урегулирана ли е ул. "Вилна" в участъка южно от ПИ с идентификатор 44063.6229.2000 и с кой РП, уредени ли са сметките по регулация за парцел VII-2 по РП от 1927 г., влязъл ли е в сила планът за новообразуваните имоти от 2005 г. и какъв достъп е предвиден по него до ПИ с идентификатор 44063.6229.2000, какви дела са водени между собствениците на този имот и ПИ с идентификатор 44063.6229.3165 и какъв е изхода от тях, има ли извършена делба на ПИ 44063.6229.2000 и какви са актуалните отразявания за него в кадастралната карта. В тази връзка са дадени указания на главния архитект на Столична община да събере посочените доказателства, наново да се изготвят комбинирани скици с точно отразяване на действащите за засегнатите имоти регулационни планове, като при одобряване на проекта относно УПИ VI-3165 се съобрази какво е предвиждането за урегулиране на два дяла от ПИ 44063.6229.2000, ако вече има такова, за да не са двата проекта в противоречие. По тези съображения отменя заповедта и връща преписката на органа за ново произнасяне от фазата на депозиране на заявлението от 18.05.2017 г., с което е внесен проекта за изменение на ПУП – ПРЗ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Неоснователно е възражението на касатора Н. З. за произнасяне на съда по недопустимо оспорване. Същото е насочено срещу заповед за одобряване на ПУП - изменение на ПР и ПЗ, представляваща индивидуален административен акт съгласно чл. 214, т. 1 ЗУТ, която подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Жалбоподателката в първоинстанционното производство Б. Т. е съсобственик на ПИ с идентификатор 44063.6229.2000 по КККР, съседен на този, предмет на одобреното изменение. Правилен е изводът на съда, че тя е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, тъй като за ПИ с идентификатор 44063.6229.3165 се образува нов УПИ VI-3165 с отреждане "за жилищно строителство", т. е. е налице промяна в предназначението на имота (до този момент той е в обхвата на УПИ I - "за озеленяване, магазин и трафопост" ), което обуславя активната й процесуална легитимация да оспори административния акт. Независимо от изложените в жалбата срещу него възражения съдът дължи проверка за законосъобразността му на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168, ал. 1 АПК. Изводът в обжалваното решение за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е незаконосъобразен и необоснован. Мотивите на съда относно фактите по делото и изведените правни заключения са вътрешно противоречиви и неясни. Липсват съображения кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, като вместо да изясни спора от фактическа страна, обосновава изводите си на предположения. По делото е установено, че административното производство започва по заявление на И. И. с искане да се разреши изработването на ПУП-ИПРЗ за УПИ I "за озеленяване, магазин и трафопост", кв. 143а, с. Лозен, район Панчарево, СО, с цел урегулиране на собствения му ПИ с идентификатор 44063.6229.3165, като регулационните граници се поставят в съответствие с имотните на същия по кадастралната карта и се обособи самостоятелен УПИ с предвидено ниско етажно жилищно застрояване. Със заповед на главния архитект на Столична община от 21.12.2016 г. на основание чл. 135, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 2, чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е дадено разрешение да се изработи проект за ПУП – ИПРЗ в обхват УПИ I "за озеленяване, магазин и трафопост". С последващо заявление от 18.05.2017 г. е внесен проект за изменението, като се предвижда обособяването на два нови УПИ в обхвата на УПИ I, съответно УПИ I за "озеленяване, магазин и трафопост" отново общинска собственост и УПИ - 3165, отредено за имота, собственост на заявителя. Представен е и коригиран проект в частта ПЗ съобразно дадени от ОЕСУТ указания. Проектът за ПУП-ИПРЗ е съобщен на всички заинтересовани лица по чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 по реда на чл. 128, ал. 3 ЗУТ. Постъпилото възражение от Б. Т., съсобственик на съседен ПИ с идентификатор 44063.6229.2000 е прието за неоснователно. Данните по делото сочат, че одобреният проект – ПР е изработен въз основа на одобрената КККР на с. Лозен. За досегашния УПИ I е действащ регулационният план от 2009 г. Регулационните граници на новия УПИ VI се поставят в съответствие с имотните граници на ПИ 44063.6229.3165 по КККР, с изключение на уличната регулационна линия откъм ул. "Ибровица". Останалата част от общинския УПИ I се обособява като самостоятелен с по-малка площ и остава със същото предназначение. Видно от графичната част на проекта за регулационния план с одобреното изменение не се засяга по никакъв начин вътрешната регулационна граница между бившия УПИ I, новообразувания от него УПИ VI и съседния ПИ с идентификатор 44063.6229.2000. Последният не е предмет на разработката. Одобреният застроителен план за УПИ VI е в съответствие с устройствената зона по ОУП на Столична община от 2009 г. и предвидените устройствени показатели. Първоинстанционният съд неправилно приема, че е допуснато съществено нарушение на процедурата по издаване на заповедта, изразяващо се в неизясняване от административния орган на всички относими по случая факти и обстоятелства в нарушение на чл. 35 АПК. Като правни основания за одобреното изменение са посочени чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ, които визират различни хипотези. Тези разпоредби не са взети предвид и не са обсъдени от съда. Изложени са съображения единствено по второто основание. В противоречие с възприетото в мотивите на обжалваното решение административният акт не предвижда промяна на уличната регулация в частта, касаеща УПИ I и новообразувания УПИ VI-3165 откъм ул. "Ибровица", нито в частта, касаеща съседния ПИ 44063.6229.2000 към ул. "Вилна". Без правно значение за преценката относно законосъобразността на оспорената заповед е от къде е осигурен достъп до съседния имот, след като той не е в обхвата на одобреното изменение. Независимо от това видно от графичната част на ПР такъв достъп за него е налице откъм ул. "Вилна". Неправилно съдът не кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза в тази му част. От вещото лице е установено, че одобрените през 1927 г. планове - за улична и дворищна регулация на м. "Долни Лозен", с които за имот стар пл. № 2 (сега с идентификатор накрая 2000) е отреден парцел VII-2, кв. 69 с предвиден достъп до улица от изток и юг, не са приложени. По действащите ПУП от 1990 г., 1998 г. и 2009 г. няма предвиден достъп до имота на оспорващата през УПИ I. Промяната на предназначението на имота, предмет на плана, обуславя единствено правния интерес на собствениците на съседния имот да го оспорят по съдебен ред, но тяхното съгласие не се изисква за одобряване на исканото изменение по арг. от чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. В този смисъл възражение за липса на дадено съгласие може да релевира единствено заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ (в случая Столична община), но не и такова по т. 4 от същата разпоредба. След като съдът счита за неизяснени въпросите относно това кой е действащият за процесните имоти регулационен план е следвало да постави допълнителни задачи на вещото лице за установяване на това обстоятелство, а не да отменя заповедта на основание чл. 146, т. 3 АПК. По делото не се твърди от оспорващата пред първинстанционния съд, че регулационната граница между нейния имот и новообразувания УПИ не е отразена правилно в одобрения проект или не се поставя в съответствие с кадастралната граница по влезлите сила КК и КР от 2011 г. за землището на с. Лозен. Оспорване на титула на собственост на заявителя в административното производство и инцидентен съдебен контрол по отношение наличието или липсата на предпоставките по пар. 4 а ПЗР ЗСПЗЗ, по която разпоредба е придобита от него собствеността върху 600/611 кв. м ид. части от ПИ с идентификатор 44063.6229.3165, са недопустими в съдебноадминистративното производство. Възможността за учредяване на право на преминаване през УПИ I също е извън предмета на делото. Намерението на собствениците на съседния имот да извършат делба с обособяване на два дяла не влияе на преценката относно законосъобразността на заповедта за изменение на ПУП. В тежест на оспорващата пред първоинстанционния съд е да докаже твърденията си за осигурен друг достъп до нейния имот през имота, предмет на одобрения план. Доказателства в тази насока не са представени. В случай, че съдът намира за относими към спора тези обстоятелства е следвало да укаже на страната, че не сочи доказателства на основание чл. 171, ал. 4 АПК. На следващо място неправилно е заключението в обжалваното решение, че от органа не е извършена преценка дали заявителят е собственик на имота, предмет на проекта. В случая процедурата по изменение на плана е инициирана от собственика на ПИ с идентификатор 44063.6229.3165. Прехвърлянето на правото на собственост върху имота в хода на административното производство, след разрешаване изработването на проекта за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, на касатора Н. З. не води до извод, че административният орган се произнася без надлежно сезиране. Настоящият собственик не само не се противопоставя на извършените от праводателя му действия, а напротив – изразява становище за законосъобразност на оспорената заповед. Оспорващата пред първоинстанционния съд не може да се позовава на нарушени чужди права. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените в касационните жалби нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до необоснованост и противоречието му с материалния закон, поради което следва да бъде отменен. Липсата на проверка за законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания и мотиви в подкрепа на направените изводи препятстват произнасянето на касационната инстанция по същество. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София - град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да изясни спора от фактическа страна, като разпредели тежестта на доказване между страните с оглед правилата по чл. 170 АПК и прояви процесуална активност за попълване на делото с относимите за спора доказателства, като обсъди и представените пред касационната инстанция. След събиране на съответни доказателства, включително при необходимост чрез поставяне на допълнителни въпроси на вещо лице, да изясни в какво се изразява изменението на ПУП- ПР и ПЗ, одобрено с оспорената заповед и след като извърши съпоставка на предвиденото с нея изменение спрямо действащия ПУП - ПРЗ за имотите, предмет на плана и за имота на оспорващата Б. Т., да изложи съображения относно изпълнението на условията по чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ, послужили като основание за издаване на административния акт. По исканията за присъждане на разноски за настоящата инстанция дължи произнасяне първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,