Решение № 7479 от 18.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2499/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Заместник-министър на културата, чрез процесуален представител, срещу Решение 6228/23.10.2023 г. по адм. дело 4973/2023 г. на Административен съд София град /АССГ/. С него е отменена Заповед РД-ИРКО-16 от 27.04.2023 г., с която е отказано вписване на Издателство А АД в регистъра на културните организации /ИРКО/ по чл.14, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата /ЗЗРК/. Счита, че решението на съда е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК и като такова следва да бъде отменено. В съдебно заседание претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Издателство А АД с ЕИК 206465037, чрез процесуален представител адв. Събев, оспорва касационната жалба, като излага доводи за правилност на съдебното решение. Допълнително настоява да бъдат обсъдени доводите за нищожност на заповедта на заместник-министъра на културата, поради липса на компетентност. Не претендират възнаграждение за настоящата инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. По делото било установено от фактическа страна, че Издателство А АД е търговско дружество, регистрирано по реда на Търговския закон /ТЗ/, вписано в Търговския регистър с ЕИК 206465037 и заявен предмет на дейност: издателска дейност, търговия с книги и книжни издания в страната и чужбина, посредническа дейност, както и всякакъв друг вид дейност, незабранена от закона. Дружеството е подало заявление с вх. 94-00-516/28.03.2023 г. до министъра на културата за вписване в Информационния регистър на културните организации. Заявлението е разгледано от заместник-министъра на културата, на която със Заповед РД-09-185 от 22.02.2023г. на министъра на културата е възложено да осъществява политиката на Министерството на културата във връзка с авторските права (т.І.1), както и да осъществява общо ръководство върху дейността на дирекциите Сценични изкуства и художествено образование и Авторско право и сродните му права (т.І.3). Заместник-министърът на културата е приел, че Издателство А АД няма предмет на дейност, който категорично да отговаря на дефиницията за културна организация, поради което е отказал вписване в ИРКО. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Заповед РД-ИРКО-16 от 27.04.2023 г. на заместник-министър на културата, с която е отказано вписване на Издателство А АД в регистъра на културните организации по чл.14, ал. 4 от ЗЗКР. Административният съд след като извършил проверка за законосъобразност на административния акт по всички основания по чл.146 от АПК, обосновал извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при нарушение на изискванията за форма, при нарушение на материалноправните разпоредби, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъобразяване с целта на закона, с оглед на което отменил обжалваният административен акт като незаконосъобразен и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, въз основа на анализ на установените по делото данни и правилното тълкуване и прилагане на относимите към спора материалноправни разпоредби. По отношение на хронологията на фактите, страните не спорят. Съгласно §1, т.3 от ДР на ЗЗРК културна организация е структура, чийто предмет на дейност е създаването, разпространението и опазването на културни ценности в областта на театъра, музиката, киното, аудиовизията, литературата, художествения превод, танца, цирка, пластичните изкуства, архитектурата, дизайна, фолклора, включително опазването на културно-историческото наследство. В чл. 3, ал.1 от ЗЗРК е прието, че културните организации осъществяват дейности по създаването, разпространението и опазването на културните ценности, а в ал.2 от същия член е посочено, че културните организации по форма на собственост са държавни, общински, частни и със смесено участие. В разпоредбата на чл. 14, ал.4 от ЗЗРК е регламентирано, че Министерството на културата създава и поддържа информационен регистър на културните организации и институти, които подават заявление за вписване в регистъра преди започване на дейността си. Вписването в регистъра легитимира културната организация като такава по смисъла на ЗЗРК. В чл.10, ал.1, т.1 от ЗЗРК е регламентирано, че дейност като частна културна организация могат да осъществяват лицата, регистрирани по реда на Търговския закон, на Закона за юридическите лица с нестопанска цел или на Закона за кооперациите. Безспорно Издателство А АД е регистрирано като търговец по ТЗ. Видно от Търговския регистър, дружеството е със заявен предмет на дейност: издателска дейност, търговия с книги и книжни издания в страната и чужбина, посредническа дейност, както и всякакъв друг вид дейност, незабранена от закона. Настоящата инстанция споделя решаващия извод на първостепенния съд, че не са налице материалноправни пречки за вписване на Издателство А АД в ИРКО, доколкото издателската дейност несъмнено е свързана с дейността по разпространяването на културните ценности в областта на литературата била тя художествена или научна. Изброяването на културните области е алтернативно и е достатъчно предметът на дейност да включва дейност в една от изброените в §1, т.3 от ДР на ЗЗРК области. Отделно от това, не може да се каже, че е приложимо изключението на чл. 7, ал. 4 от Закона за културното наследство, във връзка с §1, т. 2 от ДР ЗЗРК и разпространяваните от издателството книги не представляват културна ценност по смисъла на закона. В тази връзка, правилна е констатацията на съда, че актът на административния орган е постановен в нарушение на материалния закон. По възражението на Издателство А АД за липса на компетентност на органа, издал процесната Заповед РД-ИРКО-16 от 27.04.2023 г., настоящият състав на Трето отделение, споделя извода на АССГ, че е налице общо делегиране на правомощия, извършено със Заповед РД-09-185 от 22.02.2023 г. на министъра на културата, в т.3 от която се установява, че определените функции и правомощия на заместник-министъра на културата включват осъществяване на координация, общо ръководство и контрол върху дейността на дирекция Сценични изкуства и художествено образование, дирекция Авторско право и сродните му права и дирекция Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности. А съгласно чл.27, т.18 от Устройствения правилник на министерството на културата, дейностите свързани с прилагането на чл.14, ал.4 от ЗЗКР, воденето и поддържането на ИРКО, се осъществяват от дирекция Сценични изкуства и художествено образование. С оглед на горното, компетентността на органа издал процесната заповед е законосъобразно обоснована. Настоящата съдебна инстанция, споделя изводите на първоинстанционния съд, че в процесната Заповед РД-ИРКО-16 от 27.04.2023 г. на заместник-министъра на културата не се съдържат достатъчно ясни мотиви, довели до постановяване на отказа. Изложени са лаконични аргументи, че дружеството няма предмет на дейност, който категорично да отговаря на дефиницията за културна организация. Както правилно отбелязва съставът на АССГ, недопустимо е допълването на мотивите извън административното производство. Правилен се явява и изводът на административния съд, че административният орган при постановяването на процесната заповед е нарушил разпоредбите на чл. 35 и чл.36 от АПК, доколкото не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като не е събрал и служебно доказателства за осъществяваната от Издателство А АД дейност. Щом е имал съмнения относно обхвата на издателската дейност, административният орган е следвало служебно да събере доказателства. С оглед на изложеното, обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, при което следва да бъде оставено в сила. Разноски на касатора не се дължат, поради отхвърляне на касационната жалба, а на ответната също не се дължат поради заявяване от страна на процесуален представител в съдебно заседание, че не претендира възнаграждение пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд състав на Трето отделение