Решение № 10443 от 17.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Авджиев срещу Решение 722/09.02.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 8173/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. Авджиев срещу Решение ППН-02-177/2018 от 02.07.2021 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и Б. Адвжиев е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Оспорва приетото от първоинстанционния съд, че обработването на личните му данни от Топлофикация София ЕАД е законосъобразно по смисъла на чл. 6, т. 1, б. б и б. в от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2016/679 или ОРЗД . Излага подробни съображения относно фактите, както и какво според него не е изследвал съдът. В тази връзка прави подробен анализ на понятието валидно облигационно отношение, разяснява същността на т. нар. сградна инсталация , цитира и анализира решения на СЕС, на Върховния административен съд, разпоредби на националното право и на правото на Европейския съюз. Излага и подробни съображения за нищожност на формулата по т. 6.6.1. от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.). Дава разяснения относно топлинната енергия отдадена от разпределителната мрежа на вътрешната отоплителна инсталация, относно технологичните разходи и тяхното отчитане. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз, като формулира множество въпроси. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се приеме, че Топлофикация София ЕАД е обработвала личните му данни без правно основание. Моли Топлофикация София ЕАД да бъде санкционирана, съгласно Регламент (ЕС) 2016/679. Моли да се дадат задължителни указания на КЗЛД по отношение на прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 по казуса. Съображения за уважаване на касационната жалба излага в съдебно заседание и в представени писмени бележки. Претендира разноски по представен списък. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Стоянов. Ответникът по касация Комисия за защита на личните данни оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Този ответник по касация се представлява от юрк. Асьова. Ответникът по касация Топлофикация София ЕАД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по искането за разноски на касационния жалбоподател. Този ответник се представлява от юрк. Ангелов. Ответникът по касация Термокомплект ООД не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание заявява, че счита, че възражението не го касае, не включва неща, на които трябва да отговаря. Възразява за прекомерност на разноските. Този ответник по касация се представлява от г-н Владимиров управител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение ППН-02-177/2018 от 02.07.2021 г. на КЗЛД, с което жалба рег. ППН-02-177/06.03.2018 г. подадена от Б. Авджиев срещу Топлофикация София ЕАД и Термокомплект ООД е оставена без уважение като неоснователна в разглежданата част. В решението на КЗЛД е посочено, че жалбата на г-н Авджиев е с предмет неправомерно обработване и неправомерно предоставяне на лични данни на жалбоподателя Б. Авджиев от Топлофикация София ЕАД на Термокомплект ООД. С оглед така определения предмет КЗЛД е постановила решението си. С обжалваното пред настоящата инстанция Решение 722/09.02.2022 г. на АССГ постановено по адм. дело 8173/2021 г. жалбата на Б. Авджиев срещу решението на КЗЛД е отхвърлена. Съдът е приел, че оспорваното пред него решение е законосъобразно. Налице е основание за обработване на личните данни на жалбоподателя както от Топлофикация София ЕАД, така и от Термокомплект ООД. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания. Обжалваното решение не е недопустимо. То е постановено от съд, функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната му власт. Решението е издадено в писмена форма и е подписано от съдията, който го е постановил. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. То е постановено по допустима жалба подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване административен акт. Решението е правилно, като е постановено при правилно прилагане на материалния закон, при липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (такива конкретно не се и сочат от касатора, поради което този му довод се явява бланкетен и предвид чл. 218 АПК съдът не дължи служебна проверка за допуснати такива нарушения) и обосновано. Доводите на касатора са свързани с неправилното, според него, приложение на материалния закон от страна на съда, които доводи се явяват неоснователни. Фактическите установявания на съда кореспондират на събраните по делото доказателства, като те не се оспорват от касационния жалбоподател. От изложеното от касационния жалбоподател в жалбата му и допълнителните молби може да се направи извод, че той оспорва факта, че има договорни отношения с Топлофикация София ЕАД, поради което тя неправилно обработва личните му данни, като му начислява сметки за топлинна енергия, която не е искал и не е ползвал. При правилно установени факти решаващият съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, които не следва да се преповтарят и към които настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилно съдът, с оглед влязлото в сила Определение 5444/19.07.2019 г. на АССГ постановено по адм. дело 2112/2019 г., е определил предмета на делото да бъде установено извършено ли е от Топлофикация София ЕАД нарушение при обработването на личните данни на г-н Авджиев без негово съгласие или друго правно основание за това, като съхранява същите и ги е разкрило и предало на трето лице Термокомплект ООД. С оглед определения предмет е направил правилен анализ на относимите разпоредби както на Регламент (ЕС) 2016/679, така и на Закона за енергетиката и Наредба Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че не е налице приетото от КЗЛД и потвърдено от съда основание за обработване на личните данни на Б. Авджиев, а именно, че личните му данни се обработват законосъобразно на основание чл. 6, т. 1, буква б и буква в от Регламент (ЕС) 2016/679. Обработването на личните данни на касационния жалбоподател е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данни е страна и че обработването е необходимо за изпълнението на законово задължение, което се прилага спрямо администратора. По делото е налична молба - декларация от 02.10.2009 г. от Б. Авджиев до Топлофикация София ЕАД за откриване на партида на адрес, на който живее, а и не се оспорва от жалбоподателя, че Топлофикация София ЕАД и Термокомплект ООД обслужват етажната собственост, в която се намират имоти на жалбоподателя. решение 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. 2/2016 г., ОСГК за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката (ЗЕ), които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. С Решение 5 от 22.04.2010 г. на КС по к. д. 15/2009 г. е отхвърлено искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г., последно изменение ДВ, бр. 82 от 2009 г.). В Решение на СЕС от 5 декември 2019 година по съединени дела С-708/17 и С-725/17 е посочено, че: 1) Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета ( Директива за нелоялни търговски практики"), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент; 2) Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Изложените в касационната жалба съображения относно понятието валидно облигационно отношение, същността на т. нар. сградна инсталация , нищожността на формулата по т. 6.6.1. от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), разяснения относно топлинната енергия отдадена от разпределителната мрежа на вътрешната отоплителна инсталация, относно технологичните разходи и тяхното отчитане са неотносими към предмета на спора и не следва да се обсъждат. По отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване. Настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 267, първи параграф, буква б от ДФЕС и чл. 629, ал. 3 от ГПК. В решението си по делото CILFIT от 6 октомври 1982 г. (283/81) СЕС дава тълкуване на разпоредбата на чл. 267, ал. 3 ДФЕС и приема, че задължението за отправяне на преюдициално запитване от национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, не е абсолютно. Според мотивите на цитираното решение, тази юрисдикция има право на преценка дали да отправи преюдициално запитване. Анализът на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, вр. с чл. 628 и чл. 629 от ГПК налага извода, че преюдициалното запитване следва да има за предмет било установяване валидността на вторичен акт на правото на ЕС, било тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване наличие или липса на противоречие на националното право с норми на правото на ЕС. Разпоредбите на правото на ЕС, чието тълкуване се иска, следва да са относими към конкретния правен спор, разглеждан от националната юрисдикция, като смисълът и значението им следва да пораждат неяснота относно тяхното правилно тълкуване. В случая формулираните от касационния жалбоподател множество въпроси, обособени най общо казано в три групи, не налагат отправянето на преюдициално запитване, защото поставените въпроси не са свързани с правилното решаване на спора. На въпроса дали собственик на имот в етажна собственост, която е присъединена към система за централно отопление е длъжен да участва в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват (на каквито твърдения се базира претенцията на жалбоподателя за незаконосъобразно обработване на личните му данни) е даден отговор с решение на СЕС, цитирано по-горе в настоящото решение. Това разрешение е съобразено в процесния казус. Съдът не ЕС не се произнася по съществото на националните правни спорове, за чието разрешаване е от значение правилното тълкуване на приложимите общностни разпоредби. Формулираните въпроси от касационния жалбоподател не сочат на конкретни разпоредби от Регламент 2016/679/ЕС и/или Директива 95/46/ЕО, за които да се твърди неяснота относно техния смисъл и значение. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода са спора следва да се присъди претендираното от ответниците по касация КЗЛД и Топлофикация София ЕАД юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя в размер на 100 лв. за всеки един от тях. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение