Решение № 10411 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6706/2015 г.

Решение № 10411 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6706/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Антон Любенов Богданов, ЕГН **********, срещу Решение № 2985 от 18.03.2015 г., постановено по адм. дело № 11785/2014 г. по описа на Върховен административен съд. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Райкова, пледира за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът като първата инстанция е отхвърлил жалбата на Антон Любенов Богданов, ЕГН ********** срещу мълчалив отказ на Министъра на вътрешните работи по заявление вх. 11069/09.06.2014 г. за прекратяване на служебното му правоотношение по реда на ЗМВР, отм./, като неоснователна. За да постанови този резултат, тричленен състав на Върховен административен съд е приел за установено, че със заявление от вх. № 11069 от 09.06.2014 г. Антон Любенов Богданов, главен инспектор в Сектор "Интегриране на спасителната дейност" към Отдел "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към Министерство на вътрешните работи е поискал да бъде прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР - по собствено желание, считано от 09.07.2014 г. Приел е още, че със Заповед № 8121К-820/24.06.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, издадена на осн. чл. 230, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР е разпоредено образуването на дисциплинарно производство по чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР срещу Антон Любенов Богданов, за това, че на 06.06.2014 г., в 20.30 часа в гр. София, кв. Горна баня, е управлявал личния си автомобил след употреба на 2,4 промила (установени с химическа експертиза) алкохол, като преди това е отказал на контролните органи да бъде тестван с техническо средство алкотест "Дрегер". За изписаното и вменено със Заповед № 8121К-1929/19.09.2014 г. на Министъра на вътрешните работи тежко дисциплинарно нарушение, на Богданов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". При тази фактическа установеност, съдът е направил извод за законосъобразност на мълчаливия отказ на Министъра на вътрешните работи да се произнесе по заявление вх. 11069/09.06.2014 г. за прекратяване на служебното му правоотношение на Богданов по реда на ЗМВР, отм./. Прието е също, че в срока за произнасяне на органа по заявлението, срещу Богданов е образувано дисциплинарно производство, а съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 8 ЗМВР (отм.), служебното правоотношение не може да бъде прекратено в случаите по т. 4, при образувано на дисциплинарно производство по чл. 230, ал. 1. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява "по собствено желание". Според чл. 247, ал. 2 ЗМВР заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на това основание се издава в едномесечния срок по чл. 247, ал. 1 ЗМВР. Служебното правоотношение се прекратява, считано от датата на връчване на заповедта, освен в изрично посочените в закона случаи, сред които не попада този по чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР (чл. 249, ал. 2 от с. з.). Настоящият съдебен състав приема, че срокът по чл. 247, ал. 2 ЗМВР е инструктивен и той е от значение само за възникване на възможността за обжалване на правните действия или бездействия на административния орган по реда на АПК. Основното в случая е, че в срока за произнасяне от органа по назначаването по заявлението на жалбоподателя /09.06.2014 г. -09.07.2014 г./, срещу служителя е било образувано дисциплинарно производство /със заповед от 24.06.2014 г./. При това положение, министърът е съобразил резултата от проверката. В правомощията на органа по назначаването е при наличие на осъществени различни хипотези за прекратяване на служебното правоотношение, да прецени на кое основание да го извърши. Неоснователно е възражението на касатора, че оспореният отказ е незаконосъобразен, тъй като към настоящия момент са отпаднали всички фактически основания за откриване на дисциплинарното производство и налагането на дисциплинарно наказание срещу Богданов. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Висящността на производството срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание /адм. д. № 13538/2014 г. по описа на ВАС/, както и Постановлението от 18.11.2014 г. на районен прокурор при Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство срещу Богданов за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/ са ирелевантни спрямо основанията за отказ да се прекрати служебното правоотношение на Богданов по заявлението вх. 11069/09.06.2014 г. по реда на чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР (отм.). В срока за произнасяне по чл. 247 ЗМВР (отм.) в правомощията на органа по назначаване е била преценката на кое основание да се прекрати служебното правоотношение на Богданов. Предвид образуваното в срока за произнасяне на органа дисциплинарно производство срещу Богданов, органът е съобразил и разпоредбата на чл. 245, ал. 8 ЗМВР (отм.), съгласно която служебното правоотношение не може да бъде прекратено в случаите по ал. 1, т. 2, 4, 13, 14 и 15 при образувано дисциплинарно производство по чл. 230, ал. 1. По изложените съображения решението на съда, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията за присъждане на понесените по делото разноски от ответника по касационната жалба следва да се уважи. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд