Решение № 12342 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1614/2012 г.

Решение № 12342 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1614/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството, по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. З от ДОПК, е образувано по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, чрез пълномощника му юрк. Т. Иванова, срещу решение № 2909 от 7.12.2011 г., постановено по адм. дело № 1923/2011 г. от Административен съд Варна. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна. Ответната страна - "ГОСПОДИНОВ" ООД, в писмени бележки подробно мотивира становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че оспореното решение е неправилно и затова следва да бъде отменено със законните последици. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С процесното решение е прогласена нищожността на АУПДВ № 01-2600/3513 от 12.04.2011 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с адресат "ГОСПОДИНОВ" ООД гр. Бяла и е изпратил делото, като преписка на изпълнителния директор на ДФЗ - РА за ново произнасяне, при съобразяване с указанията на съда за приложение на материалния закон. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че обжалваният административен акт е издаден при липса на материална компетентност на административния орган, тъй като към момента на издаване на заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. не е налице законова възможност за делегация на правомощия към заместник изпълнителния директор от страна на изпълнителния директор, различни от тези, свързани с вземане на решение и/или сключване на договори за финансово подпомагане. При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Спазването на правилата за компетентност на административния орган, издател на индивидуалния административен акт, е изискване за неговата законосъобразност предвид чл. 146, т. 1 от АПК. Правната последица от неспазване на компетентността е нищожността на издадения административен акт (ТР № 2/1991 г. на ОСГК на ВС на РБ). Административният съд е сезиран с жалба против АУПДВ № 01-2600/3513 от 12.04.2011 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, към който момент действа Устройствен правилник (УП) на ДФЗ с редакция в ДВ, бр. 90 от 16.11.2010 г. С чл. 18 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и УП са посочени два органа на управление на фонда: Управителен съвет и Изпълнителен директор. В чл. 6, ал. 2 от УП и чл. 19 от ЗПЗП са определени по два начина правомощията на управителния съвет: конкретно, изрично и бланкетно. По отношение на заместник изпълнителните директори и съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2 от УП Управителният съвет само определя техния брой и ги избира. По отношение на изпълнителния директор, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 6 от УП, Управителният съвет предоставя и определя правомощията му по вземане на решения за сключване на договори за предоставяне на държавни помощи, които определени правомощия, на основание чл. 11, ал. 1 от УП, изпълнителният директор може да делегира на заместниците си. Управителния съвет има право да взема решения по всички въпроси, свързани с дейността на фонда, но само ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че е необходимо - чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП и чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП. Следователно, извън правомощията му, очертани с Устройствения правилник и закона, Управителният съвет е взел протоколно решение № 17 от 7.04.2011 г., с което е възложил на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ", да издава и подписва актовете за установяване на публично държавно вземане, като по този начин е определил материална компетентност на административен орган, без да е овластен затова с нормативен акт - ЗПЗП или УП, одобрен с Постановление на Министерския съвет. Със заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник изпълнителния директор Свилен Борисов Костов да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания, като по този начин е прехвърлил свое правомощие, принадлежащо му предвид управленските функции, които са му възложени с чл. 11, ал. 1, т. 4, чл. 20, чл. 20а, ал. 1, чл. 27, ал. З и 4 от ЗПЗП, чл. 166, ал. 2 от ДОПК и чл. 10, ал. 1, т. 2 и 16 от УП. Компетентност, придобита по първичен или по вторичен способ, може да бъде делегирана само ако нормативен акт предвижда такава възможност. Но предоставена от нормативен акт компетентност не може да се преотстъпва, освен по изключение, изрично предвидено в нормативен акт. Издаването на утежняващ адресата административен акт от административен орган, придобил незаконосъобразно своята компетентност, има за правна последица нищожност на издадения акт. Към момента на издаване на процесния АУПДВ-12.04.2011 г. - не е предвидена възможност нито със закон, нито с подзаконов нормативен акт изпълнителният директор на ДФЗ (като Разплащателна агенция) да може да делегира на заместниците си издаването и подписването на АУПДВ. Едва с изменението на Устройствения правилник на ДФЗ, обн., ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г. и чл. 11, ал. 2 (нова), изпълнителният директор вече може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС, на заместник изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. Предвид изложеното, правните изводи на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения административен акт са правилни. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение