Решение № 9793 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадена чрез процесуален представител, срещу решение 14201/24.04.2025г., постановено по адм. дело 2410/2025г., на Административен съд София град, в частта в която е отменено решение 1450/10.02.2025г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, в частта в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на А. А. Н., гражданин на Сирия. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно съдът е ценил доказателствата по делото, като се е позовал на изготвени от ДАБ справки неактуални към датата на обявяване на делото за решаване по същество на спора. Сочи нови справки от които се установява омиротворяване на обстановката в Сирия, като и, че не се установява наличието на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице, поради което не е налице и предпоставката за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По подробно изложени доводи в касационната жалба се моли за отмяна на решението на АССГ в оспорваната му част и за отхвърляне жалбата на сирийския гражданин в тази и част. Ответната страна А. А. Н., оспорва касационната жалба, чрез процесуален представител, в подаден писмен отговор. Счита, че решението на АССГ в отменителната му част е правилно, поради наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на сирийския гражданин и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване в настоящото касационно производство е решение 14201/24.04.2025г., постановено по адм. дело 2410/2025г., на Административен съд София град, в частта в която е отменено решение 1450/10.02.2025г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, в частта в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на А. А. Н., гражданин на Сирия и преписката е върната на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне съгласно указанията на съда. Решаващият съд е приел, че по отношение на касационния ответник не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ, като в тази част съдебния акт е влязъл в сила. Относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на лицето, решаващият съд е направил тълкувание на чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ и чл. 15 от Директива 201/95/ЕС относно стандартите за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство, като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. За да отмени административния акт в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че представените от страна на ДАБ справки не отразяват актуалната информация относно Сирия, поради непрекъснато променящата се обстановка там. Според съда тези справки не съдържат информация от която по категоричен начин да се приеме липсата на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. За да постанови своя акт в тази му част на оспореното решение на административния орган АССГ е извършил служебна проверка на интернет страницата на АУЕС, като са налице данни от месец април 2025г., като е приел, че тази информация е надеждна и безпристрастна. Въз основа на тази информация съдът е приел, че в провинция Алепо , към настоящия момент на постановяване на съдебния акт, безразборното насилие е достигнало толкова високи нива, че има сериозни основания да се приеме, че цивилно лице, върнато в тази част на страната, да бъде изправено пред реален риск да бъде подложено на сериозна заплаха, по смисъла на чл. 15, бук. в от Квалификационната директива. В подкрепа на горното АССГ посочва и представеното по делото становище на ВКБООН, в което е отбелязано, че Сирия продължава да е засегната от нападения и насилие в някои части на страната, от мащабна хуманитарна криза и опустошена икономика. Не на последно място АССГ се е позовал и на решение на СЕС по дело С-406/22, в което е прието, че не се допуска възможност трета страна да бъде определена като сигурна страна на произход, когато някои части от територията й не отговарят на материалноправните условия за това определяне. С оглед на това тълкуване първоинстнационния съд е приел, че дори някои части от Сирия да се определят като сигурни, връщането на търсещ закрила, в тези части, не може да бъде осъществено, защото в други части на страната, съществува заплаха живота на цивилното население, поради продължаващи военни конфликти. Предвид горното АССГ е отменил оспореното решение на Председателя на ДАБ в частта в която е отказан хуманитарен статут и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението в обжалваната му част е неправилно. Спорът между страните се свежда до това налице ли са предпоставки за предоставяне хуманитарен статут на кандидата съобразно чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Неправилно съдът е обосновал своите правни изводи в частта за предоставяне на хуманитарен статут на доказателства събрани не по предвидения ред предвиден в ГПК. Съдът не е следвало да дава вяра само и единствено на събраните, макар и по служебен ред, писмени справки от интернет сайт, а е следвало, при съмнение относно данните съдържащи се в представените от страна на ДАБ на справки за положението в Сирия, да изиска представянето на нови актуални такива. Представените по делото справки са официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и тяхното оборване следва да е със събрани чрез допустими по закона доказателства. Позоваването на събрана информация от интернет страници не оборва констатациите и данните в представените официални писмени документи от страна на ДАБ и неправилно съдът е изградил своята правна хипотеза върху недопустими доказателства. Касаторът обосновано поддържа, че нововъзникналите обстоятелства по отношение на ситуацията в Сирийската арабска република след постановяване на процесното решение на председателя на ДАБ по същество не представляват юридически факти, годни да обусловят необходимостта от извършване на нова преценка на молбата за закрила в частта досежно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. От представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие, което следва да бъде взето предвид при формиране на волята на административния орган. От съвкупните данни, които се съдържат в информационните източници, се формира заключение, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е бил свален от власт, след падането на режима, политическата и икономическата ситуация в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. В представената пред касационната инстанция справка МД-02-398/21.07.2025г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата към 26.06.2025г., считано от 08.12.2024г., около 628 029 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. С това общият брой на сирийските граждани, завърнали се в Сирия от началото на 2024г., става 988 869 души, като този брой е изчислен въз основа на триангулацията на данни от Сирия, Турция, Ливан, Йордания, Ирак, Египет и други държави. По отношение на вътрешното разселване, според данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26.06.2025г. /считано от 08.12.2024г./ 1 513 861 вътрешно разселени лица са се върнали по домовете си. Между 18 и 24 юни 2025г. ВКБООН продължава да улеснява доброволното, безопасно и достойно завръщане на сирийските граждани в техните родни райони, предоставяйки транспорта помощ, помощ на ключови гранично-пропусквателни пунктове. Предвид посоченото по-горе следва да се приеме, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не са налице такива за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Необосновано е приетото от АССГ наличие на предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, бук. "в" от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз в неговото решение по дело С-465/2007г. В допълнение по делото не се установяват елементи от личното положение на кандидата за закрила, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила, както е приел административният орган. Не са налице данни А. Н. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия. Не е членувал в политическа партия или организация, не е осъждан от редовната власт в държавата си на произход и не е имал проблеми с режима. От лицето не се твърди и не се доказва да е застрашен от предвидените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ посегателства, включително той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства. Предвид обстоятелствата от неговата бежанска история следва да се възприеме становището на касатора, че чужденецът не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване или поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му. Настоящият състав приема, че по делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в чл. 33, § 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951г., и възприет и в действащия в Република България Закон за бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отбележи, че преценката за спазване на посочения принцип ще следва да бъде извършена и при връщане на лицето в страната на произход, въз основа на актуалната информация към вземане на такова решение. Въз основа на изложеното, като е приел решението на председателя на ДАБ при МС в частта относно отказания на кандидата за закрила хуманитарен статут за незаконосъобразно и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган, административният съд е постановил неправилно решение в посочената част и същото следва да се отмени, като се постанови друго с отхвърляне на жалбата на А. Н. срещу акта в съответната част. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение