Решение № 138 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3764/2021 г.

Решение № 138 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3764/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Разглежда се касационна жалба на Я. Н. Я., представляван от адв М. К. срещу решение № 416 от 22.04.2021 г. по в. гр. дело № 2189/2020 г. на Софийски апелативен съд, допълнено с решение № 803 от 08.07.2021 г., с което решение в една част е отменено решение № 1135 от 11.02.2020 г. по гр. д. № 13306/2007 г. на Софийски градски съд и за разликата над присъденото на основание чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ обезщетение от 2 000 лева за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 321а, ал. 2, т. 1, вр ал. 1, във вр. чл. чл. 26, ал. 1 от НК, въззивния съд е отхвърлил иска на Я. Н. Я. до присъдения на първа инстанция размер от 7 000 лева, а по отношение на отхвърлянето му до пълния предявен размер от 50 000 лева е потвърдил първоинстанционното решение. Претендираната лихва върху обезщетението е присъдена за период след 16.10.2014 г., до завеждането на исковата молба, тъй като по отношение на лихвата с оглед момента от който е дължима, е уважено възражение за изтекла давност. Въззивният съд е приел за установена фактическа обстановка, обуславяща отговорност на държавата за веди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, досъдебното производство по което е било прекратено с постановление на ОП-К. от 03.12.2010 г., след което възобновено с постановление от 11.07.2011 г. на Апелативна прокуратура - П. и повторно прекратено на 25.10.2012 г. Прокуратурата е процесуален субституент на държавата в исковото производство. Ищецът е бил задължан на 27.05.2010 г. за участие в група, извършваща незаконна охранителна дейност, на 28.05.2010 г. е привлечен е като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 321а, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК, което не е тежко наказуемо. Задържан е бил, за 24 часа, 72 часа и под стража като мярка за неотклонение, заменена с "домашен арест" на 13.07.2010 г., която марка е изпълнявана до 03.12.2010 г. Първата мярка е изпълнявана 48 дни, а по-леката – "домашен арест", е търпяна 112 дни. Наказателното преследване е било предмет на медийни публикации, но според въззивния съд името на ищеца не е било посочено по начин който да идентифицира неговата личност в обществото, за разлика посочването на от други обвиняеми Наказателното преследване при него се е осъществило само в досъдебна фаза, обвинението е само за едно престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и вредите са обичайните за всяко едно незаконно преследване, което не е довело до трайни и необратими последици за физическото и психическо здраве. Затова въззивният съд е приел, че общественият критерий за справедливост се удовлетворява с присъждане на обезщетение от 2000 лв. В касационната жалба се изтъква незаконосъобразност при прилагането на чл. 52 ЗЗД, необоснованост и съществено процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК. Съдът не е обосновал как е съобразил обстоятелствата, които е изтъкнал поради значението им за определяне на обезщетението по справедливост съгласно т. ІІ ППВС № 4/1968 г., а други указани обстоятелства изобщо не е обсъдил: възраст, семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, чисто съдебно минало на ищеца, който е дългогодишен служител на МВР, също така медийна публичност на акцията, гръмкото й название дадено от разследващите, показност на ареста и непропорционалност на репресията предвид продължителното задължане под стража и последващ домашен арест, като мярка за неотклонение. Отговор от Прокуратурата на РБ не е постъпил. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита определеното от въззивния съд обезщетение за съответно на претърпените вреди. С определение № 290 от 14.04.2022 г настоящият състав на ІІІ г. о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса за прилагане критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и задължението на въззивният съд да обсъди всички обстоятелства, които го обуславят. По въпроса е формирана съдебна практика на ВКС, включително със задължителен за съдилищата характер ППВС № 4/1968 г., която следва да намери приложение и по настоящия правен спор. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, а в мотивите си съдът следва да посочи конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Както е указано в ППВС № 4/1968 г. и формираната практика на ВКС, съгласно реш. № 350 от 2011 г. по гр. д. № 1382/2010 ІV г. о, реш. № 70 от 2012 г. по гр. д № 748/2011 г. ІІІ г. о, реш. № 158 от 2012 г. по гр. д № 708/2011 г. ІV г. о, решение № 59 от 2016 г. по гр. д № 3340/2015 г. ІІІ г. о, реш. № 215/2014 г. по гр. д № 1287/2014 г. на ІІІ г. о, реш. № 182/2016 г. по гр. д № 1331/2016 г. ІІІ г. о, реш. № 18/2014 г. по гр. д № 2721/2013 г. на Четвърто г. о реш. № 267/2014 г. по гр. д № 820/2012 г. на Четвърто г. о, реш. по гр. д № 1510/2019 г. на Трето г. о въззивният съд следва да обоснова критерия на чл. 52 ЗЗД не абстрактно, а въз основа на конкретните обстоятелства, които собствено преценява като решаващ съд. Решаващият мотив на съда по прилагане на чл. 52 ЗЗД следва да е израз на конкретна преценка на относимите обстоятелства като тежестта и характера на повдигнатото обвинение, колко на брой и какви обвинения са предявени, но и с какви принудителни мерки и ограничения са били съпроводени, как са се отразили те на личността. От значение е не само размера и вида на наказанието в съответния състав на нормата по повдигнатото обвинение, но и съдържанието на обвинителната теза, нейния обществен отзвук и действията на разследващите органи при упражнената в конкретния случай процесуална принуда по вид, характер и въздействие, особено за случаи, при които акцията срещу обвиняемия по задържането му е показна и е привлякла обществено внимание. Обществото е чувствително към разкриването на определени престъпления, сред които и тези засягащи вътрешния ред и сигурността на гражданите. При лица, ангажирани с опазване на реда и законността като сфера на дейност при завишени обществени изисквания и личната мотивация, при повдигнато обвинение свързано с уличаването им като организирана престъпна група създадена с користна цел и за извършване на престъпления, при публично дискредитиране на уличените с извършване на показен арест от разследващите органи, отразен в средствата за масова информация заедно с лансирана от представители на обвинението теза за висока обществена опасност на деянията им, връзката на тези факти с наказателното преследване е предпоставка да се преценят конкретно и обезщетят съответно накърнените морални ценности от злепоставящото въздействие на незаконното обвинение върху личността. Преценява се както накърнената репутация, така и степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната и професионалната реализация на лицето, отчита се каква е била същата преди, по време и след приключване на наказателното производство. По касационната жалба. Обжалваното въззивно решение е в противоречие с гореизложеното по поставения правен въпрос. В решаващите съображения на въззивният съд за справедлив размер на обезщетението не са обсъдени всички обстоятелства, изтъкнати от защитата, установени по делото и същевременно от значение за вредите и размера на обезщетението. Ищецът има дългогодишна кариера в системата на МВР на различни длъжности в [населено място] и [населено място], които е изпълнявал съвестно и с убеждение, че брани реда и закона. Имал авторитет сред колегите, както сочат ангажираните гласни доказателства. На 27.05.2010 г., към който момент Я. е напуснал системата на МВР упражнявайки право на по-ранно пенсиониране, в кафене в центъра на града в който работи и живее, в показна акция на ГДБОП, част от специализирана операция "Мутрите 2" пред очите на приятели и съграждани, ищецът е проснат на земята заедно с други лица, след което задържан. Акцията е заснета и широко отразена в медиите, афиширана от пресцентъра на МВР и от разследващите като разбиване на организирана престъпна група за извършване на тежки престъпления. Извършен е личен обиск, както и претърсване и изземване в жилището му. С постановление от 28.05.2010 г. по д. п. № 2/2010 г. ищецът Я. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321а, ал. 1 вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК за това, че при условията на продължавано престъпление за периода 25.07.2009 г. – 13.12.2009 г. в [населено място], участвал в група извършвала частна охранителна дейност [населено място], без да имат право на това и без лиценз по Закона за частната охранителна дейност, която група с внушаването на страх със закани, извличала облаги от тази дейност. Освен посочените в решението на въззивния съд обстоятелства, свързани с продължителността на наложената мярка за неотклонение "задължане под стража", без да е преценен в решаваща степен последващо наложения "домашен арест", конкретно следва да бъде изтъкнато във връзка с размера на обезщетението, че осъществяването на задържането и разгласяването на обвиненията от разследващите пред медиите, че бивши на настоящи полицаи участват в организирана престъпна група за изнудване, станала известна чрез медийни публикации като "групата на Златето", значително е компроментирало ищеца в социалната и професионална среда, в която е бил уважаван и успешно интегриран до този момент, както и пред обществеността в [населено място], както се установява от показанията на изслушаните свидетели по делото. Макар в редица статии ищецът да посочван само с лично име, или с инициали, задържането му е извършено публично, в центъра на града. Извършено е от колеги които ищецът е познавал и с които е работел, станало е достояние е всички колеги и приятели с които ищецът е общувал, като репутационните вреди за него за значителни, предвид че е привлечено общественото внимание по начин, който ги идентифицира и силно го злепоставя. Ищецът, тогава на 40 години и вече освободен по собствено желание от длъжност в системата на МВР, не е увреден физически или психически след преживяното, но следва да се оцени съответно и обезщети справедливо накърненото добро име и достойнство, сринатата професионална репутация която е градена с години, изпитаното огорчение от унижението да бъде задържан под стража, да бъде окован с белезници докато претърсват дома му в присъствие на близките му и да вижда своите колеги и приятели от другата страна на решетките цели 48 дни, както и в не по- малка степен това, че при огласените и поддържани в хода на обвинението внушения репутацията му на дългогодишен честен и всеотдаен полицейски служител е срината. Задържането на ищеца е станало при публична акция, станала широко медийно известна с гръмко название, дадено от органите на МВР, при съдържащо се в изявления на разследващи органи пред медиите съществено негативно внушение за личността на ищеца. За периода от задържането до прекратяване на наказателното преследване, следва да се прибавят и притесненията от развоя на обвиненията, макар по-съществената неимуществена вреда при ищеца да е от друго естество. Следва да се добави, че мярката "домашен арест" е търпяна от Я. за продължителен период и била е отменена при първото прекратяване на наказателното производство, което допълнително е нагнетило и засилило изолацията му, в резултата на което и начинът на живот при ищеца установено и трайно се е променил в негативна насока. При конкретната степен на засягане на моралните ценности и неимуществени права, предвид факта при какви обстоятелства и в какво е бил обвинен ищеца, съответно какви по вид и характер мерки за процесуална принуда е понесъл и за какъв период от време, въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като без да изложи конкретни и относими към фактите съображения, е определил занижено по размер обезщетение в нарушение на обществения критерии за справедливост. Обвинението не е тежко наказуемо при така поддържаната от следствието наказателно-правна квалификация, но е упражнена непропорционална процесуална репресия и мерки от разследващите, афиширали разбиване на организирана престъпна група (О.), в която участват бивши и настоящи полицаи. Резултатът от разследването - не само по отношение на ищеца, но и по отношение на други уличени лица в същото наказателна производствто, сочи несъстоятелност на шумно разгласените обвинения, законният повод за които остава съмнителен, но вън от съмнение остава ефектът на публично дискредитиране на уличените лица като опасни престъпници. Негативният ефект на незаконното обвинение при ищеца е понесен след като вече е напуснал системата на МВР, но при една все още активна от гледище на възможности за трудова и професионална реализация възраст. Заявените с иска вреди, освен от понесените мерки за процесуална принуда, се изразяват в злепоставянето, огорчението и унижението, които ищецът е изпитал. Предвид отражението на обвинението върху личността и обкръжението му при установените в конкретна степен обстоятелства по делото, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, според настоящата инстнация, възлиза на 10 000 лева. Този размер удовлетворява най-пълно общественият критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено – икономически условия на живот и с оглед конкретните обстоятелства по делото, репарира вредите. Действително, при определени професии, за които очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите са завишени, незаконното обвинение има по-силно негативно отражение върху неимуществената сфера, но това не подкрепя довод за присъждане на еднакви по размер обезщетения на всички обвиняеми по едно прекратеното досъдебно производство. За репариране на вредите, понесени от друг обвиняем по процесното досъдебно производство ДП № 2/2010 г на О. К., с влязло в сила решение от 20.06.2018 г на АС -Пловдив е присъдено по-високо обезщетение при отчитане на обстоятелството, че задържането на лицето под стража е за по-продължителен период, същият е бил е отстранен от работа като служител на МВР (началник на полицейски участък) и по отношение на него е било предявено включително обвинение в извършване на престъпление по чл. 294, ал. 4 във вр ал. 1 НК, което е по- тежко наказуемо. За всеки отделен случай се преценява действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери на живот на обвиняемия, дискредитирането на личността и засягането на авторитета, преценява се и в каква степен обвинението е попречило на професионалната реализация и кариерното развитие, като конкретната преценка на обстоятелствата в случая не обосновават размера, претендиран с иска. Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението, решението на Софийски апелативен съд в една част следва да се отмени и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да се уважи разликата над сумата 2000 лева до размера на сумата 10 000 лева, със законните последици. Лихва върху обезщетението се дължи от момента на прекратяване на наказателното преследване, в случая от датата 25.10.2012 г, както правилно са приели съдилищата. След като исковата молба е предявена на 17.10.2017 г, а ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност в частта по претенцията за лихви до датата 16.10.2014 г, възражението правилно е уважено от съдилищата. Съгласно чл. 111 б. "в" ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с кратка тригодишна давност. При обезщетения като претендираното, лихва се дължи и без покана, като при уредбата на погасителната давност законът не прави разлика дали лихвоносното вземане е с договорен или извъндоговорен характер. Искът на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да се уважи за още 8 000 лева. Разликата следва да се присъди от Върховен касационен съд. В останалата част въззивното решение следва да се потвърди. На ищеца следва да се присъдят разноски съобразно изхода на делото. Разноски са поискани включително в касационната жалба, за касационната инстанция. Установените разноски са за държавна такса, като ответникът следва да бъде осъден съгл чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ за заплати 40 лв разноски за всички инстанции. Касаторът не е установил разноски за адвокатска защита по делото, нито пълномощникът му адв. К. е изтъкнала на кого и на какво основание да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІг. о.