Решение № 5589 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10204/2008 г.

Решение № 5589 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10204/2008 г., V о., докладчик председателят Стефка Стоева Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Тошко Драганов Илиев срещу заповед № ЧР-02-29/15.07.2008 г. на министъра на извънредните ситуации, с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и срещу заповед № ЧР-01-936/15.07.2008 г. на същия министър, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В жалбата се поддържат оплаквания, че административните актове са незаконосъобразни поради неспазване на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби - основания за отмяна по чл. 146, т. т. 3 и 4 АПК, а алтернативно се прави довод, че наложеното дисциплинарно наказание е несъразмерно с оглед тежестта на нарушението. Ответникът - министърът на извънредните ситуации, моли жалбата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доказателствата по делото и извърши служебна проверка за действителността и законосъобразността на оспорените административни актове, намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Установява се от данните по делото, че със заповед № ЧР-02-29/15.07.2008 г. министърът на извънредните ситуации е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение" за виновно нарушение на служебните задължения по т. т. 5.4 и 5.5 от длъжностната характеристика, които се изразяват съответно в това да осигурява събирането и обмена на информация от дежурната смяна в "Ситуационен център" на Министерството на извънредните ситуации в процеса на управление при кризи и да "осигурява непрекъснато наблюдение, анализ и оценка на конкретната обстановка". Описаното в заповедта деяние, за което е наложено дисциплинарното наказание се състои в това, че по време на дежурство на 21.05.2008 г. в сектор "Ситуационен център", отдел "Управление при кризи" на Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" държавният служител е получил информация за градушка по електронната поща в 17.20 часа от директора на териториалната дирекция "Гражданска защита", област Русе, което съобщение не е вписал в дневника за получената и предадена информация и предприетите мерки от длъжностните лица, а едва в 19.10 часа е отразил вече второ съобщение за същото събитие, получено по електронната поща в 19.47 часа. Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че деянието съставлява виновно нарушение на чл. 21, ал. 1 и 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), съгласно който държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация, както и в съответствие с предписанията на длъжностната характеристика. Като основание за налагане на дисциплинарното наказание са посочени и чл. 2, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 и 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и т. т. 3.3, 3.4 и 3.5 от Етичния кодекс на служителя от Министерството на извънредните ситуации. Въз основа на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" служебното правоотношение на жалбоподателя е едностранно прекратено със заповед № ЧР-01-936/15.07.2008 г. на министъра на извънредните ситуации на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл, считано от 16.07.2008 г. Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна. Установеният със заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение фактически състав на дисциплинарното нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл "неизпълнение на служебните задължения" се доказва от данните по административната преписка. От назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че относно появата на градушка в област Русе на 21.05.2008 г. от 07.30 до 19.30 часа за времето на дежурството на жалбоподателя са постъпили две съобщения в служебната електронна поща - в 17.25 и 19.47 часа (последното всъщност постъпило след края на дежурството). Те съгласно заключението на вещото лице са постъпили на работното място на жалбоподателя чрез ведомствената електронна система "Eventis" съответно в 18.09 часа и 19.56 часа. В дневника за получената и предадена информация и предприетите мерки от длъжностните лица служителят е вписал само едно съобщение с час 19.10. От показанията на свидетеля Димитър Димитров, който е бил дежурен в "Информационно аналитичния център" на Главна дирекция "Национална служба Гражданска защита" и чиито служебни задължения са да разпечата съобщението на хартиен носител и да го препрати по ведомствената поща на жалбоподателя се установява, че информационният специалист е сторил това след 18.00 часа и то само относно едно съобщение, без да е изяснен точният час, в който съобщението е предадено на жалбоподателя. Ответникът не оспорва, че държавният служител по време на дежурството след 19.00 часа е провел телефонен разговор с министъра на извънредните ситуации, в хода на който го е уведомил за обстановката в област Русе. Неточното посочване при формулирането на обстоятелствата на извършване на нарушението, а именно че жалбоподателят е премълчал първото и единствено съобщение, което е получил по време на дежурството, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение не е незаконосъобразна на това основание. Установява се от данните по делото, че жалбоподателят е отразил със съществено закъснение повече от един час съобщението за градушка, до което е имал достъп още в 18.09 часа чрез електронната система на министерството. По силата на заповед № РД-01-20/08.02.2008 г. на главния директор на Главна дирекция "Национална служба Гражданска защита" всеки служител от дирекцията е задължен да проверява своевременно служебната си поща, на която се получават документите от автоматизираната деловодна система "Eventis R 7". Непознаването на заповедта от жалбоподателя не го освобождава от изпълнение на служебните задължения, възложени с нея. Още повече, че незабавното отразяване на събитието в дневника и уведомяването на съответните длъжностни лица с оглед предприемане на мерки за справяне със ситуацията следва пряко задълженията по длъжностна характеристика за събиране и обмен на информация и осигуряване на непрекъснато наблюдение на ситуацията в страната, които жалбоподателят чрез бездействието си е нарушил. Предвид горното следва да се приеме, че фактическото основание за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" е налице, макар неточно определено като премълчаване. Същественото закъснение при изпълнение на задължението за отразяване на събитието и уведомяване на компетентните лица от администрацията с оглед управлението на извънредни ситуации се характеризира като тежко дисциплинарно нарушение, поради което доводът за несъразмерност на наказанието е неоснователен. Навременното изпълнение на функциите на служителите от гражданска защита имат пряко отражение върху охраняването на живота и здравето на гражданите, както и опазване на държавно и частно имущество, поради което стриктното спазване на техните задължения е от значим обществен интерес и предвид естеството на службата изискванията към тях са завишени. Макар задължението на държавния служител за вписване на съобщенията в дневника да не произтича от нормативен акт, вътрешнослужебна инструкция или заповед, то следва от установената практика на работа в конкретната администрация и има значение за изпълнението, отчетността и контрола на служебните задължения и настъпилите извънредни ситуации в страната. Има данни по делото, че дневникът се води по устно разпореждане на ръководството на главната дирекция. Следователно това задължение е надлежно възникнало и незабавното му изпълнение от жалбоподателя е дължимо. При така установената фактическа обстановка, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се явява издадена на приложимото правно основание по чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Държавният служител е извършил нарушението по чл. 89, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 21, ал. 2 ЗДСл, а именно неизпълнение на служебните задължения по длъжностна характеристика. С оглед направеното искане от министъра на извънредните ситуации за присъждане на разноски по делото и предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Тошко Драганов Илиев следва да бъде осъден да заплати на Министерството на извънредните ситуации разноски по делото в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто АПК, Върховният административен съд, пето отделение,