Решение № 826 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6246/2013 г.

Решение № 826 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6246/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационната жалба на "В и М" ООД, ЕИК 103220223, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Мир", бл. 1, вх. Г, ет. 4, ап. 57, представлявано от управителя Полина Стоянова Момчева, против решение № 370 от 19.02.2013 г., постановено по адм. дело № 3076/2012 г. на Административен съд гр. Варна, първо отделение, 27 състав. В касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора и се релевират касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната на оспореното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове до пълния размер на претендираното обезщетение за вреди. Претендират се разноски. В съдебно заседание, касторът не се представлява. Ответникът - Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуалния представител, юрисконсулт Йордан Йорданов, с възражение по касационната жалба 19.04.2013 г. я оспорва, като неоснователна. Твърди, че се касае за гражданско-правно правоотношение и въпросът следва да бъде разрешен по реда на ГПК. Претендира разноски. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и като такава да бъде отхвърлена, съдебното решение, като законосъобразно и правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане предявеният от дружеството-касатор против НЗОК иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи за аптека № 03159, находяща се в с. Аксаково за периода от 01.02.2008 г. до 13.11.2008 г., за сумата 2966,35 лв. главница и 1430,71 лв. мораторна лихва за периода от 15.02.2005 г. до завеждането на исковата молба и законната лихва от датата на завеждането на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като недопустим и е прекратил производството в тази му част. Оставил е без разглеждане предявения от дружеството-касатор иск, против НЗОК с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи за аптека № 033212 в размер на 8306,04 лв. за периода от 01.02.2008 г. до 10.04.2009 г. и за аптека № 030001 в размер на 10893,45 лв. за същия период в едно с мораторната лихва от 15.02.2005 до завеждането на исковата молба и законната лихва до окончателното изплащане на сумата, като недопустим и е прекратил производството по делото в тази му част. Отхвърлил е предявения от същото дружество иск, против НЗОК, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи за аптеки с № 032123 в размер на 2294,93 лв. и аптека № 03001 в размер на 1813,70 лв., за периода от 11.04.2009 г. до 31.05.2009 г., в едно с мораторната лихва за периода от 15.02.2005 г. до завеждането на исковата молба и законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е касатора да заплати направените по делото разноски. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че между страните по делото са сключени договори за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, за всяка една от аптеките поотделно, включващи клауза за изпълнителя да предоставя 8% отстъпка от пределната цена за НЗОК на лекарствените продукти, отпуснати и отчетени в съответствие със списъците на НЗОК, разпределена пропорционално между здравно осигуреното лице и НЗОК. Максималните стойности са посочени в лекарствения списък на НЗОК - аптечна версия, приложение № 1 към договора - Указание за работа с лекарствения списък на НЗОК и лекарствен списък на НЗОК аптечна версия. На 10.01.2008 г. директорът на НЗОК е издал указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3. С решение № 6826/06.06.2008 г. по адм. дело № 2762/2008 г. по описа на Върховния административен съд, потвърдено с решение № 4148/30.03.2009 г. по адм. дело № 10621/2008 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, указание за работа с лекарствен списък на НЗОК РД-1603/10.01.2008 г., е отменено в колона 7 "пределна цена на НЗОК" и колона 9 "максимална стойност заплащана от ЗЗОЛ в лева" от приложение № 2 - "Лекарствен списък на НЗОК в сила от 01.02.2008 г. - работна версия за аптеки, неразделна част от указанието, утвърдено от директора на НЗОК. Прието е, че отмененото указание, включително и отменените колони 7 и 9 от приложението към същото представляват подзаконов нормативен акт, а отмяната му се счита на лице от деня на обнародване на съдебното решение с което е постановена отмяната му. Съдебното решение е било обнародвано в ДВ, бр. 27 от 10.04.2009 г. По тези съображения, съдът е приел, че за периода до 10.04.2009 г. не е налице отменен с влязло в сила съдебно решение, нормативен административен акт и иска за вреди през периода на неговото действие е недопустим и е прекратил производството по делото в тази му част. В останалата част за периода от 11.04.2009 г. до 31.05.2009 г. досежно аптеки с № 03212 и с № 03001 решаващият съд е приел, че исковете са допустими, но не е доказана претендираната вреда и пряката и и непосредствена връзка с отменения частично нормативен административен акт. При спазване на служебното начало и на основание чл. 218 от АПК, касационната инстанция извърши проверка на оспореното съдебно решение и установи, че същото е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. При приемане на указанието, като подзаконов нормативен акт, директорът на НЗОК е действал в качеството на държавен орган, а отмяната, в частта на колони 7 и 9, като приет за незаконосъобразен административен акт, обуславя наличието на хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Като обезщетение, на това основание е претендирана разликата между цената, на която са продавани лекарствените продукти, определени в отменените колони 7 и 9 и цената, формирана по чл. 7 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти за посочените в исковата молба периоди, заявени за всяка една от аптеките, притежавани от дружеството - за периода от влизане в сила на Указанието - 01.02.2008 г. до влизане в сила на решението за частичната му отмяна - 10.04.2009 г. /обн., ДВ, бр. 27 /10.IV.2009 г./ лекарствата са продавани на пациентите в аптеките на дружеството по цени, включени в него. За този период не е бил налице отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт, а наличието му е императивна предпоставка за допустимост на иска за присъждане на вреди по ЗОДОВ. За това искът за присъждане обезщетение за пропуснати ползи за аптека с № 3159, находяща се в с. Аксаково за период 01.02.2008 г. - 13.11.2008 г., когато е прекратен индивидуалния договор с аптеката по желание на дружеството е приет за недопустим. Исковете за аптеки № 3212 и 3001 за периода от 01.02.2008 г. до отмяната на колони 7 и 9 от Указанието също са недопустими, тъй като в този период е налице действащ нормативен административен акт и не е налице предпоставката на чл. 204, ал. 1 от АПК. Затова, съдът в тази част е постановил правилно решение, като е оставил исковете без разглеждане като недопустими и е прекратил производството по делото в тази му част. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. От установеното по делото, включително и от съдебно счетоводната експертиза, решаващият съд основателно е намерил, че не са настъпили реално вреди, като пропуснати ползи за периода 11.04.2009 г. - 31.05.2009 г. Комисията по позитивния лекарствен списък към Министерския съвет е приела Позитивния лекарствен списък, на който по силата на чл. 60 от АПК е придадено предварително действие от 01.03.2009 г. Приложението на отменените от съда колони 7 и 9 от указанията и неприлагането на новия позитивен списък от 2009 г. от дружеството, не дават като резултат отговорност за НЗОК. Затова и съдът обосновано е направил извод за липса на пряка и непосредствена причинна връзка с частично отменения нормативен административния акт и причинени вреди, каквито за периода - 11.04.2009 г. до 31.05.2009 г. дружеството не е претърпяло от приложението на отменените колони 7 и 9 от приложение № 2 към указанието на НЗОК - ищецът не е доказал, че около месец и половина след отмяната им те да са били прилагани. За това и искът в тази му част основателно е отхвърлен като неоснователен. Липсват касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, то е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При така очерталия се изход на делото и предвид липсата на представени доказателства за направени разходи пред тази инстанция, такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,