Решение № 14317 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8446/2014 г.

Решение № 14317 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8446/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Кнежа срещу решение № 242 от 14.05.2014 г. на Административен съд - Плевен по административно дело № 269/2014 г., с което е отменена заповед № К-1186/06.11.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Кнежа, и административната преписка е върната на административния орган за произнасяне по молба-декларация вх. № К-1186/30.10.2013 г. на Андрей Дамянов Манчев, съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона (дадени в мотивите на решението). По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация - Андрей Дамянов Манчев от гр. Кнежа, в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира и присъждане на деловодните разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Плевен е заповед № К-1186 от 06.11.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Кнежа, с която на Андрей Дамянов Манчев е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителния сезон 2013/2014 г. (от 01.11.2013 г. до 31.03.2014 г.) на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. във връзка с § 1, ал. 2 от ДР на ППЗСП, с мотива, че лицето Венета Константинова Воденичарска, с което Манчев съжителства, е с друг постоянен адрес и не могат да бъдат установени доходите й за предходните 6 месеца преди подаване на заявлението, тъй като има регистрация в БТ от 04.09.2013 г. При осъществения административен контрол заповедта е потвърдена с решение № 94АА-0010-0107/16.12.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Плевен. За да уважи сезиралата го жалба на Манчев срещу същата заповед, първоинстанционният съд е приел, че тя е издадена в нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Съдът е съобразил, че при подаването на 30.10.1013 г. на молба-декларация за отпускане на целева помощ Манчев коректно е заявил, че съжителства с Воденичарска, за която в административната преписка е налично удостоверение за настоящият й адрес, който съвпада с постоянния на молителя, като административният орган е уведомен за предприетата процедура по издаване на нова лична карта, а обстоятелството, че двете лица съжителстват в едно жилище, е отразено и в социалния доклад. В мотивите на проверяваното решение е посочено, и че фактът, че Воденичарска има регистрация в бюрото по труда от 04.09.2013 г., не е бил пречка за органа да прецени нейното имотно, здравословно състояние и др., защото дирекциите "Социално подпомагане" имат право на безплатен достъп до Национална база данни "Население" и могат да изискват служебно необходимата им информация. Изложеното е мотивирало съда да счете, че отказът е формален и в нарушение на служебното начало. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора пороци. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат споделени, и освен това не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива), решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за формален подход на служителите на Дирекция "социално подпомагане" и нарушение на служебното начало. В случая административният орган не е събрал необходимите доказателства от значение за правилното решаване на спора, като не е изяснил относимите факти и обстоятелства относно съжителстващото с Манчев лице, не е извършил дължимата служебна проверка, нито е поискал информация от молителя или Воденичарска в това отношение, като даже е игнорирал предоставената такава, което е довело до неустановяване дали за молителя е възникнало правото на исканата помощ за отопление с твърдо гориво по чл. 2, ал. 1 от Н № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Както прецизно е посочено в мотивите на проверяваното съдебно решение, именно при провеждане на социалната анкета и изготвянето на социалния доклад за целите на произнасянето по искането за отпускане на социална помощ, социалният работник следва да упражни правомощията си по чл. 6, ал. 2 от Закона за социално подпомагане, като събере необходимата информация от съответните служби, органи, организации и лица, за да прецени дали са изпълнени нормативните изисквания за предоставяне на съответната социална помощ. Процесната заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Кнежа е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, като издадена при неспазване на принципа на служебното начало, закрепен в чл. 9, ал. 2 от АПК и в нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Тя е издадена, без предварително да са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая и при несъбиране на всички доказателства, нужни за пълното им изясняване. От изложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразната заповед и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Въпреки позитивния за ответника по касация изход на спора, претендираните от него деловодни разноски не следва да му бъдат присъждани, доколкото не са налице данни такива действително да са извършвани от него по повод и във връзка със съдебното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,