Решение № 8302 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14251/2013 г.

Решение № 8302 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14251/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници", чрез процесуалните си представители юрк. Петрова и юрк. Йорданова, против Решение № 5739 от 02.09.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2448 по описа за 2013 г., с което по жалба на "Стама Ко" ООД гр. София, представлявано от управителя Красимир Николов Мазноков, е отменено Решение № 9700-261/22.11.2012 г. на началника на Митница Столична, потвърдено с Решение № 18/14.01.2013 г. на Директора на Агенция "Митници", с което се отказва възстановяване на акциз в размер на 11 831 лв. по реда на чл. 23 от ЗАДС, а преписката е изпратена на началника на Митница Столична за ново произнасяне. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за доказване на условията на чл. 76б, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ във вр. чл. 12а, ал. 2, т. 4 ППЗАДС. Съдът не взел предвид установеното при проверка на ЦМУ, че документът, удостоверяващ заплащането или обезпечаването на акциз в страната членка, където стоките се изпращат, е издаден на 15.10.2012 г., а стоките са изпратени на 12.10.2012 г. - документът не е представен в законовия срок. Неспазването на този срок поставя в невъзможност митническите органи да осъществят оперативен контрол. Неправилно съдът приел, че такъв срок липсва. Съдебното решение не съобразило и чл. 33, ал. 6 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16.12.2008 г. относно общия режим за облагане с акциз. Иска се отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата против митническия акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Стама Ко" ООД гр. София, чрез адв. Петър Йовчев, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Поддържа, че искането за възстановяване на акциз е основателно ако към него се приложат документите, определени с ППЗАДС - по чл. 12а, ал. 2, които в случая са представени. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред административния съд е бил относно наличието на предпоставките за възстановяване на акциз на осн. чл. 23, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ вр. чл. 12а от ППЗАДС. За да отмени оспорения акт на митническия орган, с който поискания за възстановяване акциз е отказан, първоинстанционният съд е приел, че по процесното искане вх. № С-47-1028 от 23.10.2012 г. за възстановяване на акциз са представени всички изисквани, лимитативно изброени документи по чл. 12а, 1, ал. 2, т. 1-4 ППЗАДС. Относно единственото спорно обстоятелство- за представяне на документ по т. 4 на разпоредбата / копие от документ, удостоверяващ, че акцизът е заплатен, обезпечен или не подлежи на плащане в държавата членка, в която са изпратени акцизните стоки/, съдът е приел, че няма законово изискване този документ да е издаден преди изпращането на стоката, както са приели митническите органи, /за разлика от уведомлението до компетентното митническо учреждение за изпращането на стоката по чл. 76б, ал. 1, т. 3 от ЗАДС/ и доколкото в административната преписка е представен такъв документ от 15.10.2012 г., той удовлетворява напълно посоченото изискване. Съдът е направил извод, че оспореният митнически акт е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и противоречи на материалния закон. Решението е правилно. Неоснователно е касационното оплакване за противоречие на решението с материалния закон поради несъобразяване на законов срок за издаване и представяне на копие от документ, удостоверяващ, че акцизът е заплатен, обезпечен или не подлежи на плащане в държавата членка, в която са изпратени акцизните стоки преди изпращането на акцизните стоки за друга държава членка. Правилно първоинстанционният съд е приел, че изискване за представяне преди изпращането на стоките законът създава само са уведомлението до компетентното митническо учреждение за изпращането на стоката по чл. 76б, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, каквото в случая не спорно че е представено в посочения срок. Това именно уведомление дава възможност на компетентното митническо учреждение да извърши проверка на стоката, предмет на уведомлението, каквато в случая също не е спорно, че не извършвана. Обосновано съдът е приел, че представянето на копие от документ от 15.10.2012 г., удостоверяващ, че акцизът е заплатен, обезпечен или не подлежи на плащане в държавата членка, в която са изпратени акцизните стоки, приложен към искането за възстановяване изпълнява условието на чл. 12а, ал. 2, т. 4 ППЗАДС. Не е основателно и касационното оплакване за несъобразяване на текста на чл. 33, ал. 6 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16.12.2008 г. относно общия режим за облагане с акциз. Съгласно тази разпоредба, "при поискване акцизът се възстановява или опрощава в държавата-членка, където се е осъществило освобождаването за потребление, когато компетентните органи на другата държава-членка установят, че той е станал дължим и е бил събран в тази държава-членка. " Частта на разпоредбата, създаваща задължение за данъчно-задължените лица да доказват, че претендираният за възстановяване акциз е станал дължим и е бил събран в държавата-членка, където е изпратена акцизната стока, е транспонирана именно с разпоредбата на чл. 12а, ал. 2, т. 4 ППЗАДС и в случая не е спорно, че такова доказване е извършено. Основателно, като косвен и допълнителен аргумент за незаконосъобразност на процесните митнически актове, първоинстанционният съд е приел, че са нарушени принципите на последователност и предвидимост, след като при аналогични факти по други искания за възстановяване на акциз, претенциите на ДЗЛ за възстановяване са уважени. Предвид изложеното, оспореното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят две хиляди лева разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение