Решение № 7614 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1892/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Местни данъци и такси (МДТ) при община Две могили, приподписана от юрк. Г. Милева, против Решение 100/10.01.2024 г., постановено по адм. дело 130/2023 г. по описа на Административен съд - Русе, в частта, с която е отменен Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК 571-1/01.12.2022 г., потвърден с Решение 1/21.02.2023 г. на началник отдел МДТ при Община Две могили, по отношение на определените задължения на Ф+С Агро ООД за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2022 г. за имот с партиден номер 6804F3871 в гр. Две могили за разликата над размера от 4 436,20 лв. до 16 554,28 лв. и лихви за разликата над сумата от 149,53 лв. до размера на установеното с АУЗ задължение от 425,36 лева и за имот с партиден номер 6804F1152 в [населено място], Община Две могили, за разликата над размера от 2 226,51 лв. до размера на установеното с АУЗ задължение от 9 528,90 лв. и лихви за разликата над сумата от 75,05 лв. до размера на установеното с АУЗ задължение от 244,84 лв. В останалата си част съдебният акт е влязъл в сила и не е предмет на касационно обжалване. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди че за 2022 г. не е налична информация за броя на ползвателите на ТБО на територията на Община Две могили. Поради тази причина общинският съвет няма избор по отношение на основата за определяне на размера на таксата и законосъобразно приема друга основа предвид разпоредбата на 67, ал. 5 ЗМДТ. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на процесния АУЗ като законосъобразен. Ответникът Ф+С Агро" ООД, чрез адв. Симеонова, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в писмен отговор и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 900 лв., съгласно представени договор за правна защита и съдействие от 14.02.2024 г. и списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо Отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Русе е бил АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК 571-1/01.12.2022 г., потвърден с Решение 1/21.02.2023 г. на началник отдел МДТ при Община Две могили, в частта на определените задължения на Ф+С Агро ООД за ТБО за периода 2022 г. за имот с партиден номер 6804F3871 в гр. Две могили в размер на 16 554,28 лв. и лихви за просрочие в размер на 425,36 лв. и за имот с партиден номер 6804F1152 в [населено място], Община Две могили, в размер на 9 528,90 лв. и лихви в размер на 244,84 лв. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК е образувано по искане на жалбоподателя от 21.11.2022 г. Видовете услуги на територията на общината през 2022 г. са опредени в т. II, т. III и т. IV на Заповед 658/18.10.2021 г. на кмета. Общински съвет Две могили е одобрил план-сметката за дейностите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за 2022 г. по населени места с Решение 481 по Протокол 27/29.12.2021 г. В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели Х. Д., В. П. и Г. Г., чиито показания са отбелязани в констативната част на решението. По искане на жалбоподателя е допусната СИЕ. Заключението на вещото лице е прието като част от доказателствения материал в с.з. на 12.12.2023 г., а дадените отговори са съобразени по същество. При извършената проверка на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на данни за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По същество решаващият съд е концентрирал спора до преценката за начина на изчисляване на ТБО в случая и до каква степен общинският съвет е спазил законовите изисквания. Отмяната на АУЗ в съответната част е мотивирана с установеното противоречие в разпоредбите на ЗМДТ и Наредба 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община Две могили, област Русе от 2008 г. (Наредба 5), което е отстранено съгласно правилото на чл. 15, ал. 3 ЗНА. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на ответника за наличие на пряка връзка между чл. 22 ЗУО и чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. При липсата на спор относно реалното предоставяне на услугите, издателят на АУЗ не е обосновал причината да не бъдат приложени нормативните критерии. Посредством заключението на вещото лице и доказателствата по делото съдът е извършил съпоставка на данните от акта и СИЕ, приемайки оспорването за частично основателно. Така постановеното решение от Административен съд Русе е валидно, допустимо и правилно. Събраните доказателства в хода на административния и съдебния процес са обсъдени обективно и съвкупно от първоинстанционния съдебен състав, поради което крайното заключение за незаконосъобразност на АУЗ в съответната част е правно издържано. Наведеното възражение от касатора във връзка с приложението на чл. 67, ал. 5 ЗМДТ е неоснователно. Административният съд е приел правилно, че спорът между страните по делото касае основата за определяне на ТБО за 2022 г. Касаторът не е изпълнил доказателствената си тежест в процеса, съгласно чл. 170, ал. 1 АПК. С оглед на доказателствения материал по делото е изцяло бланкетно касационното твърдение за наличие на обективни обстоятелства, водещи до пълното изключване на количеството на битовите отпадъци от основата за определяне на ТБО. По отношение на таксата по чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗМДТ не следва да бъде допускано отклонение от основния принцип на чл. 7, ал. 1 ЗМДТ, според който местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Този извод се потвърждава от натрупаната съдебна практика при идентична фактическа обстановка - Решение 4916/23.05.2022 г. по адм. дело 12366/2021 г. на ВАС, Решение 6201/25.05.2021 г. по адм. дело 1391/2021 г. на ВАС и др. Между страните не е спорно, че при издаването на процесния АУЗ таксата е определена съгласно чл. 13, ал. 2, т.т. 1-3 от Наредба 5 (съответно 2,9 за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, 3,5 за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и 5,1 за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания) върху данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 ЗМДТ. Както обосновано е приел административният съд, недопустимо е с подзаконов нормативен акт - Наредба 5, издадена на основание чл. 9 ЗМДТ, да бъдат въведени ограничения за метода, по който следва да се определи размерът на ТБО съгласно нормата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. При извършената съпоставка между данните от процесния АУЗ и СИЕ се установява, че съдът е спазил изискването на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. След проверка на заявените пороци от касатора и служебна по приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира решението в обжалваната му част за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Заключението на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК не е необходимо мотивите на първоинстанционния съд за отмяна на АУЗ в съответната част да бъдат излагани отново. При този изход на спора и с оглед на своевременната претенция, на ответника Ф+С Агро" ООД следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 900 лв. за касационното производство, съгласно представените доказателства. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,