Решение № 45 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5681/2007 г.

Решение № 45 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5681/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.).

Образувано е по касационна жалба на М. И. Б. от с. И., общ. Карлово, срещу решението от 21.04.2007 г. по гр.д. № 2588/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 16.08.2006 г., постановено по гр.д. № 485/2002 г. и присъединеното към него гр.д. № 485/2002 г. на К. районен съд, с което е уважен предявения от М. К. М., починала в хода на производството и заместена от наследниците си П. И. П. и М. И. К., срещу М. И. Б., Л. Д. И., И. Д. И. и Г. Л. С., починала в хода на делото и заместена от законните си наследници Л. Д. И. и И. Д. И., иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.

Ответниците по жалбата П. И. П. и М. И. К. не вземат становище по жалбата.

Л. Д. И. и И. Д. И. не вземат становище.

Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима.

Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от М. К. М., починала в хода на производството и заместена от наследниците си П. И. П. и М. И. К., срещу М. И. Б., Л. Д. И., И. Д. И. и Г. Л. С., починала в хода на делото и заместена от законните си наследници Л. Д. И. и И. Д. И., иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ - признал е за установено по отношение на М. И. Б., Л. Д. И., И. Д. И. и г. Л. С., починала в хода на делото и заместена от законните си наследници Л. Д. И. и И. Д. И., че към момента на внасяне в ТКЗС М. И. Х., починала на ..**** г., е била собственик на част от земеделска земя - нива с площ от около 1500 кв. м., находяща се в землището на с. И., общ. Карлово, в местността "Л", който имот понастоящем съставлява част от имот с кадастрален номер 01534 по КВС на същото землище и местност, и е отразен на изготвената от вещото лице скица, приложена на л.215 от делото, която е неразделна част от решението на първоинстанционния съд.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел за доказано, че наследодателката на ищцата е била собственик на спорната част от земеделския имот, а също и факта на обобществяването му като основание да се претендира възстановяването на собствеността от наследницата й.

Решението е неправилно.

Ищцата е претендирала, че наследодателката й М. И. Х., починала на ..**** г., е била собственик на земеделска земя - нива с площ от 2,600 дка /собствеността върху която е придобила по наследство и давност/ към момента на внасянето им в ТКЗС през 1956 г. от нея, част от който имот с площ от 1530 кв. м. е идентичен с част от възстановения в стари реални граници имот на ответниците като наследници на Ц. и И. И.

О. М. И. Б. е поддържала становище, че спорната част от имота представлява част от земеделска земя - нива с площ от 10,600 дка, която е притежавана от наследодателите й Ц. и И. И. и са внесени в ТКЗС от И. С. И. през 1956 г.

Останалите ответници не са взели становище по делото. Ищцата е представила и по делото е приета изходяща от тях декларация с нотариална заверка на подписите от 14.10.1992 г., с която декларират, че възстановения им имот № 015034 не е тяхна собственост, а на наследниците на М. И. Х., изключая част от него с площ от 400 кв. м. от западната страна, която е на наследниците на И. А.

Безспорно е било по делото, че наследодателите на страните са притежавали земеделски земи в местността "Л" /идентична с местността"П"/ в землището на с. И., общ. Карлово; че притежаваните от тях земеделски земи са внесени от наследодателите на страните в ТКЗС през 1956 г. и че не са били включвани в блокове на ТКЗС.

Спорно е било по делото дали претендираните за възстановяване земеделски земи от страните са идентични, а също така всяка от страните оспорва принадлежността на спорната поземлена територия към имот, притежаван от наследодателя на другата страна към 1956 г.

Ищцата М. Х. е заявила за възстановяване нива с площ от 2,600 дка в землището на с. И. в местността "Л". С решение № 1413/14.03.1995 г. на ПК- гр. Карлово й е възстановена в стари реални граници собствеността върху нива с площ 2,600 дка в м. "П", заявена с пореден № 1 от заявлението и установена собствеността с молба-декларация за членство в ТКЗС на Х. С решение № 14271/27.06.2000 г. на ПК е допълнено и изменено първоначалното решение, като по т.1 от заявлението се възстановява правото на собственост върху посевна площ от 2,013 дка в м. "Л", имот № 015028 по картата на землището, с описани граници по картата и регистъра на имотите в землището. Новото решение е издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и в изпълнение на чл. 18д, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, във връзка с измервания на земята и е придружено със скица.

Ответницата по иска М. Б. е заявила за възстановяване на наследниците на Ц. и И. И. земеделски земи с обща площ 17,600 дка в същата местност и землище - овощна градина от 5 дка и две ниви, съответно с площ от 2 дка и 10,600 дка. С решение № 1415/20.03.1995 г. на ПК-Карлово на наследниците на Ц. и и. И. са възстановени земеделски земи в стари реални граници, вкл. нива от 10,600 дка, нива от 2 дка и овощна градина от 5 дка в м. "Л", заявени с пореден № 3, 13 и 6 от заявлението и установена собствеността с молба- декларация за членство в ТКЗС на И. И. С решение № 14237/19.12.2001 г. на ПК-Карлово за допълване и изменение на първоначалното решение на основание чл. 18д, ал. 4 от ППЗСПЗЗ във връзка с измервания на земята, е възстановена в стари реални граници посевна площ от 2,100 дка в същата местност, имот № 015034 по картата на землището при описани граници по картата и регистъра на имотите.

Ищцата е поддържала, че са допуснати грешки в картата на възстановената собственост, въз основа на която се възстановява собствеността в стари реални граници.

Общата граница между двата имота по новите решения за възстановяване на собствеността в стари реални граници е 9,56м. от източната граница на възстановения на ищцата имот, която източна граница е с дължина още 42,69м., а спорната част от възстановения на ответниците имот е с площ 1500 кв. м. и с оглед конфигурацията на имотите, а също и на констатациите на първоинстанционния съд при огледа, че от всички страни с изключение на източната, територията е заключена между слогове, за които въз основа на снетите при огледа свидетелски показания е прието, че са запазени от времето преди масовизацията. При така приетата фактическа обстановка и в двете съдебни решения, видно от скицата на вещото лице, което я онагледява и представляваща неразделна част от оставеното в сила първоинстанционно решение, не е изяснено от въззивния съд с окомерна скица от вещото лице въз основа на констатациите на първоинстанционния съд при огледа и показанията на свидетелите местоположението на заявения от ищцата имот за възстановяване /изготвената скица е за попадащата част върху възстановения имот на ответниците/. Не е изискано от ищцата да уточни местонахождението на притежавания от нея имот спрямо възстановените имоти по начин, позволяващ идентифицирането му на място - с уточняване на притежавания имот и на претендираната част, не само по местонахождение и площ, но и с точно посочване на граници, позволяващи идентифицирането им на място, която нередовност на исковата молба относно индивидуализирането на спорното материално право е следвало да бъде извършена във въззивната инстанция, след като е останала неизправена в първата инстанция - т. 4 на ТР № 1/2000 г. по гр.д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС. Това уточнение е от значение за изясняване на фактическата обстановка, за отделяне на спорното от безспорното по делото, а също и за изясняване дали ищцата обосновава правния си интерес от установяването с оглед на допуснати грешки в плана относно обема на собствеността й или твърди, че признатият й за възстановяване имот е различен от притежавания от нея и заявен за възстановяване.

По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касаторката основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд ще следва да даде указания и срок на изправяне нередовностите на исковата молба относно индивидуализирането на спорното материално право, с оглед което да изложи съображения за правния интерес от установяването. Ако приеме, че искът е допустим, при новото му разглеждане ще следва на базата на индивидуализацията на спорното право да обсъди и прецени становищата и доводите на страните, допустимостта и относимостта на събраните поделото доказателства, като изложи ясно и мотивирано съображения по фактите и правните им последици. Ще следва на вещото лице да се възложи изготвянето на окомерна скица - за онагледяване констатациите на първоинстанционния съд и на показанията на свидетелите при извършения оглед. Ще следва да бъдат съобразени и данните по двете аерофотоснимки, като по преценка се изискат от третото неучастващо лице заверени преписи.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение