Решение № 15067 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7368/2009 г.

Решение № 15067 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7368/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-ка на РДНСК гр. Кърджали, срещу решение № 37/21.04.2009 г., постановено по адм. д. № 47/2009 г. на Административен съд - гр. Кърджали, като в нея се развиват оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение на процесуални правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Мартин Матеев Стойчев от гр. Ардино срещу Заповед № ДК-02-КЛ-21/08.12.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Кърджали. Ответникът по касационната жалба Мартин Матеев Стойчев, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмена защита, изразява становище за нейната неоснователност. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Кърджали, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Мартин Матеев Стойчев, Заповед № ДК-02-КЛ-21/08.12.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Кърджали, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "хранителен магазин и кафе-еспресо" изпълнен от жалбоподателя, находяща се в УПИ IV, кв. 28 по плана на гр. Ардино. За да постанови решението си, съдът приел, че за процесния строеж са налице всички изискващи се от закона строителни книжа, поради което не е незаконен и не подлежи на премахване и поради това заповедта е незаконосъобразна. Решението е правилно. Неоснователно е позоваването от касационния жалбоподател на обстоятелство за несъобщаване на всички заинтересувани лица на разрешението за строеж, тъй като тези лица имат самостоятелно право да го оспорват, а освен това позоваването на чужди процесуални права е недопустимо. Процесният строеж не е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ тогава, когато съответства на влезлите в сила инвестиционен проект и строително разрешение. Изискване за законосъобразност на всеки от тези два самостоятелни административни акта е съответствието им с подробния устройствен план (чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ), затова с влизането им в сила то се счита за установено и то окончателно. Окончателността произтича от регламентираната в чл. 156, изр. 2 ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва възможността за отмяната им чрез извънредните способи, а следователно и инцидентния контрол за законността им, какъвто по същество би представлявал отказът на началника на РДНСК да зачете действието им поради противоречие с плана. Такава преценка той може да направи, по жалба или служебно, само в сроковете по чл. 149, ал. 3 или служебно от органите на ДНСК в 7-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 ЗУТ, т. е до влизането им в сила, защото стабилността е съществена за предвидимостта на инвестиционния процес, а противното би обезсмислило и цялата процедурата по одобряване на инвестиционни проекти и строителни разрешения. По същият ред е може да се оспорват и одобрените проекти и допълнение на издаденото вече разрешение за строеж в хода на строителството, при промяна на инвестиционните намерения, какъвто е настоящия случай. Даден строеж е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ само в случаите, в които след влизането в сила на инвестиционния проект и строителното разрешение има съществени отклонения от тях по смисъла чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ, каквито в случая не са констатирани. Решаващият съд е изложил подробни съображения в решението си, обсъждайки релевантните за спора факти и обстоятелства, с оглед наличните писмени доказателства, а именно съгласувания и одобрен проект на 18.01.2005 г., част архитектурна - "промени по време на строителството" и част конструктивна за строежа, както и издаденото въз основа на този одобрен проект допълнение от същата дата към разрешението за строеж, които не са отменени по съответния ред и са влезли в сила. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на съда по обжалваното решение, като правните изводи кореспондират с установената безспорно фактическа обстановка, като съдът е отговорил на всички възражения от страна на касационния жалбоподател, които се правят и с касационната жалба, поради което не се налага приповтарянето им. Освен изложеното в мотивите към обжалваното решение и това по-горе, следва да се има предвид и следното: визата за проучване и проектиране, издадена по реда на чл. 140 ЗУТ е самостоятелен индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗУТ, защото, в конкретния случай с нея се допуска при определени условия ново строителство, което не е предвидено в застроителния план и представлява част от плана. С нея е допуснато застрояване с височина до 6 м., т. е. характерът на застрояване е предвиден като ниско застрояване съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Видно от проектите, след промените в хода на строителството, тази височина не надхвърля 10 м, т. е. запазено е предвиденото с визата ниско застрояване, поради което не би могло да се говори за противоречие с предвижданията по плана. Освен това разширяването на застроителното петно също не би могло да се счита за съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект, противоречащ на предвижданията по плана. Като се има предвид изложеното, решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Ето защо не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Претендирани са разноски за тази инстанция от ответника по касационната жалба Мартин Стойчев, които са поискани своевременно и са доказани документално в размер на 200 лв, в какъвто размер следва да му се присъдят. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК