Решение № 127 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1597/2015 г.

Решение № 127 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1597/2015 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 41 от Закона за политическите партии /ЗПП/ и е образувано по жалба на адвокат И. М. Р., в качеството му на особен представител на ПП "Д." срещу решение № 412/5.03.2015 г. на Софийски градски съд /СГС/, VI-то търговско отделение, 17-ти състав, постановено по т. д. № 5687 по описа на съда за 2012 г., с което на основание § 4, ал. 4 от ПЗР на ЗПП по иск на Софийска градска прокуратура е прекратена ПП "Д.", със седалище - [населено място], [община], регистрирана по ф. д. № 2511/1997 г. на фирмено отделение на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 11 ГПК, ПП "Д." е осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 230 лв. и е постановено, че имуществото на политическата партия следва да се счита за преминало в полза на Държавата. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно вследствие на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което иска неговата отмяна. Излага съображения за допуснати процесуални нарушения от страна на съда, постановил обжалвания акт, свързани с позоваването само и единствено на обстоятелството, че ПП "Д." не е пререгистрирала своята дейност съобразно действащата нормативна уредба, но не релевира фактите посочени в писмения отговор, допуснато е нарушение по призоваването на представителя на ответника и събиране на доказателства за съществуването на ответника и неговата дейност, довели до осуетяване правото на защита. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от особен представител - адвокат в производството пред ВКС. В открито съдебно заседание жалбоподателят ПП "Д." чрез особен представител адвокат И. Р. поддържа жалбата и моли да бъде уважена съобразно изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадената жалба на ПП "Д.". Счита, че решението на СГС е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон и няма допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Безспорно е установено и видно от фирменото дело, че ПП "Д." до изтичане на предвидения в закона срок не е предприела действия за пререгистрация. Доводите в жалбата нямат отношение към основанията за отмяна, доколкото законът - § 4, ал. 4 от ПЗР на ЗПП е ясен. Изискванията на закона са формални, в конкретния случай не са предприети действия преди 2006 г. за пререгистрация на партията, няма допуснати нарушения във връзка с призоваване на страните и всички въпроси за това кога и по какъв начин може да се възстанови дейността на партията нямат отношение към предмета на настоящото производство. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 41, ал. 1 ЗПП, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Касационната жалба по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение СГС на основание § 4, ал. 4 от ПЗР на ЗПП по иск на Софийска градска прокуратура е прекратил ПП "Д.", със седалище - [населено място], [община], тъй като политическата партия не е спазила установеното в § 4, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ПЗР на ЗПП императивно изискване да извърши пререгистрация. СГС е констатирал, че политическата партия не е представила доказателства за инициирано производство по пререгистрация в срок до 30.06.2006 г. - изискване на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗПП. Решението на СГС е правилно. ПП "Д." е регистрирана от СГС с решение, постановено на 9.12.1997 г. по ф. д. № 2511/1997 г. Политическата партия не е пререгистрирана, съобразно императивната разпоредба на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗПП и при предявения иск от СГП следва да бъде прекратена, както е сторил СГС /§ 4, ал. 4 от ПЗР на ЗПП/ при надлежното призоваване на ПП "Д." - чрез особен представител адвокат И. Р. СГС е обсъдил изискванията на закона - липса на инициирано производство за пререгистрация, което е безспорно установено и не се оспорва от жалбоподателя, поради което общите доводи за неправилност на постановеното решение, без конкретни съображения, свързани с конкретни искания за събиране на доказателства в писмения отговор по исковата молба на СГП и същите общи оплаквания в жалбата пред ВКС, не обуславят основания за отмяна на обжалваното решение на СГС. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното решение на СГС е правилно и следва да се остави в сила. На особения представител адвокат И. Р. следва да се изплати от бюджета на съда сумата 100 лв. - чл. 83, ал. 1, т. 3 вр. ал. 3 ГПК, а на основание чл. 78, ал. 11 ГПК вр. чл. 27 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ПП "Д." следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатски хонорар за особен представител в размер на 100 лв. или общо 125 лв. Мотивиран горното, съдът: