Решение № 4327 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10338/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Тронов чрез адв. Малинов против Решение 190/04.04.2023г. по адм. дело 1050/2022г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е задължен да премахне видеокамерата, поставена на къщата му, с която извършва видеонаблюдение на С. Тронова и имота й и по този начин нарушава правата й по Закона за защита на личните данни. Излагат се доводи за недопустимо съдебно решение, алтернативно счита решението за неправилно, поради грешна интерпретация на събраните доказателства. Моли съда да отмени съдебното решение в обжалваната част и да присъди разноските по делото. Постъпила е касационна жалба и от С. Тронова, допълнена с молба от адв. Попова против Решение 190/04.04.2023г. по адм. дело 1050/2022г. по описа на Административен съд Пазарджик в частта, с която е отхвърлен искът по чл.39, ал.2 от ЗЗЛД. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните, решението е необосновано. Моли да се отмени решението и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Пазарджик. Алтернативно, моли да се отмени решението в обжалваната част и да се присъди обезщетение за неимуществени вреди. В с.з. на 14.03.2024г. касационните жалбоподатели, редовно призовани не се явяват и не изпращат представители. Постъпила е молба от адв. Попова за даване ход на делото, няма искания по доказателствата, изразява становище по същество на делото. Постъпило е писмено становище от адв. Малинов, моли да се даде ход на делото, изразява становище по същество на делото. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадените касационни жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид изложеното в касационните жалби, становищата на страните и след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол и затова са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни, но не на основанията посочени в тях. Съдебното решение е валидно като постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт. Съдебното решение е недопустимо по следните съображения: Видно от приложената жалба на С. Тронова на л.5 от първоинстанционното дело, същата е адресирана до РУ на МВР Велинград, до Комисията за защита на личните данни и до Административен съд- Пазарджик. В хода на проведеното съдебно производство, в с.з. на 04.01.2023г. С. Тронова е заявила, че е подала жалба за защита на личните данни в София. Видно от разпореждане на съдията докладчик/л.50 от първоинстанционното дело/ е изискана справка от КЗЛД, от която да е видно имали образувано производство между същите страни. На л.77 от делото е приложено удостоверение по чл.39, ал.4 от ЗЗЛД, от което е видно, че е установено образувано производство пред Комисията за защита на личните данни, инициирано с жалба вх.ППН-02-614/16.11.2022г. от С. Тронова срещу В. Тронов. Въпреки данните от това удостоверение, съдът е приел жалбата за допустима и се е произнесъл по съществото на спора. Съгласно чл.39, ал.4 от Закона за защита на личните данни, субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. Конкретния случай попада в хипотезата на чл.39, ал.4 от ЗЗЛД. Установено е безспорно наличие на висящо производство пред КЗЛД, което е отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на спора от съда. Постановеното съдебно решение е недопустимо и следва да се обезсили на основание чл.221, ал.3 от АПК, а образуваното дело да се прекрати. Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, разноски следва да се присъдят в полза на В. Тронов в размер на 970 лв., от които 70 лв. платена държавна такса и 900лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 8, ал.2, т.10 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.38, ал.1, т.2 от същия закон. По изложените съображения, съдът