Решение № 12157 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1463/2012 г.

ВАСIV отделение03.10.2012 г.докладчик Татяна Хинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 166 от 14.12.2011 г., постановено от Административен съд Силистра по адм. д. № 77/2011 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12157 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1463/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция "Земеделие" Силистра срещу решение № 166 от 14.12.2011 г., постановено от Административен съд Силистра по адм. д. № 77/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решението. Ответникът ЕТ "Кидима - Кирил Димитров", не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-09-31 от 15.04.2011 г., издадена от директора на ОД "Земеделие" Силистра, с която е определено разпределение на масивите за ползване за стопанската 2010/2011 г. за землището на гр. Алфатар, област Силистра. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че заповедта е издадена след изтичане на предвидения в чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ срок. Извън срока по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ е изготвен и докладът на помощния орган. В тази връзка съдът е преценил факта, че макар в самия доклад да не е посочена точна дата на изготвяне, то като се имат предвид цитираните заповеди за назначаване на състав на помощната комисия, следва извод, че до датата 11.03.2011 г. не е имало проект за разпределение на масивите. На следващо място съдът е приел, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неуведомяване на заинтересованите страни за започналото административно производство. При преценка на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е установил, че не всички ползватели са включени в доклада на помощната комисия. При тези констатирани нарушения, съдът е приел, че са налице основанията за отмяна, предвидени в чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушенията, релевирани с касационната жалба. Процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ, предвижда, че масиви за ползване на земеделските земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите. Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, назначена със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие". С разпоредбата на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ е предвидена хипотезата при която не се постигне споразумение. В този случай комисията съставя проект за разпределение на ползването до 15 август на съответната стопанска година. На основание съставения проект, комисията изготвя доклад до директора на областната дирекция "Земеделие", който издава заповед за одобряване на разпределението на масивите в землището до първи септември на съответната стопанска година. Предвидените процедурни срокове за съставяне на проект за разпределение от специализираната помощна комисия, както и за издаване на заповед за разпределение на ползването на масивите не са самоцелни, а са обусловени от целта на административния акт. Заповедта за разпределение на ползването има за цел да оптимизира ползването и обработката на земеделската земя, поради което тази заповед следва да се издаде преди началото на стопанската година. Само по този начин ще се гарантира правилното и установено стопанисване на земеделската земя за определения период. Не може да се сподели довода на касационния жалбоподател, че при издаване на заповед в хипотезата на чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ не е необходимо спазването на сроковете, предвидени в чл. 37в, ал. 3 и ал. 4 от с. з. Действително в случая става реч за частен случай, но и в тази хипотеза доклада на помощната комисия следва да е изготвен в срока, предвиден в чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Този извод се налага с оглед изричното изискване частната хипотеза на ал. 12 да се прилага само в случай, че директора на областната дирекция не е издал в предвидените срокове заповеди по ал. 1 или ал. 4 от с. з. Така формулирана хипотезата предполага, че е изготвен доклад на комисията по ал. 3 и внесен при административния орган за издаване на заповед за разпределение на ползването. В случая, въпреки, че в доклада на комисията не е посочена дата на съставянето му, може да се направи категоричен извод, че този доклад не е бил изготвен преди датата 11.03.2011 г., което е значително след изтичане на предвидените законови срокове. Издаването на заповед за разпределение на ползването на масивите в средата на стопанската година е в пряко противоречие с целта на закона. Процедирането по този ред не само, че не улеснява земеделските производители, каквато е целта на закона, а генерира конфликти между тях, като допуска преразпределение на обработваемите земи значително след началото на стопанската година, като започва агротехническата обработка на земеделската земя. Обосновани са и правните изводи на решаващият съд по отношение на констатираните нарушения на административнопроизводствените правила, които също съставляват основание за отмяна. Неуведомяването на заинтересованите лица за започналото административно производство е съществено нарушение, тъй като е довело до ограничаване на правото им на защита. Правилни са констатациите на първоинстанционния съд, че при издаване на заповедта не са спазени императивни изисквания относно формата на административния акт. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

2