Решение № 6268 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6879/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, заглавие изменено ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 година, представляван от правоспособен юрист Златанова, срещу решение 636 от 27.03.2024 година на Административен съд гр. Враца по адм.д. 699/2023 година. С последното е отменено негово решение от 24.11.2023 година за определяне на община Враца на финансова корекция. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът, община Враца, чрез адв. Костова, оспорва касационната жалба. В писмен отговор на касационната жалба излага подробни съображения за правилност на обжалвания съдебен акт, с който се прави извод за липса на нередност, за която да се определи финансова корекция. В съдебно заседание на 12 май 2025 година адв. Костова се позовава на т.69 от решението на СЕС по съединени дела С-471/23 и С-477/23 година. Твърди, че в действителност финансовата корекция може да бъде определена и на лице, различно от това извършило нарушението, представляващо нередност, за която се определя финансова корекция, но това е само в хипотезите, в които въпросният икономически оператор е запознат и е наясно, че ще носи съответната финансова отговорност. В случая възложител на поръчката било Тролейбусен транспорт Враца. В рамките на процедурата по тази поръчка РУО констатирал нарушение, представляващо нередност, за която е определил финансова корекция на община Враца. Като се позовава на Административен договор Д-34-107/21.10.2019 година за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма Околна среда 2014-2020 година процесуалният представител на община Враца твърди, че не се налага конституирането на друг икономически оператор като страна по делото. Претендира разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Враца е решение от 24.11.2023 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 година за определяне на община Враца на финансова корекция.

Финансовата корекция е определена на община Враца за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ, заглавие преди изменението с ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., сега ЗУСЕФСУ) във връзка с т. 11, б. б) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности/Наредбата с изменено заглавие ДВ бр.59 от 2024 година). Претендира се, че нередността е допусната от Тролейбусен транспорт Враца ЕООД чрез нарушение на национални разпоредби: чл.70, ал.5 изр.последно и ал.7, т.1 и т.2 от ЗОП, както и чл. 33, ал.1 от ППЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т.2 и чл.2, ал.2 от същия нормативен акт. На основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, сега ЗУСЕФСУ, е дадена възможност за възражение на община Враца с копие до управителя на Тролейбусен транспорт Враца ЕООД.

Първоинстанционният съд е допуснал жалбата и е отменил решението от 24.11.2023 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 година за определяне на община Враца на финансова корекция като е направил извод за липса на нарушение на чл.70, ал.5 изр.последно и ал.7, т.1 и т.2 от ЗОП, както и чл. 33, ал.1 от ППЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т.2 и чл.2, ал.2 от същия нормативен акт.

С определение от 07.10.2024 година съставът на Върховния административен съд е спрял производството по адм.д. 6879 по описа на Върховния административен съд за 2024 година до произнасяне на Съда на Европейския съюз с решение по отправеното преюдициално запитване, по което са образувани съединени дела С-471/23 и С-477/23 година.

По запитването е постановено Решение на Съда от 6 март 2025 година по съединени дела С-471/23 и С-477/23 година, след което настоящото съдебно производство беше възобновено.

Решението е задължително за съдилищата и следва да бъде съобразено при правилното решаване на спора по същество.

Предвид това, първият поставен пред касационната инстанция спор е в това: допустим адресата на акта за определяне на ФК ли е община Враца и законосъобразно ли е определена ФК на тази община за нарушение, извършено от Тролейбусен транспорт Враца ЕООД?

Първоинстанционният съд не е направил фактически установявания в тази насока.

По делото пред касационната инстанция е представен Административен договор Д-34-107/21.10.2019 година за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма Околна среда 2014-2020 година. Видно от същия, община Враца и Тролейбусен транспорт Враца ЕООД са наименовани бенефициенти (едновременно ЕООД-то се нарича и партньор), като договорът е подписан от РУО от една страна, и от представители на община Враца и Тролейбусен транспорт Враца ЕООД от друга. Липсват фактически установявания от първоинстанционния съд как е уредена отговорността пред РУО за финансови корекции според договорите между страните и как е разпределена отговорността пред РУО за финансови корекции между община Враца и Тролейбусен транспорт Враца ЕООД. По повод претенцията на община Враца за разноски, пред касационната инстанция е представено Допълнително споразумение от 04.12.2023 година между община Враца и Тролейбусен транспорт Враца ЕООД. Видно от същото, между страните е подписано Споразумение за сътрудничество от 09.01.2020 година, което урежда отговорността за финансови корекции. Същото споразумение не се открива по делото и не е анализирано от първоинстанционния съд във връзка с възможността за преразпределяне на отговорността за корекции. Липсват данни и подписано ли е между страните Партньорско споразумение.

Преюдициалното запитване, по което е постановено Решение на Съда от 6 март 2025 година по съединени дела С-471/23 и С-477/23 година беше наложено от колебания в съдебната практика по въпроса, при допуснато от един бенефициер нарушение на Закона за обществените поръчки (ЗОП), представляващо нередност по смисъла на чл.2, т.26 от Регламент 1303/2013 година, кой е допустимият адресат на акта за определяне на финансова корекция за нередност по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ; съответно на кого е гарантирано правото на участие в процедурата по определяне на финансова корекция и право на достъп до съд?

С решение от 6 март 2025 година по съединени дела С-471/23 и С-477/23 Съдът на Европейския съюз прие, че:

1. Следователно, доколкото дадена организация отговаря за започването или за започването и изпълнението на операциите, тя може да се счита за бенефициер по смисъла на тази разпоредба, при това независимо от въпроса дали такава организация е определена за водеща.

1. С оглед на всички гореизложени съображения на първия въпрос по дело C-471/23 и на първия въпрос по дело C-477/23 следва да се отговори, че член 2, точка 10 от Регламент 1303/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието бенефициер по смисъла на тази разпоредба може да попада организация, която отговаря за започването или за започването и изпълнението на съответните операции, но която не получава държавна помощ по член 2, точка 10, буква а) от същия регламент, както и организация, която не е подписала административен договор за безвъзмездна финансова помощ като водеща.

61.Трябва да се констатира, че както следва от точка 59 от настоящото решение, публичните организации като разглежданите по главните производства общини могат да бъдат адресати на акт за определяне на финансова корекция, при това независимо от обстоятелството, че не са допуснали нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент 1303/2013.

1. Що се отнася до въпроса за отговорността за финансовите корекции, произтичащи от извършването на нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки в рамките на разходването на средства от ЕСИФ, следва да се припомни, че при липса на разпоредби в правото на Съюза споровете относно възстановяването на суми, недължимо платени по силата на разпоредби от това право, трябва да се решават от националните юрисдикции въз основа на съответното национално право при спазване на ограниченията, наложени от правото на Съюза (решение от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms, C-443/21, EU:C:2022:899, т. 37 и цитираната съдебна практика).

63.Така при липса на разпоредба относно тази отговорност в Регламент 1303/2013 същата се определя от националното право и договорните задължения на участниците в дадена операция.

64.Поради това, а и в зависимост от тези договорни задължения, въпреки че всеки засегнат икономически оператор може да бъде солидарно отговорен към компетентния национален орган за една и съща операция, такава финансова отговорност може също така да бъде разпределена между съответните икономически оператори или поета само от икономическия оператор, допуснал разглежданата нередност.

1. Съдът обаче е постановил и че принципът на правна сигурност изисква, от една страна, правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е предвидимо за правните субекти, особено когато тези норми могат да имат неблагоприятни последици. Този принцип изисква по-специално правната уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага, и да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно тях (решение от 4 октомври 2024 г., Литва и др./Парламент и Съвет (Пакет за мобилност), C-541/20 C-555/20, EU:C:2024:818, т. 158 и цитираната съдебна практика).

1. член 2, точки 36 и 37 от Регламент 1303/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, според която адресат на решение за определяне на финансова корекция за нарушение на правилата при възлагане на обществени поръчки може да бъде икономически оператор, различен от извършилия нарушението, а също така допуска отговорността за тази финансова корекция да бъде солидарна, да може да се разпредели договорно между този икономически оператор и извършилия нарушението, или посочената отговорност да се носи от последния, стига финансово отговорните икономически оператори да са могли да знаят, че в случай на нередност при изпълнението на разглеждания проект те ще отговарят по този начин за посочената финансова корекция пред съответния управляващ орган.

При съобразяване на решението на СЕС по съединените дела касационният състав приема, че трябва да се направят фактически установявания от значение за правилното решаване на спора в контекста на решението на СЕС по съединени дела С-471/23 и С-477/23 година.

В случая първоинстанционният съд не е изяснил има ли и Тролейбусен транспорт Враца ЕООД качеството на бенефициер съгласно член 2, точка 10 от Регламент 1303/2013 с оглед на това отговаря ли за започването или за започването и изпълнението на съответните операции, въпреки че е подписало административен договор за безвъзмездна финансова помощ като партньор (наричано и бенефициер в АДБФП). Липсва установяване на кого съгласно договорните задължения на участниците в дадена операция е възложена отговорността пред РУО за финансови корекции; как е разпределена тази отговорност между икономическите оператори и могъл ли е финансово отговорният икономически оператор да знае, че в случай на нередност при изпълнението на разглеждания проект той ще отговаря по този начин за посочената финансова корекция пред съответния управляващ орган.

Предвид липсата на фактически установявания от първата инстанция, които да бъдат основа за правилното прилагане на решението на СЕС по посочените съединени дела, настоящото дело, след отмяна на съдебното решение на АС гр. Враца, следва да се върне на друг състав на АС гр. Враца за ново разглеждане. При новото разглеждане съставът следва да направи фактически установявания въз основа на анализ на събраните доказателства, а при необходимост и след събирането на нови такива, от които да може да се направи обоснован извод за релевантните за решаване на спора факти във връзка с решението на СЕС по съединени дела С-471/23 и С-477/23 година в насока: Има ли Тролейбусен транспорт Враца ЕООД качеството на бенефициер по проекта, въпреки че е наименован партньор по същия (едновременно с наименованието бенефициент в АДБФП)? Как и от кого се понася отговорността за ФК пред РУО според ДБФП и Условията за кандидатстване по програмата? Могъл ли е финансово отговорният икономически оператор да знае, че в случай на нередност при изпълнението на разглеждания проект той ще отговаря по този начин за посочената финансова корекция пред съответния управляващ орган? Осъществено ли е преразпределяне на отговорността за финансова корекция със Споразумението за сътрудничество от 09.01.2020 година между община Враца и Тролейбусен транспорт Враца ЕООД (има ли подписано Споразумение за партньорство между тези страни?), и регламентирана ли е солидарна отговорност на същите пред РУО (Споразумението за сътрудничество от 09.01.2020 година се споменава в Допълнително споразумение от 04.12.2023 година)? Ако е осъществено такова преразпределяне на отговорността за финансова корекция, осигурено ли е право на участие на отговорния за корекцията бенефициер на някакъв етап от процедурата/производството по определяне/оспорване на определена финансова корекция? В този смисъл нарушени ли са общите принципи на правото на Съюза?

Отговорите на тези въпроси са от съществено значение за правилното определяне на адресата на акта и са пречка съдът да осъществи контрол за законосъобразност върху спора по същество в частта за квалификацията на нарушението и нередността, за която е определена корекцията.

По исканията на страните за разноски ще се произнесе административния съд в зависимост от изхода на спора.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 222, ал.2, т.2 от АПК съставът на Върховния административен съд