Решение № 10753 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3282/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. С. Калдъшев, срещу Решение 50/13.02.2023 г., постановено по адм. дело 924/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което по жалба на П. Мадин е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001322001053-091-001/29.06.2022 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 390/30.08.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение в поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение аргументира наличие на кумулативно изискуемите елементи съгласно чл. 19, ал. 1 от ДОПК, обуславящи правомерното ангажиране отговорността на управителя, противно на мотивите на съда. Счита за доказана причинно-следствената връзка между поведението на управителя, изразяващо се в подаване на некоректни данни за ДДС и прехвърляне впоследствие на дружествените дялове на дружеството, и невъзможността вземанията да бъдат събрани от прекия длъжник Мадин ЕООД. Моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и държавна такса за касационно оспорване, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът П. Мадин, чрез пълномощника адв. Н. Бангеев, в подаден писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пазарджик е бил РА Р-16001322001053-091-001/29.06.2022 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 390/30.08.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на П. Мадин по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задължения на Мадин ЕООД по ЗДДС в размер на 18 723,33 лв. главница и 10 368,94 лв. лихви. В хода на ревизионното производство е установено, че към ревизирания период 01.12.2016 г. 30.01.2017 г. Мадин е бил едноличен собственик на капитала и управител на Мадин ЕООД, като на 30.01.2017 г. е прехвърлил дяловете си на Г. Мирчев. Основната дейност на дружеството е била търговия на дребно в неспециализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. По време на ревизията е констатирано, че Мадин ЕООД, въз основа на ревизионен акт от 22.03.2017 г., има непогасени задължения за ДДС за м. 12.2016 г. в размер на 18 723,33 лв., които не са внесени и към момента. Задължението е формирано в резултат на установени липси на стоково-материални запаси (цигари) съгласно представен от дружеството инвентаризационен опис, съставен към 31.12.2016 г. и подписан от П. Мадин. Прието е, че дружеството е следвало да начисли ДДС върху размера на липсата от 85 935 лв., тъй като при закупуване на стоките е използван данъчен кредит. Установено е също, че дружеството има образувано изпълнително дело 170207301/2017 г., но поради липса на имущество, дългът е категоризиран като несъбираем. При тези фактически констатации, приходните органи са приели, че е изпълнен фактическият състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. По-конкретно са изложени мотиви, че Мадин, в качеството си на управител на Мадин ЕООД и с оглед представения инвентаризационен опис, е бил наясно, че към момента на подаване на справка-декларацията по ЗДДС за м. 12.2016 г. не е бил деклариран реалният дължим размер на ДДС, т.е. налице е умисъл при укриването на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви. Аргументирано е и наличие на причинно-следствена връзка, тъй като Мадин е бил наясно с последиците от недеклариране на корекцията по реда на чл. 79, ал. 4 от ЗДДС за данъчния период м. 12.2016 г. Друго обстоятелство в подкрепа на причинно-следствената връзка между поведението на управителя и невъзможността задълженията да бъдат събрани от Мадин ЕООД е и фактът, че Мадин е прехвърлил дружествените си дялове на трето лице преди приключване ревизията на дружеството. Приета е за доказана и четвъртата предпоставка задължението не може да бъде събрано от дружеството, тъй като не разполага с активи. При съобразяване с установената фактическа обстановка, след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорвания ревизионен акт. Решаващата инстанция е приела, че налице е единствено първата предвидена в чл. 19, ал. 1 от ДОПК предпоставка, а именно Мадин е имал качеството управител към периода, за който е ангажирана отговорността му. Изложени са мотиви, че с действията си обаче той не е укрил задължения към държавния бюджет, тъй като декларираният резултат за внасяне за м. 12.2016 г. е 22 419,24 лв., а установеният при ревизията на дружеството 18 879,13 лв., т.е. по-малко. Не се установяват според съда и пряка причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността задълженията да бъдат събрани от дружеството, както и органът не е извършил анализ относно имущественото състояние на прекия длъжник преди и след проведената на Мадин ЕООД ревизия. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Правилно са съобразени от страна на административния съд предпоставките, при кумулативното наличие на които отговорността на управителя за задължения на дружеството може да бъде ангажирана правомерно по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Настоящият касационен състав споделя извода на съда, че доказана в случая е само първата предпоставка, тъй като безспорно е установено, че П. Мадин е бил управител на Мадин ЕООД към момента на възникване на задълженията на дружеството. Недоказани от органа по приходите, чиято е доказателствената тежест, са останалите предпоставки, изпълващи фактическия състав на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, уреждаща особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субектите и съгласно която, тези лица носят отговорност за собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за събиране на публични задължения на дружеството. Подаването на справка-декларация за м. 12.2016 г. с по-висока стойност на ДДС за внасяне, отколкото данъчните органи са установили при проведената ревизия на дружеството, няма как да съставлява укриване на факти и обстоятелства, тъй като, на практика, макар и погрешно, това отразяване в дневниците по ЗДДС не е довело до ощетяване на фиска. В тази връзка, без да е налице поведение на управителя, целящо укриване, няма как да се търси и причинно-следствената връзка между поведението на Мадин и невъзможността задълженията да бъдат събрани. Във връзка с последното следва да се посочи, че органът не се е задълбочил да изследва въпроса относно разполагаемото имущество на Мадин ЕООД, като се е задоволил единствено с позоваване на писмото на публичния изпълнител. За отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е необходимо именно в резултат на действията или бездействията на управителя задълженията да не могат да бъдат събрани, като в случая липсват конкретни данни и констатации по отношение на момента, от който е настъпила невъзможност задълженията на Мадин ЕООД да бъдат събрани. Този факт е от особено значение относно установяване датата на възникване на евентуалните задължения за П. Мадин към бюджета, тъй като отговорността на лицето по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е субсидиарна и тя възниква едва от момента, в който се установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски не могат да бъдат събрани от лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. С оглед това ирелевантно спрямо процесния случай е обстоятелството, че Мадин е прехвърлил дружествените си дялове преди издаване на ревизионния акт на дружеството. Предвид изложеното, първоинстанционният съд, приемайки, че фактическият състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е недоказан и отменяйки процесния РА, е постановил правилно решението, което следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., съгласно списък по чл. 80 от ГПК, инкорпориран в отговора на касационната жалба (л. 23), и договор за правна защита и съдействие (л. 25), изпълняващ функцията и на разписка. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като при материален интерес по спора в размер на 29 092,27 лв., минималният предвиден размер на възнаграждението съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатски се равнява на 2 977,38 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение